Решение № 14639 от 30.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13311/2016 г.

Решение № 14639 от 30.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13311/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Кмета на О. К. срещу Решение № 1877 от 19.10.2016 г., постановено по административно дело № 1687/2016 г. на Административен съд- гр. П.. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и противоречащо на събраните по делото доказателства- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира за неправилна констатацията на съда относно това, че сградите, находящи се в ПИ 36498.501.144 са с различни идентификатори от тези, посочени в обжалваната заповед. Твърди, че в представените по делото скици са посочени старите идентификатори на имотите.

Счита, че по отношение на това дали процесните сгради са групов паметник на културата по делото са събрани достатъчно доказателства, като посочва документи които изясняват този въпрос. М. за отмяна на обжалваното решение и да се остави в сила обжалваната Заповед № 432 от 8.04.2015 г. като правилна и законосъобразна.

Касационният жалбоподател: Кмета на О. К. в съдебно заседание, чрез адвокат Тошев поддържа касационната жалба и моли същата да се уважи. Претендира и разноски по делото.

Ответникът "Булгарлизинг" Б. АД в съдебно заседание, чрез адвокат Дилов, моли да се остави без уважение касационната жалба. Намира за правилно приетото от АС- П., че в обжалваната заповед не са описани точно сградите, за които е относима заповедта по чл. 73, ал. 3 от Закона за културното наследство (ЗКН). Подробни доводи са развити в представения по делото отговор на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд- състав на Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Производството по делото е проведено по реда на чл. 226, вр. с чл. 145 от АПК, във вр. с чл. 73, ал. 3 от Закона за културното наследство. Делото е било върнато за ново разглеждане с Решение № 8610 от 11.07. 2016 г., постановено по адм. дело № 8938/2015 г. на Върховен административен съд с указания за събиране на нови писмени доказателства, въз основа на които е издаден оспорения административен акт. Със съдебния акт на ВАС е прието, за неизяснен основният спорен въпрос между страните по делото, относно статутът на обекта, а именно дали е такъв на Групов паметник на културата, архитектурно- строителен и производствено- технически комплекс.

С обжалваното решение е ОТМЕНЕНА Заповед № 432 от 8.04.2015 г. на Кмета на О. К., издадена по заместване от зам. кмета А. М., въз основа на заповед по чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА и е ВЪРНАТА ПРЕПИСКАТА на Кмета на О. К. за постановяване на нов акт, при спазване на указанията на съда в мотивите на решението.

За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че в обжалваната заповед не са описани точно по площ и местоположение сградите, за които е задължен собственикът да извърши действия по обезопасяване, сигнализиране, консервация, реставрация и реконструкция, така щото да може да се установи на база на данните от КККР, в които всеки един отделен кадастрален обект в имота на жалбоподателя фигурира и като местоположение, предназначение и застроена площ, за кои точно сгради се отнася заповедта по чл. 73, ал. 3 от ЗКН.

АС П. счита, че изложеното налага извод за липса на конкретизация относно обектите, за които се отнася издадения от ответника административен акт, като това прави невъзможно изследването на останалите спорни между страните въпроси относно статута на сградите, относно спазването на процедурните правила и относно това дали правилно собственикът е бил задължен да изпълни задълженията си по чл. 71 от ЗКН.

По горните съображения админ. съд е отменил като незаконосъобразна атакуваната пред него заповед на кмета на О. К..

Решението е неправилно, поради допуснато съществено процесуално нарушение. Съгласно чл. 73, ал. 3 от ЗКН, въз основа на констативния протокол кметът на общината в 14-дневен срок издава заповед, с която задължава лицата по чл. 71, ал. 1 за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84, ал. 1 и 2. За да бъде преценена материалноправната законосъобразност на такава заповед, следва да се изясни 1. дали в случая се касае за сграда със статут на недвижима културна ценност, 2. Нуждае ли се сградата от укрепителни, консервационно- реставрационни и/ или ремонтни дейности както и 3. дали адресатът на заповедта има качеството на собственик, концесионер или ползвател на недвижимата културна ценност.

По делото е безспорно, че собствеността на сградите принадлежи на "Булгарлизинг" Б. АД. Същата е доказана въз основа на нотариален акт № 103, том III, нотариално дело № 487/2009 г. на Службата по вписванията гр. К.. По отношение втората материалноправна предпоставка за издаване на обжалваната заповед- нуждата от укрепителни, консервационно- реставрационни и/ или ремонтни дейности по делото също не се спори, че е налице.

При разглеждане на делото е останал неизяснен въпросът относно това дали процесните сгради имат статут на паметник на културата.

От разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗКН се изяснява, че на деклариране подлежат обекти, които могат да бъдат определени като недвижими културни ценности. Съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗПКМ (отм. в редакцията към ДВ, бр. 29 от 1973 г.), дейността по издирване, опазване, възстановяване и използване на недвижимите паметници на архитектурното наследство се осъществява съвместно от Комитета за изкуство и култура и Министерството на архитектурата и благоустройството. Националният институт за паметниците на културата се намира под научно- методичното и творческо ръководство и на Министерството на архитектурата и благоустройството.

Съобразно чл. 13, ал. 1 от Наредба № 5 от 14 май 1998 г. за обявяване на недвижимите паметници на културата (Наредбата) идентифицираните обекти на недвижимото културно-историческо наследство се декларират от НИПК след предварителна оценка на културно-историческата им стойност и обществена значимост.

Въз основа на резултатите от заключителната комплексна оценка НИПК определя окончателната видова характеристика и категория на декларираните обекти на недвижимото културно-историческо наследство, както и режимите за тяхното опазване и ги предлага за утвърждаване от органите по чл. 4 от Закона за паметниците на културата и музеите, а именно министерство на културата (чл. 19 от Наредбата).

В съответствие с чл. 21 от Наредбата списъците на декларираните обекти на недвижимото културно-историческо наследство, предложени от НИПК за придобиване на статут "паметник на културата" по смисъла на чл. 12 от Закона за паметниците на културата и музеите, се утвърждават от министъра на културата. Списъците на паметниците на културата, утвърдени по реда на чл. 21, се обнародват в "Д. вестник" и се регистрират в Националния регистър на недвижимите паметници на културата.

Съгласно § 12, ал. 1 от ПЗР на сега действащия Закон за културното наследство, заварените декларирани по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут като декларирани обекти по този закон. В тримесечен срок от влизането в сила на закона министърът на културата утвърждава със заповед списъка по чл. 88, ал. 1, т. 2.

В случая по делото липсват документи, които по категоричен начин да установят статута на обекта, дали същият е обявен за паметник на културата, кога и с какви актове е осъществена процедура с този предмет.

В срока за постановяване на решение по делото настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, констатира, че АС П. е постановил оспореното в настоящото касационно производство съдебно решение при допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението по чл. 152, ал. 4 АПК, а именно да изиска от ответника по делото да представи всички документи, изясняващи дали процесните сгради имат статут на Групов паметник на културата.

Касационният жалбоподател по отношение на изричните указания, дадени с Решение № 8610 от 11.07.2016 г., постановено по адм. дело № 8938/2015 г. на Върховен административен съд твърди, че административният орган е представил доказателства, че обектът, е групов паметник на културата, по смисъла на ЗКН, като в жалбата на л. 6 посочва, документи, които условно може да се посочат в 5 точки:

1. Писмо № 1474/25.03.1988 г. на НИПК, 2. Протокол № 8 от 18.09.2007 г. от заседание на НСОНПК към Министерство на културата, 3. Декларационна карта за паметник на културата рег. № 155 от октомври 2005 г. 4. Протокол № 2 от 17.01.2006 г. от заседание на експертен съвет на НИПК, назначен със Заповед на Директора на НИПК № Р- 127/13.12. 2005 г. 5. Протокол от 25.03.2015 г. на О. К. за установяване състоянието на процесните сгради.

Посочените: в т. 3. Декларационна карта и т. 4. Протокол № 2 от 17.01.2006 г. не са представени по делото, нито са служебно известни на съда. Освен това, в т. 1 на Писмо № 1474/25.03.1988 г. на НИПК се посочва Протоколно решение от заседанието на Архитектурната комисия при Експертния съвет от 23.06.1987 г., с което е осъществено декларирането като групов паметник на културата на комплекс от сгради с фабрика "Т. М.". Последното протоколно решение не е представено по делото.

Отделно от това, посоченото в Протокол № 8 от 18.09.2007 г. от заседание на НСОНПК към Министерство на културата, в своята т. 1, относима за гр. К., т. е. към случая, препраща към Списъци с паметници на културата в град К.- неразделна част от протокола, които също не са представени по делото.

Само с оглед на съдържанието на документите в т. 1 и т. 2 съдът не може да се произнесе, тъй като същите препращат към други цитирани в тях писмени документи. Не е ясно как първоинстанционният съд при две разглеждания на делото е изследвал статута на процесния обект, без тези документи да са представени и приети като доказателства по делото. Същите документи, като съотносими и необходими следва да бъдат приобщени към доказателствата, тъй като са свързани с основния спорен въпрос.

Изложеното налага извод за неправилност на решението на АС П., поради допуснато съществено процесуално нарушение, съставляващо касационно основание за отмяната му. Същото съдебно решение е постановено след повторно разглеждане на делото от АС П..

Съгласно чл. 227, ал. 1 АПК, когато решението на първоинстанционния съд бъде отменено повторно, както в случая, Върховният административен съд не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество. Според ал. 2 на чл. 227 АПК, когато основанието за отмяна налага това, Върховният административен съд, след като отмени решението, насрочва делото в открито съдебно заседание и ако е необходимо събира нови доказателства.

Поради така изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 и чл. 227, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение