Решение № 6576 от 20.6.2023 г. на ВАС, I о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби, съответно от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр.Варна и от Ф. Юсуфов срещу Решение 87/07.10.2022 г., постановено по адм. дело 59/2022 г. по описа на Административен съд - Силистра С обжалваното решение, Административен съд - Силистра по жалба на Ф. Юсуфов е отменил ревизионен акт (РА) Р-03000321004188-091-001/08.12.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение 5 / 28.02.2022 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Варна, в частта относно установени на Ф. Юсуфов задължения за данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2017 г. за сумата над 357 лева до размера на 2 016 лева и лихви за сумата над на 130,71 лева до размера на 738,14 лева, и отхвърлил жалбата Ф. Юсуфов срещу РА, в останалата му част. Касаторът - Директор на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП оспорва решението, в частта, с която е отменен РА, като излага доводи за неправилност на решението в тази част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост с наличните по делото доказателства. Счита, че изводите на първостепенния съд не съответстват на събраните доказателства. Излага подробни доводи, че РЛ не е доказало безспорно, че е държал суми в брой към началото на ревизирания период 2017г., произтичащи от спестени доходи от пенсии и получени наеми на земеделска земя. Иска се отмяна на решението, в обжалваната му част и отхвърляне жалбата на ответника по касация срещу ревизионния акт, в отменената част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и разноски за държавна такса за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба - Ф. Юсуфов, чрез процесуалния си представител адв. Д. Кьосев, оспорва същата като неоснователна с доводи, изложени в представен по делото писмен отговор. Касаторът - Ф. Юсуфов оспорва решението, в частта, с която РА е потвърден, като излага доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът не кредитирал събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства. Счита че, съда неправилно е приел, че е налице хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, съответно данъчната основа е определена неправилно и ревизионният акт е издаден в противоречие с материалния закон. Иска се отмяна на решението, в обжалваната част и отмяна на ревизионния акт, в частта в която е потвърден. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция ОДОП Варна, не взема становище по касационната жалба на Ф. Юсуфов. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховен административен съд, състав на първо отделение, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Двете касационни жалби са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна е основателна, а жалбата на Ф. Юсуфов е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Силистра е бил РА Р-03000321004188-091-001/08.12.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 5 / 28.02.2022 г. на директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП - Варна, с който на Ф. Юсуфов са установени публични задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за данъчен период 2017 г. в общ размер на 2 016,00 лв. и начислени лихви за забава за периода 01.05.2018 г. - 08.12.2021 г. в размер на 738,14 лв. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице, не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. С оспореното решение, АС Силистра е отменил РА, в частта на установените задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2017г. за сумата над 357 лева до размера на 2 016 лева и лихви за сумата над на 130,71 до размера на 738,14 лева, отхвърлил жалбата Ф. Юсуфов срещу РА, в останалата му част, и осъдил жалбоподателя да заплати на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,64 лв. За да обоснове преценката си за незаконосъобразност на РА, в отменената му част, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма и съдържание, но в нарушение на материалния закон, в отменената част. За ревизирания период 2017 г., спорен е бил само въпроса относно размера на началното салдо. Ревизиращият орган е определил начално салдо в размер на 5000 лв., обосновано с аргументи, че през 2013г. и 2014г., ревизираното лице /РЛ/, е получило суми от по 2 490,06 лева от наем на земеделска земя, които са признати за налични. Съдът е приел аргументите на жалбоподателя Юсуфов, че през стопанските 2012/2013г. 2015/2016г. доходите от наем на земеделска земя възлизат на 10 790,26 лв., като се е позовал на служебна бележка с изх. 1 от 19.06.2020 г., издадена от ЗП Х. Неджип. Отделно от това, съдът е приел, че пенсиите на Ф. Юсуфов за периода 2010 - 2016 г. възлизат на 30 198,88 лв., съгласно удостоверение изх. Ц3042-18-143 / 25.11.2020, издадено от длъжностно лице на