Решение № 8343 от 29.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14178/2016 г.

Решение № 8343 от 29.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14178/2016 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция "Строителство" при О. Б. и на С. Н. Н. чрез неговия пълномощник срещу решение № 1120/10.06.2016 г. по адм. д. № 1709/2015 г. на Административен съд Б. С. обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесулния закон и необосновано. Ответниците по касационната жалба-С. Д. С., Р. А. П.-В., Н. А. П., М. А. В., А. Д. Р., Ц. А. Д. и "Теоники" ЕООД чрез процесуалния си представител намират касационната жалба за неоснователна. О. С. Х. Т., С. А. Т., М. А. Т., С. О. Т., Н. Д. Р., Ж. Т. Р., Н. И. С., М. Х. Х.-Владимирова, С. О. Б., З. Д. Б., Д. Б. Х., С. А. М., С. К. К., Н. Е. З., Б. Д. З., З. Н. Н., Н. Н. Т. и С. И. З., С. К. Т., С. С. КМ, С. П. Н. Д. П. Н., К. К. Т., Д. К. Х., С. И. Х., Б. Д. П., М. С. М., М. В. Г. и П. В. Г. не вземат становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от С. Д. С., Р. А. П.-В., Н. А. П., М. А. В., А. Д. Р. и Ц. А. Д. срещу заповед № 3454/23.12.2014 г. на директора на Дирекция "Строителство" -община Б., с която на основание чл. 91, ал. 1 АПК е оттеглил заповед № 379/28.02.2007 г. на заместник-кмета на община Б. за одобряване на РУП /работен устройствен план/ за УПИ V!!!-453 в кв. 175 по плана на ЗЦГЧ-гр. Б. С обжалваното решение съдът е обявил нищожността на обжалваната заповед. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Директорът на Дирекция "Строителство" - община Б. е имал правомощия да издава заповеди по ЗУТ съгласно заповед № 2997/04.11.2014 г. на кмета на община Б. на основание § 1 ДР на ЗУТ, както и да оттегля, отменя или изменя издадените административни актове по реда на АПК. Съдът е приел, че заповедта за делегация на правомощия е изчерпателно изброява актове за издаване, но липсва правомощие за оттегляне на акт, с който е одобрен РУП за УПИ, тъй като не е посочена изрично разпоредбата на чл. 214а ЗУТ, поради което не е разполагал с такава материална компетентност. На второ място, според съда специалната норма на чл. 214а ЗУТ (отм.) изключва прилагането на общата норма на чл. 91, ал. 1 АПК. Решението е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото и по тях между страните няма спор. Спорният момент е материалната законосъобразност на оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 3454/23.12.2014 г. на директора на Дирекция "Строителство" -община Б. Н. инстанция намира обжалваното решение за обявяване нищожността на обжалваната заповед за съответно на материалния закон: По принцип текстът на чл. 91 АПК дава възможност на административния орган, издател на акта, да коригира решението си чрез собствен самоконтрол. В резултат на преразглеждането може да оттегли оспорения акт, да отмени, измени или да издаде съответния акт или документ. В случая органът, оттеглил заповедта за одобряване на РУП, е различен. На второ място, е извършено съобщаване на проекта за РУП, но не и на заповедта за одобряване на РУП. Самата формулировка на законовата норма е "оспорения акт". Това сочи на изискването пред административния орган да е подадена редовна жалба или протест, които пораждат своя деволутивен и суспензивен ефект. Има се предвид жалба, отправена до съда, която може да бъде разгледана от административния орган като издател на акта. В случая не е налице редовна жалба срещу постановения административен акт- заповед за одобряване на РУП, годна да предизвика преразглеждането му- с деволутивен ефект /годна да сезира съда/ а са налице само възражения срещу проекта, поради което за административния орган не е налице една от визираните в чл. 91 АПК, респективно чл. 214а ЗУТ, предпоставки за произнасянето му. Самата заповед за одобряване на РУП от 2007 г. е съобщена на заинтересованите лица- стр. 104 и стр. 109 и е влязла в законна сила, като на 30.04.2014 г. е издадено и удостоверение за въвеждане в експлоатация. Поради това влязла в сила заповед не може да бъде оттеглена. На последно място, към момента на издаване на заповед № 3454/23.12.2014 г. директорът на Дирекция "Строителство" не е имал правомощия съгласно заповедта за делегиране да оттегля на основание посочените в ЗУТ разпоредби издадени заповеди. Към тази дата е действала разпоредбата на чл. 214а ЗУТ и само на нейно основание и само за посочените в нея актове може да се упражни правото на отзив. Нормата е специална и дерогира правомощията за оттегляне по реда на АПК. В случая делегация за оттегляне по реда на ЗУТ не е налице в делегиращата заповед. Предвид изложеното е налице невалиден административен акт поради липса на материална компетентност за издателя на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт. Решението за обявяване нищожността на административния акт е материалнозаконосъобразно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора разноски пред касационната инстанция не се дължат, тъй като такива не са претендирани от ответниците. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,