Решение № 8205 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1619/2020 г.

Решение № 8205 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1619/2020 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК) срещу решение № 7901/12.12.2019 г. постановено по адм. дело № 9654/2019 г. по описа на Административен съд АССГ, с което е отменена заповед № РД-15-828 от 24.07.2019 г. на директора на СЗОК, с която е наложена санкция "прекратяване на договор" на "Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ АВС ДЕНТ" ЕООД. В жалбата са изложени съображения за неправилност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. Твърди се, че договорът е прекратен частично само по отношение на дейността на лекаря, който е извършил нарушението, а именно отчетени дентални дейности, които не са извършени. Ответникът "Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ АВС ДЕНТ" ЕООД представляван от д-р А. Коева оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира направените по делото разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото, но е направил неверни изводи относно правилната кавалификация на нарушението. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение в съответствие с чл. 220 от АПК настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед РД № 15-828 от 24.07.2019 г. на директора на СЗОК, с която на основание чл. 59, ал. 13 от ЗЗО и чл. 152, ал. 1, предл. първо от НРД за дентални дейности за 2018 г. е наложена санкция на "Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ АВС ДЕНТ" ЕООД представлявано от д-р А. Коева "Прекратяване на договор" № 22-7296/2018 г. частично по отношение изпълнението на пакет "Първична извънболнична дентална помощ" от д-р А. Коева. За да постанови заповед с горното съдържание административният орган е приел, че д-р Коева е отчела дентални дейности, които не са извършени, а именно преглед за установяване на зъбен статус и три броя обтурации отчетени с Амбулаторен лист № 63/25.03.2019 г. и преглед за установяване на зъбен статус и три броя обтурации отчетени с Амбулаторен лист № 70/29.03.2019 г. Съставен е протокол за неоснователно получени суми № РД-18-823-2/14.06.2019 г. Въз основа на така извършената проверка и на основание чл. 59, ал. 13 от ЗЗО и чл. 152, ал. 1, предл. първо от НРД за ДД за 2018 г. е наложена санкция на "Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ АВС ДЕНТ" ЕООД "частично прекратяване на договора" по отношение на лекаря, който не е извършил дейността, но същата е отчетена. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба първоинстанционният съд приема, че санкцията "прекратяване на договора" при първо нарушение се прилага частично, по отношение на лекаря по дентална медицина, който е отчел, но неизвършил съответната дейност, а не по отношение на лечебното заведение, към което лекарят работи и извършва дейността си. По изложени мотиви за допуснато правнотехническо смешение между двата правни субекта, заповедта за налагане на санкции е отменена като материално незаконосъобразна. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира съдебното решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Първоинстанционният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 от АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите посочени в чл. 146 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 152, ал. 1 от Националния рамков договор за дентални дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския зъболекарски съюз за 2018 г. послужила като основание за прилагане на санкцията управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "прекратяване на договора" при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установена по реда на чл. 72, ал. 2 ЗЗО от изпълнител на извънболнична дентална помощ по определен пакет – частично, по отношение на лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност. На основание чл. 10, ал. 1 от НРД за ДД 2018 г. Националната здравноосигурителна каса закупува видовете дентална помощ по чл. 45, ал. 1 от ЗЗО по обеми и цени договорени в НРД. Денталната помощ се определя като пакет от здравни дейности гарантиран от бюджета на НЗОК, който се определя с Наредба № 3 от 20 март 2018 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (Наредба № 3 от 2018 г., отм.). "Пакетът от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК" включва, съгласно § 1, т. 2 от ДР на Закона за здравното осигуряване определени по вид и обхват дейности, по отделни специалности, дейности за лечение на определени заболявания или на група заболявания, които са достъпни за всички здравноосигурени лица в обем, при условия и по ред, определени в Националния рамков договор. С чл. 1, ал. 2 от индивидуален договор (ИД) № 22-7296/30.04.2018 г. страните са договорили извършването на дейности от обхвата на Приложение № 3 към чл. 1 от Наредба № 3 от 2018 г. С чл. 2 от ИД възложителят НЗОК се е задължил да закупува и заплаща следните дейности от пакета: За ЗОЛ на възраст до 18 години - първична дентална помощ (обстоен преглед със снемане на зъбен статус – в т. ч. еднократен допълнителен преглед за бременни; обтурация с амалгама или химичен композит; екстракция на временен зъб с анестезия; екстракция на постоянен зъб с анестезия; лечение на пулпит или периодонтит на временен зъб; лечение на пулпит или периодонтит на постоянен зъб); За ЗОЛ на възраст над 18 години - обстоен преглед със снемане на зъбен статус – в т. ч. допълнителен преглед за бременни; обтурация с амалгама или химичен композит; екстракция на постоянен зъб с анестезия; дейност по възстановяване функцията на дъвкателния апарат при цялостна обеззъбена горна челюст с горна цяла плакова зъбна протеза, както и на долна цяла плакова зъбна протеза. Изложените в касационната жалба доводи за материалноправни нарушения не са съобразени с вида на предвидената санкция "прекратяване на договора" при отчитане на дейност, която не е извършена от изпълнител на извънболнична дентална помощ по определен пакет – частично, по отношение на лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност. В конкретния случай е прекратена дейността по целия пакет по отношение на единствения изпълнител на денталната помощ д-р А. Коева. Горното има за резултат фактическото прекратяване на договорните отношения на денталната практика по един пакет здравни дейности изпълнявана от едно физическо лице – дентален специалист, регистриран като ЕООД "АИППДП" по Търговския закон. В случая не е от значение фактическото изписване в заповедта "частично прекратява" договора, тъй като правните последици от прекратяването де факто оз-начават цялостно прекратяване на договорните отношения на практиката с НЗОК. В процесната заповед като правно основание за издаването и е посочен чл. 152, ал. 1 от НРД за ДД за 2018 г., но реално последиците, които се постигат с нея е санкция наложена на основание чл. 152, ал. 2 от същия договор. В този смисъл в заповедта липсват мотиви обосноваващи цялостното прекратяване на договора допустимо в хипотеза на повторност, каквато в казуса не е налична и доказана. Аргументирано в тази връзка на база събраните доказателства в оспореното решение е прието, че прекратяването на договора по отношение на единствения лекар, работещ в ЕООД на практика, означава загубване на качеството "лечебно заведение" и същото не може да бъде страна по договор с НЗОК, което означава, че договорът се прекратява изцяло. Приложимата разпоредба като санкционна не може да се тълкува разширително. В същия смисъл е практиката на ВАС, обективирана в: Решение № 9090 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4025/2017 г., VI о., Решение № 6284 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12375/2018 г., VI о., Решение № 4145 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4967/2018 г., VI о., Решение № 14355 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5/2018 г., VI о., Решение № 12950 от 25.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 20/2018 г., VI о. Решение № 15195 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8925/2019 г., VI о., Решение № 15223 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3804/2019 г., VI о., др. Въз основа на изложеното Върховният административен съд – шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Искане за присъждане на разноски е направено от страна на ответника по касация, но доказателства за реално сторени разноски не са представени, поради което съдът намира, че такива на следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,