ТП на НОИ Силистра. С оглед гореизложеното съдът е счел, че РЛ е получило за периода 2010-2016 г. доходи в общ размер на 45 139,24 лв. След това, съдът не е кредитирал показанията на свидетелите Д. Мустафа и Ю. Реджебов, в частта им, че разходите на РЛ в периода 2010 - 2016 г. са поети от внука му Н. Амедов с оглед липсата на други доказателства, които да подкрепят изложеното от тях, както и, че същите не представляват излагане на преки възприятия на свидетелите, а възпроизвеждане на твърдения на други лица. Приел е, че писмените обяснения на Н. Адемов и А. Фахрединов ( син и внук), дадени в хода на ревизията не са подписани от ревизиращия орган, както изисква чл. 57, ал. 5 ДОПК, което ги прави нередовно доказателствено средство. Първоинстанционният съд е стигнал до извода, че обясненията на РЛ са противоречиви и е приел, че обяснението от 26.08.2020 г. се доближава до обективната истина, тъй като съдържа неизгодни за своя автор факти, а именно, че РЛ е разходвал значителна част от своите приходи през годините, предхождащи ревизирания период. Прието е за недоказано и твърдението за пълната издръжка на РЛ от неговите роднини. След това, съдът е счел, че не са налице сигурни данни относно разходите на жалбоподателя през периода 2010 - 2016 г., поради което те следва да се определят по данни на Националния статистически институт относоно средният общ годишен разход за едно лице в обл. Силистра. С оглед на тези статистически данни съдът е приел, че разходите на жалбоподателя през периода 2010 - 2016 г. възлизат общо на 23 545,00 лв. В аргумент на което и паричната наличност на РЛ към 01.01.2017г. е определена като разлика от приходите и разходите за периода 2010 - 2016 г., а именно: 45 139,24 лв. 23 545,00 лв. = 21 594,24 лв. С оглед на това начално салдо от 21 594,24 лв. и като отчел разходите за дарение на внука в размер на 29 974 лв. и обичайните разходи за живот по статистически данни за 2017г., съдът е намалил данъчната основа от 20 163,04 лв. на 3 568,80 лв., поради което намалил и размера на данъка чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2017 г. от 2016,00 лв. на 357,00 лв. и на мораторната лихва по чл. 175 ДОПК във вр. с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ във вр. с чл. 67, ал. 5 ЗДДФЛ за периода 01.05.2018 г.- 08.12.2021 г. - от 738,14 лв. на 130,71 лв. Решението на Административен съд Силистра, в частта с която е отменен РА е неправилно. Правилно съдът е приел, че спорен по делото е само въпроса относно размера на началното салдо. Неправилно съдът е приел, че е опровергана констатацията на органите по приходите за установено начално салдо в размер на 5 000 лв. Тази констатация е направена, след като ревизиращите са приели, че през 2013г. и 2014г., РЛ е получило суми от по 2 490,06 лева от наем на земеделска земя факти, които са доказани с договори за наем на земеделска земя, РКО 7/20.09.2013г., РКО 45810.12.2014г., хронологичните регистри на ЗП, от които е видно, че сумите са отразени по дебита на сч. сметка 602 Разходи за външни услуги" срещу кредитиране на сч. сметка 501 Каса" и извлечение от касова книга на ЗП. При липса на доказателства за предаването на суми над тези размери и осчетоводяване на плащането им при ЗП Х. Неджип за периоди 2015 г. 2016г. , неправилно съдът е приел, че със служебна бележка с изх. 1 от 19.06.2020 г., издадена от ЗП Х. Неджип се установяват доходи от наем на земеделска земя в размер на 10 790,26 лв., а не както е прието в хода на ревизията в размер на 5 000 лв. Самото предаване на суми не се доказва със служебната бележка, а отделно от това същата не е подкрепена с доказателства от счетоводството на земеделския производител и е издадена едва през 2020г., което сочи, че е създадена за нуждите на съдебното производство. Неправилно на следващо място съдът е включил в началното салдо суми, получени от пенсии на РЛ за периода 2010 - 2016 г. в общ размер от 30 198,88 лв., съгласно удостоверение изх. Ц3042-18-143 / 25.11.2020, издадено от длъжностно лице на ТП на НОИ Силистра. Факта на получаването на пенсии от РЛ за периода 2010 - 2016 г. в размери между 300 и 400 лева месечно не е бил спорен по делото. Спорът е концентриран дали сумите от пенсии са разходвани за издръжката на РЛ през годините до 2016г. или са спестявани от него, за да ги дари на внука си през 2017г. Неубедителна, нелогична и недоказана е тезата на РЛ, че е спестявало всички приходи от пенсии за периода от 2010г. 2017г. , като издръжката му за живот се поемала от внука му, който през 2017г. е надарен със спестените пенсии. В случая липсват каквито и да е писмени доказателства за поемане на разходите на РЛ от внука му, а показанията на свидетелите Д. Мустафа и Ю. Реджебов, в частта им, че разходите на РЛ в периода 2010 - 2016 г. са поети от внука му Н. Амедов, почиват на сведения, които