Решение № 13647 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6087/2011 г.

Решение № 13647 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6087/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Се Бу Текс" ООД, гр. Кърджали, чрез пълномощника му - адв. Стоянов, против Решение № 379/11.03.2011 г. по адм. дело № 2279/2010 г. на Административен съд-Пловдив, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът-Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение Административен съд-Пловдив е отхвърлил жалбата на "Се Бу Текс" ООД, гр. Кърджали, против РА № 161001724/10.08.2010 г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 739/05.10.2010 г. на Директора на Д"ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му с която са определени допълнително данъчни задължения в размер на 26 444.39 лева от непризнат данъчен кредит в размер на 26 093 лв. и лихви в размер на 351.01 лв., като неоснователна. Непризнатият данъчен кредит касае доставки, оформени с фактури, за данъчен период 21.09.2006 - 31.12.2009 г., а именно: фактури за д. п. 2007 г., 2008 г. и 2009 г. издадени от ТПК "Петър Мирчев", в размер на 19 676.09 лева; фактури за д. п. 2007 г., 2008 г. и 2009 г., издадени от "Максимум" ООД, в размер на 3 261.03 лв; три бр. фактури за д. п. м. 12.2007 г., издадени от "Арда газ" ООД, в размер на 1 998.84 лв.; фактури с предмет стоки-консумативи, за които датата на данъчното събитие е настъпила преди датата на регистрация по ЗДДС на дружеството-жалбоподател, в размер на 1 157.42 лева; След всестранен анализ на доказателствата по делото, съдът е извел изводи за законосъобразност на оспорения РА, както в частта му на непризнатия данъчен кредит спрямо жалбоподателя по визираните фактури, така и в частта му за определената лихва. По фактурите, издадени от ТПК "Петър Мирчев", съдът е приел, че законосъобразно е отказано признаване на данъчен кредит, в посочения размер, тъй като правото е упражнено след изтичане на преклузивния законен срок по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, който за относимите данъчни периоди /2007, г., 2008 г. и 2009 г./ е бил три месеца от данъчния период, в който е възникнало това право. Изводът е направен, при съобразяване с разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС и конкретните данни по тези фактури относно предмета на доставката, а именно предоставяне на недвижим имот за ежемесечно ползуване срещу заплащането на наем, в размери съобразно сключените договори за наем от 01.03.2006 г. и от 01.10.2006 г. Съдът е приел, че с оглед този предмет се касае за доставка с периодично изпълнение, при който всеки период или етап, за който е уговорено плащане се счита за отделна доставка и данъчното събитие за нея се счита за възникнало на датата на която плащането е станало дължимо, като в случая то е на 10-то число на съответния месец. Това, че доставчика по непризнатите фактури ги е издал по-късно, след датата на данъчното събитие, което е в причинна връзка със закъснялото упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по тях от страна на жалбоподателя, според съда не дава основание за отмяна на РА в тази му част, тъй като този факт не отменя задължението на същия да спази законоустановения срок по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС за предявяване на правото си на данъчен кредит. По отношение на доставките по фактури, с издател " Максимум" ООД, е приел, че отказът от признаване на данъчен кредит е също законосъобразен, с оглед разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, тъй като услугите по тях са предназначени за задоволяване на жилищни нужди, която дейност е различна от от икономическата дейност на "Се Бу Текс" ООД. Такъв извод е направен и по отношение доставката на 6 900 л. дизелово гориво, оформена с 3 бр. фактури, издадени от "Арда газ" ООД, за което липсват доказателства, че е било предназначено за дейността на дружеството, съгласно основния му предмет на дейност, а за други цели, различни от икономическата му дейност, поради което и на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС правилно е отказано признаване на право на данъчен кредит. Изводът е мотивиран с липсата на данни за транспортиране на горивото до собствена база на получателя, със счетоводното му заприходяване на 31.12.2007 г. и изписване на същата тази дата, без наличието на първични счетоводни документи за извършени облагаеми доставки. По отношение на сумата от 1 157.42 лв. непризнат частично данъчен кредит по фактури, издадени през д. п. м. 11.2006 г. и м. 02.2007 г. за получени от оспорващото дружество услуги за ел. енергия и вода през данъчни периоди предхождащи регистрацията му по ЗДДС, съдът е приел, че отказът е законосъобразен, на основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС (отм.) и чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. Позовал се е на характера на доставената стока, която е употребена и не съществува като материален актив към датата на регистрация на оспорващия и липсата на регистрационен опис в срок, в който тези фактури да са отразени. В частта за присъдените с РА лихви съдът е приел, че жалбата е неоснователна. Дължимостта на лихвите е обосновал с наличието на данъчно събитие, във връзка със сключения Предварителен договор за прехвърляне на търговска дейност между "Се Бу Текс" ООД и "А1-Кърджали" АД, с дата на предаване на стоките-01.10.2009 г. и издаването на 4 бр. фактури за част от договорената стойност и неиздаване на фактура за остатъка от цената и дължимия върху нея ДДС в размер на 2 725 лв., касаещи м. октомври 2009 г. Така постановеното решение е неправилно, в частта, с която е отказано признаването на данъчен кредит по фактурите, издадени от ТПК"Петър Мирчев", на обща стойност 19 676.09 лв. и по фактурите, издадени през д. п. м. 11.2006 г. и м. 02.2007 г. за доставка на услуги-ел. енергия и вода по време предхождащо регистрацията на касатора по ЗДДС, в размер на 1 157.42 лева. В тези части решението противоречи на материалния закон, поради следното: Условие за упражняването на правото на данъчен кредит, съгласно чл. 71, т. 1 от ЗДДС, е лицето да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, т. е фактура със съдържание предвидено в чл. 114. Към данъчните периоди, касаещи отделните доставки по сключените два договора за наем, а именно 10-то число на съответните месеци от 2006, 2007, 2008 и 2009 г. /подробно описани на стр. 16 и 17 от РД/, доставчикът на ревизираното дружество не му е издал данъчни фактури. Фактурите са издадени с месеци по-късно, след данъчното събитие, и извън срока по чл. 113, ал. 4 от ЗДДС. Следователно при тези данни касаторът не би могъл да упражни правото си на данъчен кредит в законоустановения срок по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС и да спази изискването на ал. 2 от същата разпоредба, без да има издадени данъчни фактури. За тези случаи срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС следва да се счита че тече от получаването на фактурите, при положение, че доставките не са укрити, данни за тях се намират в счетоводството на получателя и данъка им е платен. В подкрепа на това разбиране е и решение на СЕО от 8.05.2008 г. по съединени дела С-95/07 и С-96/07 г., с което е прието, че неспазването на формалностите по чл. 113, ал. 4 от ЗДДС от доставчика не е основание да се приеме, че получателят не разполага с данъчен документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС и да не му се признае право на приспадане на данъчен кредит по издадените по-късно фактури. Обратното, както е приел първоинстанционният съд, би нарушило принципа на равно третиране. Ето защо в частта му, с която е отхвърлена жалбата на касатора против РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите издадени от ТПК "П. Мирчев", в размер на 19 676.09 лева, обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него се постанови отмяна на РА в тази му част. Решението е неправилно и в частта за непризнат частично данъчен кредит в размер на 1 157.42 лв. Отказът е на основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС (отм.) за д. п. - м. 11.2006 г. и чл. 75 вр. с чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗДДС за д. п. -м. 02.2007 г. по отношение на доставка на услуги - ел. енергия и вода през данъчни периоди, предхождащи регистрацията на ревизираното лице по ЗДДС. В случая, с оглед предмета на доставката /ел. енергия и вода/ е налице доставка на услуги, а не на стоки, за които е приложим съответно чл. 74, ал. 3 от ЗДДС, а не ал. 1 и ал. 2 от същата разпоредба. Поради това разбирането на съда, че се касае за доставка на стока, която като актив следва да е налична към датата на регистрация на оспорващото дружество, а в случая не е, се явява неправилно, което води и до неправилност на извода за липса на регистрационен опис по образец на наличните активи по чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. Оспореният РА, в тази му част е издаден на несъответстващо правно основание, което го прави незаконосъобразен, което неправилно не е констатирано от съда. Поради това и наличието на хипотезата на чл. 74, ал. 3 от ЗДДС спрямо тези доставки, за касатора е налице правото на приспадане на данъчен кредит по тези услуги получени преди датата на регистрацията му. Като аргумент, в подкрепа на това разбиране е и Решение наСЕО от 21.10.2010 г. по дело С-385/09 г., с което е дадено тълкуване, /по преюдициално запитване относно разпоредби на Директива 2006/112/ЕО от 28.11.2006 г./, че директивата не допуска лице което се идентифицира за целите на ДДС в разумен срок след извършване на доставките, пораждащи правото на приспадане на данъчен кредит, да може да бъде лишено от възможността да упражни това си право само поради това че не е идентифицирано за целите на ДДС преди използването на стоките за целите на неговата облагаема дейност. Като неправилно в посочената част обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което бъде отменен РА и в тази му част, относно непризнат частичен данъчен кредит в размер на 1 157.42 лева. В останалите части обжалваното решение е правилно. При правилна преценка на фактите съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи за липса на предпоставките за упражняване на право на данъчен кредит от касатора по извършените доставки от "Максимум" ООД и от "Арда газ" ООД, на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Разпоредбата предвижда една от хипотезите на ограничение на това право, а именно когато стоките или услугите са предназначени за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Настоящият състав споделя изцяло изводите на съда, че получените периодични доставки по фактурите, издадени от "Максимум" ООД, са предназначени за цели, различни от икономическата дейност на касатора, свързана с производство на горно облекло, а именно ползване на наетите помещения за жилищни нужди. Това ползване е уговорено изрично, видно от съдържанието на договора за наем представен пред ревизиращите органи, а противоречието му с другия договор представен пред съда, правилно е игнорирано, в полза на първия, с оглед характера на документа. По същите съображения, на основание цитираната разпоредба, законосъобразно е отказано признаването на данъчен кредит и по доставката на 6 900 л. дизелово гориво от "Арда газ" ООД. Безспорно е, че касаторът, както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящия, не е оборил доказателствата и констатациите в РА, че закупеното гориво не е използвано за собствени нужди, нито пък за извършване на други облагаеми доставки за целите на независимата му икономическа дейност. Счетоводното заприходяване и изписване на това гориво в един и същи ден - 31.12.2007 г., при отсъствие на първични документи за изписване, потвърждава правилността на направения извод за отсъствие на основание за упражняване на право на данъчен кредит от касатора по тази доставка. По отношение дължимостта на лихвата от 351.01 лв. първоинстанционният съд е изложил законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция, без да е необходимо да се повтарят. По изложените съображения, извън частите подлежащи на отмяна, обжалваното решение се явява валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. Съобразно този резултат и частичната отмяна на обжалваното решение се налага и отмяната му в частта на присъдените в полза на ответника разноски, над сумата от 207.70 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение