Решение № 11574 от 14.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11878/2019 г.

8135) (2013/23/ЕС), с което е одобрена защитена територия "Среден Пирин - Алиботуш", с вписана определена площ в хектари и географски координати на ТЗО. От правна страна административният съд приел, че решението е издадено от компетентен административен орган по чл. 52, ал. 1, т. 4 от Закона за водите. В мотивите си съдът посочил, че преди да постанови оспорения отказ директорът на басейновата дирекция не извършил повторна проверка, която да установи дали засегнатият участък от Бяла река попада в границите на зона за защита на водите, каквато е защитена зона "Среден Пирин - Алиботуш". Такава констатация не била направена в мотивите на решението, а по преписката не били събирани нови доказателства. Административният орган отказал да продължи срока на разрешителното на "Фроси" ООД въз основа на фактически констатации, идентични с изложените в първото административно решение, със същите мотиви и на същото правно основание, въпреки изричните указания на съда, дадени с отменителното съдебно решение, и направения в това решение извод, че не са налице пречките, предвидени в чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ във връзка с чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ. Тъй като оспореното решение на директора на басейновата дирекция било идентично с решението, което веднъж било отменено от съда, то било нищожно на основание чл. 177, ал. 2 АПК. Вместо да приложи законосъобразно съответните правни разпоредби, органът отново постановил същото решение. Поради това административният съд обявил за нищожно решение № ПО-01-45/28.03.2019 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район и изпратил делото като преписка на органа за ново разглеждане, като го задължил да спази указанията, дадени с решение № 2148 от 17.12.2018 г. по адм. дело № 597/2018 г. по описа на Административния съд – Благоевград. Касационната инстанция намира, че решението противоречи на материалния закон. Административният съд е направил погрешен правен извод за нищожност на обжалваното решение на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район", тъй като не е тълкувал точно разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК. За нищожни по силата на чл. 177, ал. 2 АПК се считат актове, постановени в противоречие с влязло с сила съдебно решение, с което спорът е окончателно разрешен. С решение № 2148 от 17.12.2018 г. по адм. дело № 597/2018 г. по описа на Административния съд – Благоевград административноправният спор по искането на "Фроси" ООД за продължаване на срока на издаденото на дружеството разрешително за водовземане не е приключен. След отмяната на акта преписката е върната за ново разглеждане, при което административният орган е издал нов административен акт, извършвайки самостоятелна преценка на фактите и обстоятелствата с оглед приложимия материален закон. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът, който отменя обжалван пред него административен акт и връща преписката за ново разглеждане, няма право да дава указания на административния орган как да бъде решена преписката. Аргументи за това заключение се съдържат в чл. 173, ал. 1 и 2 АПК, който урежда правомощията на съда в случаите на отмяна на административния акт, които се различават в зависимост от това дали той може да се произнесе по същество вместо административния орган. Съгласно чл. 173, ал. 1 АПК когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество. Извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона (чл. 173, ал. 2 АПК). В разглеждания случай административният съд не може да замести административния орган и да продължи срока на действие на разрешителното, издадено на "Фроси" ООД. Указанията, които съдът има право да даде след като отмени оспорения пред него административен акт, са по тълкуването и прилагането на закона. Само тези указания са задължителни за административния орган при повторното разглеждане на преписката. Ако указанията, дадени от съда, не бъдат спазени, административния орган не издава нищожен акт, а нарушава административнопроизводствените правила. Правно неиздържани са разсъжденията на съда, че директорът на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" е направил същите фактически констатации и издал повторно административния акт на същото правно основание, при положение, че фактите и обстоятелствата по преписката, предмет на обсъждане, са едни и същи, същият е и приложимият закон. Административният съд е следвало да извърши пълна проверка на законосъобразността на повторно издадения административен акт с оглед основанията, предвидени в чл. 146 АПК. В диспозитива на съдебния акт той не може да препраща към указанията, дадени с друго съдебно решение. Що се отнася до предходното съдебно решение, от значение е дали дадените от съда указания са такива по тълкуването и прилагането на закона и обвързващи ли са те за административния орган. Правният спор е свързан с наличието на основание за отказ за продължаване на срока на издаденото на "Фроси" ООД разрешително с оглед изменената с Държавен вестник, брой 58 от 31 юли 2015 г. разпоредба на чл. 118, ал. 1, т. 4 от Закона за водите, според която не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия когато тази част на реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5; Решаването на преписката предполага да се установи попада ли мястото на водовземане по разрешителното, издадено на "Фроси" ООД, в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5, определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове. Съдът не е компетентен да преценява представлява ли състоянието на водите важен фактор за опазването на местообитания и биологични видове в съответните защитени зони, при положение, че такава преценка е била направена при обявяването на зоните за защитени по предвидения в Закона за биологичното разнообразие ред. Тъй като съдът не е извършил проверка на законосъобразността на решение № ПО-01-45/28.03.2019 г. с излагане на същински мотиви, обжалваното решение следва да се отмени като неправилно и делото да се върне на съда за ново разглеждане от друг състав. Тъй като разглеждането на делото продължава, разноски на страните не се присъждат.