са узнали от самия внук, неясно в кой период и правилно не са кредитирани с доверие, като неубедителни. След като и първоинстанционния съд е направил извод, че не е доказано поемането на разходите на РЛ от внука му, то необоснован е извода на съда, че получените пенсии, като единствен доход на РЛ не са разходвани за издръжка и живот, а са спестени в пълен размер към 01.01.2017г. С оглед изложеното, непаривлно първоинстанционния съд е приел, че в началното салдо към 01.01.2017г. следва да се включат, като налични сумите за получени наеми на земеделска земя по служебна бележка с изх. 1 от 19.06.2020 г., издадена от ЗП Х. Неджип и сумите от получени пенсии за периода 2010г. 2016г. В процесния случай ревизията на РЛ е извършена при наличие на установено от ревизиращите органи обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, което се прилага, когато декларираните и/или получени доходи/приходи не съответстват на имущественото и финансовото състояние на ревизираното лице за конкретния проверяван период. В производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, а в тежест на ревизираното дружество е да установи при условията на пълно насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта, което в настоящия случай не е сторено. Като е приел друго и е отменил оспорения ревизионен акт, в частта с която на Ф. Юсуфов са установени задължения за данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2017 г. за сумата над 357 лева до размера на 2 016 лева и лихви за сумата над на 130,71 до размера на 738,14 лева, съдът е постановил непаривлно решение, което следва да се отмени и вместо него да се отхвърли жалбата на Ф. Юсуфов срещу РА, в отменената му част. Решението, в частта, с която е потвърден РА е правилно. Неоснователни са доводите на касатора Ф. Юсуфов за недоказана хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Правилно съдът е установил, че за ревизирания период 2017г. декларираните и/или получени доходи/приходи на Юсуфов не съответстват на имущественото и финансовото му състояние. В началото на ревизирания период към 01.01.2017г., Юсуфов е имал налични парични средства от 5 000 лева, а през същата година е направил дарение на внука си от 29 974 лева, като е открил банкова сметка, в която внесъл 30 000 лева и още същия ден наредил превода от 29 974 лева към сметка на внука си. При тези факти, обоснован е извода на съда за установено несъответствие на приходите и разходите на РЛ за 2017г., като основание за провеждане на ревизията по особения ред. Неоснователни са и доводите на касатора Ф. Юсуфов, че първоинстанционния съд неправилно не кредитирал събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства. Съдът не е кредитирал единствено събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, а настоящата инстанция счита, че това е правилно. Чрез разпит на свидетелите Д. Мустафа и Ю. Реджебов, жалбоподателят е целял да докаже тезата си, че всичките му разходи за издръжка и живот в периода 2010 - 2016 г. са поемани от внука му Н. Амедов. При липса на каквито и да е писмени доказателства за плащане на разходи на РЛ от внука му Н. Амедов, липсата на доказателства за възможността на Н. Амедов да плаща разходите на дядо си, правилно съдът е приел, че показанията, които дават свидетелите, че са узнали от Н. Амедов, че е поел издръжката на дядо си не са убедителни за доказване на твърдения факт, че всички разходи за издръжка и живот са поети от внука на РЛ. Освен това, твърдението на РЛ, че не се е издържал от получаваните пенсии в размери от 300 400 лева за период 2010г. 2016г., а е спестявал всички получени суми от пенсии, за да ги дари на внука си през 2017г. е логически неиздържано и недоказано с оглед липсата на доказателства за съхранение на получените пенсии в периода 2010г. 2016г. По изложените съображения, касационната жалба на Ф. Юсуфов срещу решението, в частта с която РА е потвърден е неоснователна и решението в тази част следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, основателна е претенцията на касатора Директора на Дирекция ОДОП гр.Варна за присъждане на разноски за юрисконсулт за двете инстанции, определени съобразно материалния интерес по делото от 2 754,14 лв. по реда на чл.8, ал.1, във вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на по 575,41 лева за всяка инстанция и разноски за държавна такса за касационното производство от 18,13 лева или общо разноски за двете инстанции в размер на 1 168,95 лева. От тази сума следва да се приспаднат разноските, определени от първоинстанционния съд от 66,64 лева, като се остави в сила решението, в частта за разноските и се присъдят допълнително разноски в размер на 1 102,31 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл.221, ал.2, пр.2, във вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение