Решение № 6044 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11673/2014. г.

Решение № 6044 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11673/2014. г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Калатея" ООД, гр. Силистра, чрез процесуален представител, против Решение № 1956/31.07.2014 г. по адм. дело № 1896/2014 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 191305511/4.03.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 206/16.05.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - Варна, с който за ревизираното лице са установени задължения за корпоративен данък за 2011 г. в размер на 13 891.38 лв. главница и 2 815.24 лв. лихви за забава. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът е тълкувал разширително разпоредбата на чл. 167, ал. 1, т. 3 от ЗКПО, в резултат на което е формирал незаконосъобразни изводи. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата, като по същество претендира отмяна на първоинстанционното решение и на РА, ведно с присъждане на адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - Варна не изразява становище по нейната основателност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт № 191305511/4.03.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 206/16.05.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - Варна, с който на дружеството са определени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2011 г. в размер на 13 891.38 лв. главница и 2 815.24 лв. лихви за забава. За да достигне до формирания краен правен извод за неоснователност на жалбата, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: За 2011 г. "Калатея" ООД е декларирало преотстъпен корпоративен данък в размер на 13 891.38 лв. на основание чл. 189б от ЗКПО. Към 31.12.2011 г. дружеството е имало неплатени задължения за лихви за забавено плащане на ДДС в размер на 10.31 лв. При тези констатации органите по приходите са приели, че независимо, че са налице специалните предпоставки по чл. 189б от ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък за 2011 г. в размер на 13 891.38 лв., то не са спазени общите изисквания за преотстъпване по чл. 167, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗКПО, тъй като към 31.12.2011 г. дружеството има невнесени задължения за лихви, начислени за неизплатени в срок задължения по ЗДДС за м. 07, 08 и м. 09.2011 г. В резултат на това, с РА са установени задължения за корпоративен данък в размер на преотстъпения данък и следващите се лихви за забава. След анализ на предпоставките за преотстъпване на корпоративен данък, регламентирани в чл. 167, ал. 1 ЗКПО, първоинстанционният съд е приел, че в случая е налице пречката по т. 3 от цитираната разпоредба. Счел е, че след като ревизираното дружество към 31.12.2011 г. има изискуемо и неизплатено задължение за лихви за данъци, то е ирелевантно, че същото не подлежи на принудително изпълнение. Невнесените в срок задълженията за ДДС, за забавата по които е начислена лихва, са установени със справка-декларация, а тя е едно от изпълнителните основания по чл. 209, ал. 2 от ДОПК, което сочи, че към 31.12.2011 г. са налице неплатени лихви в размер на 10.31 лв. върху неплатени в срок и подлежащи на принудително изпълнение публични задължения за ДДС. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. В случая липсва спор по фактите. Спорът е правен и се концентрира върху тълкуването на разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО. Съгласно чл. 166 от ЗКПО преотстъпване на корпоративен данък е правото на данъчно задълженото лице да не внася в републиканския бюджет определените по реда на ЗКПО суми за корпоративен данък, които остават в патримониума на задълженото лице и се разходват за целите, определени със закон. Общите изисквания за преотстъпване или намаляване на корпоративен данък са регламентирани в чл. 167, ал. 1 ЗКПО, съобразно който към 31.12. на съответната година ДЗЛ следва да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения по т. 1 и 2 и лихви, свързани с невнасянето в срок на тези задължения. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, при безспорната установеност на обстоятелството, че към 31.12.2011 г. дружеството има изискуеми задължения за лихви върху просрочени задължения за ДДС, установени със справка - декларация, определящо е тълкуването на разпоредбата на чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО в контекста на въпроса необходимо ли е и лихвите, свързани с невнесените в срок публични задължения по т. 1 и т. 2 да подлежат на принудително изпълнение. Съгласно чл. 209, ал. 1 от ДОПК принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт за установяване на вземането. В ал. 2 на същата норма изрично са посочени изпълнителните основания, въз основа на които може да бъде предприето принудителното изпълнение на публични вземания, между които: ревизионен акт, независимо дали е обжалван, декларация, подадена от задълженото лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и актовете по чл. 106 и 107, независимо дали са обжалвани. Граматическото и систематично тълкуване на чл. 167, ал. 1, т. 3 от ЗКПО не дават основание да се приеме, че освен невнесените в срок публични задължения и лихвите, определени по основание и размер с програмен продукт, ползван от НАП, също следва да се подлежащи на принудително изпълнение. Както касаторът обосновано поддържа, задължението за лихви е акцесорно и следва главното задължение, но само за него разпоредбата на чл. 167, ал. 1, т. 3 от ЗКПО изрично сочи, че следа да подлежи на принудително изпълнение. Да се приеме, че същото условие следва да е налице и спрямо лихвите би означавало да се вложи разширителен смисъл в нормата на чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО, която в качеството си на данъчна разпоредба следва да се тълкува стриктно. Ето защо като е приел, че изводът за установеност на пречката за преотстъпване на данъка по чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО е обусловен само от наличието към 31.12 на определени по основание и размер лихви за забава, без да е необходимо същите да подлежат на предварително изпълнение по смисъла на чл. 209, ал. 1 ДОПК, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Неоснователни са доводите на касатора, обосноваващи тезата, че вземане, подлежащо на предварително събиране е само това задължение, спрямо което е образувано изпълнително производство и са приключили процесуалните действия по доброволно изпълнение. Характеристиките на едно вземане като подлежащо на принудително изпълнение са в корелация с изпълнителното основание по чл. 209, ал. 2 ДОПК и след като то е изискуемо, ликвидно и установено с някой от посочените в цитираната норма актове, то фазата, в която се намира изпълнителният процес е ирелевантна. Несподелими са и аргументите в касационната жалба за приложимост на общия режим на прихващането по ЗЗД, който по аргумент от чл. 105 от ЗЗД изрично е изключен за вземанията за данъци при липса на съгласие на кредитора. Неоснователни са и доводите за осъществено по силата на закона прихващане с декларирания от дружеството данък за възстановяване за данъчен период м. 11.2011 г. Цитираната от касатора разпоредба на чл. 88, ал. 3 ЗДДС установява материалноправните предпоставки при които се осъществява прихващане, но редът, по който се провежда производството е регламентиран в чл. 129 и сл. от ДОПК. Правомощието на органа по приходите да инициира прихващането обаче не го задължава да стори това, като този извод следва пряко от съпоставката на разпоредбите на чл. 129, ал. 1 и ал. 5 ДОПК. След като в случая акт за прихващане не е издаван нито по инициатива на органа по приходите, нито на дружеството, то правилен е крайният правен извод на съда за наличие на пречка по чл. 167, ал. 1, т. 3 ДОПК за преотстъпване на корпоративния данък за 2011 г. Достигайки до него, решаващият състав е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1, АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение