Решение № 13718 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6840/2019 г.
ВАСI отделение15.10.2019 г.докладчик т Йордан Константинов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 79 от 17.04.2019 г. на Административен съд - Ямбол, постановено по адм. д. № 330/2018 г. ИЗПРАЩА ПРЕПИСКАТА на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" Ямбол за произнасяне по искането на Н. Христов за извършване на второ плащане по договор № 28/06/3/0.0.2605/10.04.2017 г. ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на Н. Христов от [населено място], [жк], [жилищен адрес] разноски по делото в размер на 1 120 /хиляда сто и двадесет/лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13718 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6840/2019 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 79 от 17.04.2019 г., постановено по адм. д. № 330/18 г. Административен съд – Ямбол, е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане с изх. № 01 – 283 – 6500/948/19.11.2018 г. /на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" - Ямбол, като е осъдил ДФ "Земеделие" да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 710 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на Областна дирекция Ямбол на ДФ "Земеделие", чрез неговия процесуален представител юрк. Д. Брайкова. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Ямбол и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения АУПДВ. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Н. Христов от [населено място], чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски по списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд – Ямбол е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане с изх. № 01–283 – 6500/948/19.11.2018 г. /на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" - Ямбол, с който е отказано пълно изплащането на финансова помощ общо в размер на 9 779,00 лв., представляващи второ плащане по Договор № 28/06/3/0.0.2605/10.04.2017 г. и на Н. Христов е определено за възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558,00 лв. Съдът е описал подробно в решението /стр. 3 – 4 от същото/ фактическата обстановка по сключването на Договор № 28/06/3/0.0.2605/10.04.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 3. "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от Мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014 – 2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, съответно тази за издаването на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. В съдебния акт е възпроизведено дословно и заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза /стр. 5 – 10 от решението/. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по материалната законосъобразност на оспорения акт. Решаващият съд е приел, че същият е неправилен и незаконосъобразен на две самостоятелни правни основания – първото поради това, че при издаването са допуснати съществени процесуални нарушения, и второ поради това, че фактическите основания за издаване на акта са в противоречие със събраните по делото доказателства. Мотивите по отношение на допуснатите съществени процесуални нарушения при издаване на акта са изложени на стр. 11 от мотивите /л348 от делото/. Анализирайки относимите към въпросната материя правни разпоредби, първоинстанционният съд е приел, че мярката във вид на стартова площ за развитие на малки стопанства попада в обхвата на чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП във връзка с чл. 9б, т. 2 от същия закон и по нея е необходимо издаване на решение за финансова корекция при условията на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ, което решение следва да е със съдържание по чл. 73, ал. 1 и 3 от същия закон – представлява административен акт, с който се установява публично вземане по основание и размер и след влизането му в сила може да послужи като изпълнително основание по чл. 165 ДОПК. Посочено е, че издаването на такъв акт е предвидено в чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП, а от административната преписка е видно, че производството е открито с писмо изх. № 01 – 283 – 6500/526 от 31.08.2018 г. като производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/, т. е приложена е несъответстваща процедура и завършващият акт е АУПДВ, а не решение за финансова корекция. На стр. 12 и 13 от решението, съответно л. 349 и 350 от делото, са изложени аргументите на съда защо приема, че фактическите констатации за издаване на акт не съответстват на събраните доказателства по делото. Същите са твърде обстойни, като по същество се свеждат до това, че неправилно административният орган е приел, че стандартният производствен обем на стопанството не само не е увеличен съгласно клаузите на договора, но и че същият е спаднал под изискуемия минимум съгласно чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. Отбелязано е, че тази констатация на административния орган се дължи на грешка в изчисленията на площта като резултат от непреобразуването на площите от хектар на декар, както и че от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, възприето напълно от решаващия съд, се установява, че при измерванията на площта не включена необходимата площ за маневри на обработващата техника около дърветата, възлизаща на 1,806 дка, която следва се прибави. Изведен е извод, че като краен резултат разминаванията между двата земеделски парцела с № 026058 и 026059 са минимални, като се вземе предвид обстоятелството, че реално цялата площ на имотите не би могла да е обработваема, и че е доказано, че жалбоподателят е изпълнил поетото по договор задължение да увеличи стандартния производствен обем на стопанството с не по-малко от 2 000 евро /засадена площ със сини сливи от 3,787 дка при поет ангажимент по бизнес плана от 3,000 дка/. На основание изложеното е направен краен извод за незаконосъобразност на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, което обоснова необходимост от неговата отмяна. Решението на Административен съд – Ямбол е правилно и законосъобразно като краен резултат. В касационната жалба се развиват аргументи за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд е направил необосновани изводи, че при издаване на акта за установяване на публично-държавно вземане е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в това, че е следвало да бъде издадено решение по чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП във вр. с чл. 73 от ЗУСЕСИФ. На отделен ред се излагат доводи, че първоинстанционният съд е направил необоснован извод, че оспореният акт несъответства на доказателствата по делото и сочените в него фактически основания. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: От събраните по делото доказателства /л. 31 – 45 от първоинстанционното дело/ е видно, че между ДФ "Земеделие" и Н. Христов от [населено място] има сключен договор № 28/06/3/0.0.2605/10.04.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съгласно договора и приложенията към него, към момента на сключването му Н. Христов отглежда 11 дка сини сливи в два парцела – в имот № 026058 от 5,600 дка и имот № 026059 също с площ от 5,600 дка. Пак според договора и бизнес плана към него /таблица № 12/, през стопанската 2017 – 2018 г. лицето следва да създаде 3,00 дка овощна градина със сини сливи. В изпълнение на договора на Н. Христов на 24.04.2017 г. е било извършено плащане на сумата 19 558,00 лв. През 2018 г. от ползвателя е подадено искане за заплащане на втората вноска по договора в размер на 9 779,00 лв. Във връзка с искането е извършена проверка, при която е установено, че двата гореописани имоти не са изцяло засадени с насаждения от сини сливи, като първия от тях се отглеждат 4,996 дка, а във втория 4,702 дка. При проверката е установено, че в заявения трети имот - № 026031 с обща площ от 4,326 дка са налице 3,000 дка сини сливи. Ползвателя е уведомен за констатираните разлики, и при липса на възражения от негова страна до него е изпратено уведомително писмо № 01 – 283 – 6500/526 от 31.08.2018 г., за откриване на процедура по издаване на АУПДВ. След анализ на събраните доказателства и възраженията на ползвателя, административният орган е приел, че производственият обем на стопанството /СП0 не само не е увеличен, но е спаднало под изискуемия минимум съгласно чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на мярка 6.3. На основание изложеното от административният орган е прието, че са налице условия по чл. 37, ал. 1, т. 2 и 3 във връзка с т. 14 от ДР на Наредба № 10/2016 г. и е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 9779,00 лв., представляваща втора вноска по цитирания договор, съответно Н. Христов е задължен да възстанови сумата от 19 558,00 лв. по изложените по-горе мотиви Административен съд Ямбол е приел, че издаденият АУПДВ е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. Първата група оплаквания на касационния жалбоподател са относно изводите на първоинстанционния съд, че при издаване на акта е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в това, че е следвало да бъде издадено решение за корекцията по реда на ЗУСЕСИФ. В жалбата се излагат подробни аргументи, обосновани с анализ на действащото законодателство във въпросната материя. Настоящата съдебна инстанция намира така направените оплаквания в касационната жалба за основателни, а изводите на административния съд в тази насока за неправилни поради допуснато нарушение на закона, макар това да не се е отразило на крайния извод за незаконосъобразност на акта. Съгласно § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 /Програмата за развитие на селските райони/ се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Съгласно § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП /ДВ бр. 2/2018 г. /, започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Няма спор, че производството по сключване на процесния договор за финансово подпомагане е започнало на 7.04.2017 г., когато е подадено заявление за подпомагане с идентификационен № 03-280-РД/159 по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства " от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по Програма за развитие на селските райони за периода /ПСРС/ 2014 – 2020 година. Заявлението за подпомагане е за проект с дейност отглеждане на отглеждане на овошки – сливи. За това производство относно мярка по чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, е приложима Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 46 от 17.06.2016 г. и то следва да се довърши по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг /който е пет години и шест месеца, съгласно чл. 13, ал. 2 от договора за безвъзмездна финансова помощ от 10.04.2017 г. / т. е за него е неприложим редът за установяване на задължения по ЗУСЕСИФ. Тази уредба е предвиденото "друго" по смисъла на § 4, ал. 3 (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г.) от ПЗР на ЗУСЕСИФ. Последната гласи: (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г.) Предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. Същото следва и от разпоредбата на чл. 30, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 4 от 30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9 б, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, обн. ДВ бр. 48 от 8.06.2018 г. Според тези разпоредби "За установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване сума поради неспазване на критерий за допустимост, ангажимент или друго задължение на бенефициента, извън случаите по ал. 2, изпълнителният директор на ДФЗ – РА, или лице, на което е делегирано правомощие по чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, издава акт по чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. ". Алинея 2 предвижда компетентните органи в случай на издаване на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ за установяване дължимостта на подлежаща на възстановяване сума поради нарушение, което представлява основание за налагане на финансова корекция, посочено в чл. 70 от ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ, финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция "за друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. ". Фактическото основание за издаването на процесния АУПДВ по чл. 37, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба № 10 – бизнеспланът не е изпълнен коректно, включително и когато не е изпълнен в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ; и ползвателят не е постигнал увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко 2000 евро, измерен в СПО, най-късно до изтичане на посочената в бизнесплана крайна дата на период за проверка на неговото изпълнение и/или увеличаване на обработваемата площ, в т. ч. на засетите/засадените култури в стопанството, с най-малко 20 на сто от площта спрямо датата на кандидатстване и/или увеличаване броя на отглежданите животни (всеки вид) с най-малко 20 на сто спрямо животните към момента на кандидатстване. Изложеното обосновава извод, че оспореният административен акт е издаден при спазване на административно-производствените правила, и като е приел друго, първоинстанционният съд е приложил неправилно закона. В изложения по-горе смисъл в практиката на ВАС е решение № 9980 от 28.06.2019 г. на осмо отделение, постановено по адм. д. № 2508/2019 г. Втората група оплаквания на касационния жалбоподател касаят изводите на първоинстанционния съд по отношение на отсъствието на материални предпоставки за издаване на акта. По същество същите се изразяват в преповтаряне на мотивите на административния орган, обосновали констатацията му за това, че стопанския обем е спаднал под изискуемия минимум. Направените оплаквания са неоснователни. Назависимо от приетото за допуснато нарушение на административно-производствените правила, първоинстанционния съд е разгледал спора и по същество. За да изгради своите изводи относно отсъствие на материални предпоставки за издаване на оспорения акт, първоинстанционният съд е извършил детайлен анализ на всички събрани по делото доказателства, в това число и заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза. Заключението е прието в съдебно заседание на 9.04.2019 г. / протоколът е на л. 327 – 333 по първоинстанционното дело/, като същото не е оспорено от страните, в това число и от процесуалния представител на издателя на акта. Приемайки заключението на експерта при условията на чл. 201 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и § 2 ДР ДОПК, решаващият съд е направил обосновани изводи, че между реалната площ на парцелите и обработваемата площ на същите е налице минимална разлика, обяснима с това, че поради особеностите на терена една минимална част не може да бъде обработвана, а друга част е необходима за агротехническото поддържане на дървета и неправилно е била изключена при извършеното контролно замерване. Направен е и обоснован извод, че ползвателя на помощта е спазил поетото задължение да увеличи СПО на стопанството с не по-малко от 2 000 евро, като засадения нов парцел № 026031 е с площ на сини сливи 3,787 дка, т. е. повече от поетите с бизнес плана 3,00 дка. Изложеното е обосновало верен краен извод, че не са налице законови основания по чл. 37, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба № 10 за издаване на оспорения АУПДВ. Като е стигнал до краен извод за не законосъобразност на оспорения АУПД / с изложената по-горе корекция относно отсъствието на съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването на акта/ и е отменил същия, Административен съд – Ямбол е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Решаващият съд е пропуснал да се изпрати преписката на администраивния орган за произнасяне по искането на Н. Христов за изплащане на втората вноска по договора, поради което същата следва да бъде изпратена с настоящето решение При този изход на делото ДФ "Земеделие" следва да бъде осъден да заплати на Н. Христов разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 120 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,