Решение № 1258 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9624/2018 г.

Решение № 1258 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9624/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Формула 16 В." ЕООД, представлявано от Х. Г., с адрес на управление: гр. В., бул. В.. В., .№...-55, срещу решение № 1094/22.05.2018 г. постановено по адм. д. № 295 по описа на Административен съд гр. В. за 2018 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка/ЗПАМ/ № 7-ОП/16.01.2018 г. издадена от Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – В.. Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. При постановяване на решението, АС-В. не е отчел допуснатите нарушения на процесуалния и материалния закон при налагане на ПАМ. В нея не са посочени никакви конкретни факти, които да обосновават наличието на застрашени обществени интереси, както и не е установено безспорно извършването на нарушението. От свидетелските показания по делото се установява, че сделката не е приключила и следователно не е било необходимо издаването на касов бон. След приключване на сделката такъв е издаден, а разликата в минутите е не следва да бъде преценявана във вреда на търговеца. При постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не е обсъден наведения довод за нищожност на ПАМ, не е спазена установената от закона форма, тъй като не е посочено пред как и пред кого подлежи на обжалване актът, а и не са изложени мотиви. Според касатора случаят е маловажен и решаващият състав е бил длъжен да отмени ЗПАМ на това основание. По тези съображения се иска отмяна на атакуваното решение и присъждане на разноски. Ответникът – Директорът на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – В., оспорва подадената касационна жалба и в писмени бележки представени по делото изразява становище за неоснователност на същата. Намира постановеното решение за правилно и законосъобразно, като моли да бъде оставено в сила. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Обжалваното решение е постановено при липса на касационни отменителни основания. Съдържанието на настоящата жалба е насочено към пороците на административния акт, но същите са обсъдени подробно в мотивите на атакуваното решение, като правилна е преценката на съда за законосъобразност на наложената ПАМ. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема следното: Подадената касационна жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд гр. В., е била заповед № 7-ОП/16.01.2018 г. на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. В., с която е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект, представляващ "Госип бар Формула", находящ се в гр. В., бул. "В. В." .№...-55, стопанисван от "Формула 16 В." ЕООД, за срок от 7 дни. При осъществената проверка за законосъобразност, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат определени като съществени. По материалната законосъобразност на оспорения акт, съдът е приел за установено неспазване реда и начина за отчитане продажбите в търговския обект на касатора, което представлява основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗЗДС за налагане на принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект за срок до 30 дни" и забрана достъпа до него. В търговския обект при заплатена консумация на стойност 6. 99 лв. не е издаден своевременно фискален касов бон. Такъв е издаден едва след като проверяващите са се легитимирали и са стартирали осъществяването на проверка. Констатациите на органите по приходите не са оборени в хода на съдебното производство. Решаващият състав е обсъдил наведените твърдения за незаконосъобразност на заповедтта и е обосновал краен извод, за наличие на материалноправните предпоставки по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Решението е правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото от АС-В.. Приетите за установени факти се основават на съвкупният анализ на събраните в административното производство доказателства, като са направени изводи по спорният между страните въпрос-издаден ли е касов бон и кога. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС - принудителна административна мярка запечатване на търговски обекти, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, се прилага по отношение на лице, което не спази реда и начина за издаване на съответен документ за продажба. По силата на чл. 118, ал. 1 от същия закон, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Според ал. 3 на тази разпоредба фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В случая от данните по делото безспорно е установено, че на 14.01.2018 г., в стопанисваният от касотора търговски обект- "Госип бар Формула", е извършена продажба, която е заплатена в брой и не е издаден фискален бон от фискалното устройство, работещо в обекта. Не намират опора в доказателствата по делото твърденията в касационнта жалба, че не е извършено нарушение, тъй като е издаден касов бон с няколко минути разлика след заплащането, които не са фатални. Действително разпитаните по делото свидетели установяват издаването на касова бележка, но това е станало едва след легитимирането от страна на проверяващите и не може да заличи действието на вече извършеното нарушение. Неоснователно е оплакването за липса на фактически и правни основания за издаване на заповедта и за срока на мярката. Решаващият състав правилно е съобразил значимостта на охранявания обществен интерес, целите на ПАМ да се осъществи превенция срещу укриването на извършени продажби на стоки или услуги в търговските обекти, като в същото време се цели и превъзпитанието на нарушителя към спазване на установения правов ред. Определеният срок е преценен с оглед тежестта на нарушението и максимално определения по закон 30 дневен срок, а в административния акт са изложени мотиви, които позволяват да се заключи, че продължителността му е определена при спазване на принципа на съразмерност. Твърденията на дружеството, че се засягат негови интереси свързани с направени в заведението резервации и с това, че работниците му ще останат без възнаграждение за периода не могат да бъдат противопостанвени на защитения обществне интерес. С. се преценката на АС-В., че в заповедта са изложени мотви, които отговарят на изискването на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. Административният акт не следва да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която същият се издава. Не са събрани обективни данни, въз основа на които да се приеме, че с ПАМ за посочения седемдневен срок се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Неоснователно касаторът се позовава на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, начинът за приложение и редът за обжалване на принудителните административни мерки се уреждат в съответния закон. Законът, който урежда налагането на ПАМ в конкретния случай е ЗДДС, като за обжалването и неуредените въпроси препраща към АПК. Не е предвидена възможност на органите по приходите след като установят извършено нарушение по чл. 186 от ЗДДС да не наложат принудителна административна мярка, а да преценят нарушението като маловажно такова. Тези твърдения биха имали значение при налагане на административна санкция, но не и при прилагане на принудителна административна мярка, какъвто е настоящият случай. Посочените в настоящото производство пороци са относими към законосъобразността на изадента ЗПАМ и са били обсъдени от АС-В.. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви по наведените пред него твърдения, като е обосновал крайният си извод за законосъобразност на административния акт. Мотивите му се споделят от настоящата инстанция, поради което и не е нужно да бъдат преповтаряни отново. По изложените съображения настоящият състав преценява, че обжалваното решение не е засегнато от пороци по чл. 209 от АПК и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение,