Решение № 14629 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9314/2011 г.

Решение № 14629 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9314/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Силвана Николаева Макинтайър от гр. София срещу решение № 2439 от 20.05.2011 г. по адм. дело № 451 по описа за 2011 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 642 от 13.12.2010 г. на ръководителя на Столично управление "Социално осигуряване". Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно тълкуване и прилагане на материалноправната норма на чл. 53, ал. 4 във вр. с чл. 113 от КСО и чл. 46, ал. 2 и 7 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. В писмената защита са изложени доводи за нарушение на чл. 23, ал. 4 от ЗПП (Закон за правната помощ). Ответникът, Главният директор на Столично управление "Социално осигуряване", гр. София, е оспорил касационната жалба в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура в заключение за правилност на обжалваното съдебно решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е решение № 642 от 13.12.2010 г. на ръководителя на Столично управление "Социално осигуряване" и потвърденото с него разпореждане № РВ-ПОВН-1156 от 10.11.2010 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО, с което Силвана Николаева Макинтайър от гр. София е задължена да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст в размер на 763.64 лв. за периода 1.12.2009 г. - 6.03.2010 г. и 117.22 лв. - лихви (общо 880.86 лв.). Решението на Административен съд София - град, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 53, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване. Съдът законосъобразно е приел, че майката няма право на паричното обезщетение по ал. 1 за времето, през което детето й Петра е било настанено в Дневна Детска ясла № 48 в гр. София, Район "Красна поляна". Позовал се е на липсата на спор относно записването на детето в яслената група и посещението му в нея. Изложените в касационната жалба съображения, релевиращи материалноправни нарушения, са неоснователни. Правото на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване възниква за майката (осиновителката) през времето на ползвания допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете. На основание чл. 53, ал. 4 от КСО (редакция - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Настаняването на детето в детско заведение е основание, предвидено от чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, за прекратяване на отпуска на майката за отглеждането му. За "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по чл. 19 - чл. 21 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях (обн., ДВ, бр. 103 от 2.12.2008 г.). В разглеждания случай е установено, че паричното обезщетение за отглеждане на малко дете е било отпуснато по заявление-декларация от 1.04.2009 г. По т. 5 заявителката е декларирала, че детето не е настанено в детско заведение. Декларирала е също така, че й е известно, че в срок от 3 работни дни от настъпване на промяна в декларираните обстоятелства се задължава да подаде декларация за промяната. Ако не изпълни това задължение, извършва административно нарушение, за което носи административнонаказателна отговорност по чл. 349 от КСО и следва да възстанови неправомерно полученото обезщетение по нейна вина заедно с дължимата лихва съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО. Безспорен е фактът, че на 1.12.2009 г. детето е било настанено в детска ясла, но майката не е уведомила СУСО за настъпилата промяна в декларираното обстоятелство по т. 5 от заявление-декларацията. Няма данни, че е прекъснала ползвания отпуск в "Билла България" ЕООД и е започнала работа, което би породило право на паричното обезщетение по чл. 54 от КСО. По искането на жалбоподателката за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство Административен съд София-град се е произнесъл с влязло в сила определение от 21.01.2011 г., оставено в сила от Върховния административен съд с определение № 2636 от 22.02.2011 г. по адм. дело № 2492/2011 г. Настаняването на детето в детско заведение е юридически факт от хипотезиса на чл. 53, ал. 4 от КСО, изключващ правото на обезщетение по ал. 1 за времето на това настаняване. Декларирането на неверни правнорелевантни обстоятелства, както и затаяването им, е проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО. Недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Оспорените административни актове, с които е разпоредено възстановяване на недобросъвестно получени парични обезщетения за отглеждане на малко дете, са законосъобразни и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед настъпилата законодателна промяна по отношение дължимостта на лихвите, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 5.08.2011 г., органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на КСО, в сила от 5.08.2011 г., ако условията бъдат изпълнени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,