Решение № 5150 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15763/2009 г.

Решение № 5150 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15763/2009 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на директора на ОД на МВР Враца срещу решение от 23.10.2009 г. по адм. д. № 398/2009 г. на Административен съд Враца, с което е отменена заповед № 3523/22.06.2009 г. на директора на ОД на МВР гр. Враца, за налагане на принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната и издаване на документи за задгранично пътуване" на Васил Цветанов Цолов от гр. Козлодуй на основание чл. 75, т. 5 от ЗБДС. Сочи се касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК противоречие на решението с материалния закон, с доводи, че към момента на възникване на задълженията и към момента на откриване на процедурата по налагането на принудителната административна мярка Цолов е бил управител на "Трансметал" ЕООД, поради което освобождаването му от този пост последствие е без правно значение. Касационна жалба срещу решението е подадена от и директора на ТД на НАП -Враца, вносител на предложението за налагане на принудителна административна мярка, постановена с оспорената пред съда заповед. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата на директора на ОД на МВР Враца за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество неоснователна. С обжалваната пред съда заповед на директора на ОД на МВР Враца е наложена принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната и издаване на документи за задгранично пътуване" на Васил Цветанов Цолов, по искане на ТД на НАП гр. Враца, с мотиви, че е длъжник по № 115/2005 на ТДД Враца, не е погасил публични задължения установени с ревизионни актове от 2008 г., сумата е в големи размери по смисъла на § 1, т. 5 ЗБДС, имуществото на длъжника не покрива задължението и липсва надлежно обезпечение. Съдът е изложил мотиви, че за налагане на принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 ЗБДС е необходимо да са налице кумулативните предпоставки предвидени в закона, като по отношение на жалбоподателя не е налице изискването да е длъжник или да притежава качеството на чл. на контролен или управителен орган на длъжника юридическо лице към момента на издаване на заповедта. Установените задължения в големи размери към държавата са на дружеството "Трансметал" ЕООД, а не на физическото лице. Видно от представеното удостоверение от Агенцията по вписванията от 12.06.2009 г., към тази дата дружеството е обявено в ликвидация с ликвидатор Станислав Йорданов Тонов, което обстоятелство е било известно на административния орган при издаване на заповедта, с оглед направеното възражение. Задълженията са установени по време когато Цолов е бил управител на дружеството, но това обстоятелство е ирелевантно, към момента на издаване на заповедта друго лице ликвидатор представлява дружеството и има правата и задълженията на изпълнителния му орган съгласно чл. 269, ал. 1 ТЗ, а за дейността по ликвидация носи същата отговорност както управителя и другите изпълнителни органи /чл. 266, ал. 6 ТЗ/, поради което оспорената пред съда заповед е издадена в противоречие с материално правните предпоставки на закона. Решението е законосъобразно. Съгласно чл. 182, ал. 2, т. 2, б. "а" ДОПК едновременно със или след поканата по ал. 1 органът по ал. 1 може, ако задължението е по- голямо от 5000 лв. и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите, да поиска от органите на МВР да не разрешават на длъжника или на членовете на контролните или управителните му органи напускане на страната, както и да не се издават или да се отнемат издадените паспорти и заместващите ги документи за преминаване на държавната граница. Правилни са изводите на съда, че няма основание за ограничаване на свободата на предвижване на посоченото лице, след като Цолов е бил освободен от управителния орган на дружеството към момента на издаване на заповедта, независимо, че към момента на подаване на искането за налагане на принудителната административна мярка е имал това качество. В съответствие със закона е прието, че законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му. Целта на закона е да се упражни въздействие за заплащане на задълженията, която не може да се осъществи при положение, че Цолов няма качеството на управител, поради което налагането на принудителна административна мярка е безсмислено като способ за принуда, след като Цолов не може да нареди плащане на задължението и да съдейства за погасяване на публичното задължение. Съгласно чл. 268, ал. 1 от ТЗ, ликвидаторите са длъжни да удовлетворят кредиторите. Видно от данните по делото собственик на дружеството е друго юридическо лице, посочено в писмо на ТД Враца, адресата на заповедта не е собственик на капитала на дружеството, което качество не е предвидено в закона като самостоятелно основание за налагане на принудителна административна мярка. Касационната жалба подадена от директора на ТД на НАП Враца е недопустима, тъй като ТД на НАП е подател на искането за издаване на заповед за налагане на принудителна административна мярка и надлежна страна пред съда е само органа, издал оспорената пред съда заповед, който я издава от свое име при проверка на законовите предпоставки за издаването й. Подателят на искането за издаването на заповедта няма самостоятелни права в производството. Неоснователни са доводите за приложение на чл. 15, ал. 3 от ТЗ, в случая не е възникнало правоприемство, юридическото лице е прекратено и обявено в ликвидация. Доводите за липса на основание за отмяна на наложената принудителна административна мярка са неотносими, тъй като се преценява законосъобразността на налагането мярката с издаването на оспорената пред съда заповед. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение