Решение № 6713 от 22.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1403/2009 г.

Решение № 6713 от 22.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1403/2009 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димитър Йорданов Николов от гр. Горна Оряховица, подадена чрез пълномощника му адвокат Пламен Червенков от ВТАК, срещу Решение № 527 от 19.12.2008 г. по адм. дело № 611 по описа за 2008 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Решение № 44 от 22.07.2008 г. на директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане № 291/14.03.2008 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" при РУСО - В. Търново. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението на Административен съд - Велико Търново поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директора на ТН на НОИ - Велико Търново не е ангажирал становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок от страна по делото, за която обжалваното решение е неблагоприятно, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред Великотърновския административен съд по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118 от КСО, е оспореното от Димитър Йорданов Николов Решение № 44 от 22.07.2008 г. на директора на ТП на НОИ, гр. Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане № 291/14.03.2008 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" по заявление с вх. № 25572/26.09.2007 година. С това заявление жалбоподателят е поискал да му бъде отпусната ЛПОСВ при условията на § 4 от ПЗР на КСО и такава му е отпусната с цитираното разпореждане, считано от 22.05.2007 година. Жалбоподателят е оспорил разпореждането на ръководител отдел "Пенсии" пред директора на РУСО-В. Търново в частта, с която осигурителния му стаж за периода от 23.08.1971 г. до 30.04.1972 г. не е зачетен от втора категория труд по т. 26 и чл. 67, ал. 1 от ПКТП (отм.), оставено в сила с мотивирано решение по чл. 117, ал. 3 от КСО. С постановеното решение Великотърновския съд е отхвърлил жалбата на Димитър Йорданов Николов като е приел, че правилно административният орган в решението си е счел, че не са налице основания за зачитането на положения от същия труд като "зидар" в Потребителна кооперация "Защита" гр. Бяла Черква, като такъв от втора категория труд. Съдът е приел, че законосъобразни и обосновани са изводите на административния орган, че в обхвата на записа на т. 26 от ПКТП (отм.) не се включва трудът, положен от жалбоподателя, както и че в случая не е приложима хипотезата на записа на чл. 67, ал. 1 от ПКТП (отм.). Решението на Великотърновския административен съд е правилно. Спорът в производството е относно наличието на положен втора категория труд от жалбоподателя в периода 23.08.1971 г. - 31.04.1972 г. и относно правилното изчисляване размера на пенсията. Според ясния по съдържание запис на т. 26 от ПКТП (отм.) от втора категория е трудът на строително-монтажните работници (без определени, изрично посочени специалности), работещи непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност, включително ново строителство, реконструкция, модернизация и ремонт. Във връзка с категоризацията на труда, правилно е преценено от съда, че от писмените доказателства по делото може да се направи извод, че жалбоподателят е заемал длъжност, попадаща в категорията на строително-монтажните работници, но липсват данни, че местоработата му е била на обекти от вида на посочените в т. 26 от ПКТП (отм.). Пред съда не са ангажирани доказателства в тази насока въпреки дадените указания. В тази връзка, основателно е прието от съда за недоказано обстоятелството, че за процесния период жалбоподателят е полагал труд във фирма, организация, отдел или звено, изграждащи обекти от строително-монтажна дейност, като непосредствено е работил на такива обекти. По изложените по-горе съображения законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че в конкретния случай не е приложим и записът на т. 67, ал. 1 от ПКТП (отм.). Следва да се отбележи обстоятелството, че спорът за категоризацията на труда на жалбоподателя за процесните 7 месеца, положен в ПК "Защита" - гр. Бяла черква, е бил предмет на разглеждане с Решение № 201 от 28.12.2007 г. по адм. дело № 598/2007 г., оставено в сила с Решение № 5864 от 20.05.2008 г. по адм. дело № 1950/2008 г. на ВАС, шесто отделение и в производството пред административния орган и пред съда не е установено, че по вредност и тежест положеният труд е равностоен на труда по т. 26 от ПКТП (отм.). Повдигнат отново, във връзка с оспореното Решение № 44 от 22.07.2008 г. на директора на ТП на НОИ, гр. Велико Търново и потвърденото с него разпореждане № 291/14.03.2008 г. на ръководителя на отдел "Пенсии", жалбоподателят отново не ангажира релевантни и допустими доказателства за установяване на твърдяното обстоятелство, въпреки че първоинстанционният съд му е дал указания в тази насока. В съдебното заседание на 10.12.2008 г. процесуалния представител на жалбоподателя е заявил, че няма да сочи други доказателства. Следва да се отбележи, че съдът не разполага със специални познания, които да му позволят само въз основа на необосновани твърдения на касационния жалбоподател за условията на труд, да направи преценка за степента на вредност и тежест на същия. По изложените по-горе съображения законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че в конкретния случай не е приложим и записът на чл. 67, ал. 1 от ПКТП (отм.). Във връзка с правилното изчисляване на пенсията, предвид изискванията на чл. 70 и чл. 70а от КСО, основателно е прието от съда, че исканото преизчисляване не може да бъде извършено, доколкото не са налице предпоставките на чл. 99, ал. 1 от КСО. Така постановеното решение е правилно и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за исканата отмяна, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от Върховният административен съд - шесто отделение,