Решение № 6299 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1838/2010 г.

Решение № 6299 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1838/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби от Столична РДНСК, чрез процесуалния й представител - юрисконсулт Симеонова и от Румяна Стефанова Слабова, от гр. София, чрез пълномощника й - адв. Дашина, против Решение № 35/29.10.2009 г. постановено по адм. дело № 1832/2009 г. на Административен съд София-град, с искане и в двете за отмяната му, като неправилно, поради наличието на отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Драгомир Пеев Беевски лично и чрез пълномощника си - адв. Илиев, оспорва касационните жалби, като неоснователни. Претендира присъждането на разноски за двете инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество са основателни, по следните съображения: С обжалваното решение, по жалба на Драгомир Беевски, съдът е отменил Заповед № ДК-10-31/26.02.2009 г. на началника на Столична РДНСК, ведно с Разрешение за строеж /РС/ № 194/04.07.2007 г. на гл. архитект на р-н "Овча купел", СО, за строеж "Плътна ограда, бетонов цокъл Н-0.30 м. и тухлен зид с обща височина до 2.20 м. към УПИ IХ-501, по линията Е-Ж, показана на скица, в УПИ VII-505, кв. 38, местност в. з. Горна баня" и е осъдил Столична РДНСК да заплати разноските на жалбоподателя. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспорената пред него заповед е незаконосъобразна, поради нарушение на чл. 48, ал. 4 от ЗУТ, тъй като РС № 194/2007 г. е издадено при липса на предпоставките на тази разпоредба и по-точно оградата да е предвидена за изграждане изцяло в имота на възложителя. Съдът е приел, че съобразно установената фактическа обстановка, по заключението на техническата експертиза и план на фундаментите на оградата /вертикален разрез/, оградата не попада изцяло в имота на възложителя Румяна Стефанова Слабева, а е предвидена да навлиза с изграждане на фундамент в съседния УПИ IХ-501, кв. 38, с 27.50 см., с което не е изпълнено едно от условието за издаване на РС по чл. 48, ал. 4 от ЗУТ. Така постановеното решение е неправилно. Изводите на съда за отсъствие на една от предпоставките за издаване на процесното РС, на основание чл. 48, ал. 4 от ЗУТ, свързана с предвиждането строежът да попада изцяло в имота на възложителя, са направени при неизяснена фактическа обстановка, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Тези изводи са направени въз основа двете заключения на вещото лице-инж. Ташко Ташев, изготвени по документи /скица № 1024/2007 г., контролно заснемане на оградата от 17.12.2007 г. от "Гео 2000" ООД/, представени от ответника в настоящата инстанция - Беевски и конструктивното становище, вариант"Б" с приложения към него план на фундаментите на оградата /вертикален разрез/, на стр. 41-46 от делото. Тези доказателства не изясняват еднозначно въпроса за местоположението и линията на застрояване на процесния строеж и не представляват строителни книжа, неразделна част от издаденото РС № 194/04.07.2007 г, по аргумент от чл. 148, ал. 8 от ЗУТ. Още повече това се отнася за контролното заснемане на вече изградената ограда от "Гео 2000" ООД, което е неотносимо към предмета на спора. Ето защо съдът е следвало да изиска допълнителни доказателства относно предвиденото местонахождение на оградата, от вида на предвидените в чл. 153, ал. 1, изр. 3 от ЗУТ, а именно представянето на ситуационна скица с обозначени линии на застрояване на оградата, разстояния и височини. Такава ситуационна скица би трябвало да има, тъй като същата е необходима част-приложение към издаденото РС за ограда, която е строеж по чл. 147, ал. 1, т. 7 от ЗУТ. Задачата на вещото лице е следвало да включва отговори по посочените въпроси, на база тази скица, защото тя съдържа информация по тях. В случая това не е направено, поради процесуално бездействие на съда и нарушение на принципа на служебното начало в административния процес. По този начин делото е решено въз основа на неотносими за спора доказателства, при неустановени правно релевантни факти относно разположението на процесната ограда, за спазване на отстоянията от нея и намиращата се в съседния УПИ IХ-501 жилищна сграда. При тези нарушения изводите на съда за нарушение на чл. 48, ал. 4 от ЗУТ, при издаване на оспорената заповед на началника на СРДНСК и РС № 104/2007 г., се явяват незаконосъобразни, което прави обжалваното решение неправилно. От изложеното следва, че обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения и постановяване на ново решение по спора. При новото разглеждане, съдът следва да се съобрази с дадените по-горе указания за събиране на нови доказателства, както и да прецени дали е необходимо прилагането към настоящето на адм. дело № 243/2007 г. на Административен съд София-град, с оглед доводите на касатора Румяна Слабова, че в него се намират писмени доказателства, относими и към настоящия спор. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение