Решение № 9136 от 18.10.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. С решение 1886 от 26.11.2021 г., постановено по адм. д. 1210/2021 г. Административен съд - Бургас, е отхвърлил жалбата на "Нет Акуизишън" АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Карнобат, ул. "Екзарх Антим І" 39, вх. А, ет. 2, срещу ревизионен акт Р 02000220003546-091-001/08.02.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден в обжалваната част с решение 81 от 07.05.2021 г. на директора на Д "ОДОП"-гр. Бургас, с който е отказано право на данъчен кредит в размер на 86 801,69 лв. за данъчния период 01.02.2020 г. 29.02.2020 г., като е осъдил дружеството да заплати на НАП юрисконсулско възнаграждение в размер на 3 134,05 лв. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от "Нет Акуизишън" АД, чрез пълномощника му адв. С. Стефанов. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и е необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на административния съд и да реши спора по същество, като отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика "- гр. Бургас, не взима становище по основателността на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на "Нет Акуизишън" АД срещу ревизионен акт Р 02000220003546-091-001/08.02.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден в обжалваната част с решение 81 от 07.05.2021 г. на директора на Д "ОДОП"-гр. Бургас, с който на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС за данъчния период 01.02.2020 г. 29.02.2020 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 86 801,69 лв. по фактура 0000000099/21.11.2019 г. с данъчна основа 162 199, 82 лв. и ДДС - 32 439, 96 лв. с предмет на доставката "Анализ и изготвяне на възражение до КПКОНПИ, съгласно договор за процесуално представителство и защита от 12.11.2019 г. " и 0000000100/21.11.2019 г. с данъчна основа 271 808, 67 лв. и ДДС - 54361, 73 лв. с предмет на доставката "Аванс по договор от 12.11.2019 г. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила. Решаващият съд е приел също, че издаденият ревизионен акт е в съответствие с материалния закон. В тази връзка е посочено, че между страните няма спор, че "Нет Акуизишън" АД притежава дялове от дружеството "Сис индустрийс" ООД, които представляват около 44 % от капитала на последното, а от СГС е наложена обезпечителна мярка - запор върху притежавани дялове от капитала на "Сис индустрийс ООД, което е във връзка с образувано изпълнително дело 20191110401711 срещу ревизираното дружество, видно от ТР по партида на "Сис индустрийс ООД. Съгласно определение 4217/20.12.2019г на Софийски апелативен съд по ч. гр. дело 6161 /2019 г., производството е било образувано за обезпечение на бъдещ иск срещу М. Стайков, срещу който е било образувано производство по ЗМ. Първоинстанционният съд е посочил, че по силата на договор за процесуално представителство и защита от 12.11.2019 г. (л. 120 -123) между Доверителите - общо десет физически и юридически лица/вкл. жалбоподателя/ и И. Райчинова - адвокат от Софийска адвокатска колегия, се установява, че получената услуга (процесуално представителство и защита) е с предмет защита в рамките на образувано срещу тях производство за отнемане на незаконно придобито имущество. В случая доверители по договора са, както физическото лице М. Стайков, на което е извършена проверка от КПКОНПИ, така и членове на семейството му и свързани с него юридически и физически лица. От заключението по допуснатата и назначена експертиза в първоинстанционното производство се установява, че дружеството е получател по доставки, обективирани в двете фактури с издател адв. И. Райчинова с предмет "аванс по договор от 12.11.2019 г." и с предмет "анализ и изготвяне на възражение до КПКОНПИ, съгласно Договор за процесуално представителство и защита от 12.11.2019 г. " на обща стойност 520 810, 18 лв. Съгласно платежно нареждане от 20.11.2019 г. е извършен превод на сума в размер на 518 310, 10 лв. по банковата сметка на И. Райчинова с наредител Д. Николова с основание на превода "договор за процесуално представителство и защита от 12.11.2019 г. ", като с извършеното плащане от страна на Д. Николова на сума в размер на 520 810, 18 лв. е закрито задължението на дружеството по партидата на И. Райчинова по сметка 401 13 /Доставчици - адв. И. Райчинова/ и е намалено вземането по сметка 498 03 /Други дебитори Д. Николова /. Според вещото лице в счетоводството на дружеството-жалбоподател са извършени счетоводни записвания във връзка с процесиите две фактури и плащане, извършено чрез прихващане, които са правилно отразени и в съответствие със счетоводните правила и счетоводни стандарти. Решаващият съд е приел, че в случая е приложимо решение по дело С- 104/12 Wolfram Becker от 21.02.2013 г., като общностното право и към онзи момент, както и при действието на сегашната директива по ДДС не поставя адвокатската услуга в друг режим на данъчно третиране. В случая определяща е само обективната връзка между направените доставки и облагаемата икономическа дейност на данъчнозадълженото лице (Решение от 22 декември 2010 г. по дело RBS Deutschland Holdings, С-277/09, Сборник, стр. 1-13805, точка 54), като доставките на адвокатски услуги, във връзка с наказателни санкции срещу физически лица управители на данъчнозадължено предприятие, не дават право на това предприятие да приспадне като данък по получени доставки дължимия ДДС за направените доставки (т. ЗЗ от горецитираното решение). Според Административен съд- Бургас няма как да е налице разхода за осъществяваната от него дейност, тъй като не се доказа пряка и непосредствена връзка между получената адвокатска услуга и извършените последващи облагаеми доставки. Решението на Административен съд Бургас е не правилно. От събраните доказателствата се установява, а и е безспорно плащането, както и реалността на доставката, поради което са изпълнени предпоставките по чл. 68, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Ползваните от Нет Акуизишън" АД правни услуги се явяват необходими за запазване и като цяло за съществуването на юридическото лице, а оттук доставката е относима към всички други облагаеми доставки и е пряко свързана с икономическата дейност на търговското дружество, както и с цялостната работа и функциониране на Нет Акуизишън" АД като субект на правото и като данъчно задължено лице. Административен съд Бургас е посочил в мотивите си решение по дело С- 104/12 Wolfram Becker от 21.02.2013 г. и направеното в него тълкуване на общностното право, както и Решение от 22 декември 2010 г. по дело RBS Deutschland Holdings, С-277/09. Според текстовете на цитираните решения, които първоинстанционният съд е използвал в мотивите си, определяща е само обективната връзка между направените доставки и облагаемата икономическа дейност на данъчнозадълженото лице, като доставките на адвокатски услуги, във връзка с наказателни санкции срещу физически лица /управител и служители на дружеството/, не дават право на това предприятие да приспадне като данък по получените доставки дължимия ДДС за направените доставки (т. ЗЗ от цитираното решение). Посочените съдебни решения обаче се отнасят до случаи, касаещи ангажиране на наказателна отговорност на лица физически лица. В процесния случай не се касае за физически лица /управител или служител на дружеството/, които да се ползват от предоставените юридически услуги, нито пък тези услуги се отнасят до наказателната отговорност на физическите лица. Наказателната отговорност е вид лична отговорност, поради което напълно основателно в решение С-104/12 в т. 30 е отбелязано В конкретния случай, на първо място, съгласно предоставените от запитващата юрисдикция данни разглежданите в главното производство доставки на адвокатски услуги са имали за цел пряко и непосредствено да защитят частните интереси на двамата обвиняеми, преследвани за престъпления, дължащи се на тяхното лично поведение. Впрочем, както вече бе уточнено в точка 16 от настоящото решение, наказателното преследване е било насочено единствено лично срещу обвиняемите, а не срещу A, макар да е съществувала правна възможност за наказателно преследване и срещу последното. Оттук тази юрисдикция правилно стига до извода, че с оглед на обективното им съдържание разходите за тези доставки не могат да се приемат за направени за нуждите на цялостната облагаема дейност на A. Основателен е релевираният довод в касационната жалба, че обективното съдържание на направените разходи и връзката им с дейността на дружеството е тази, дали същите са направени за защита на частни права и интереси или за защита правата и интересите на дружеството. В посоченото решение С-104/12 доставките на адвокатски услуги са имали за цел пряко и непосредствено да защитят частните интереси на двамата обвиняеми, докато в конкретния случай разходите са направени за защита права и интереси на дружеството, поради което те са свързани с икономическата дейност на дружеството и имат връзка с облагаемите доставки на същото. Заплатената сума е за адвокатско възнаграждение за производство по ЗПКОНПИ свързано с конфискация на цялото или на част от имуществото на дружеството. Процесните две фактури 0000000099/21.11.2019 г. и 0000000100/21.11.2019 г. касаят пряко дружеството и неговата облагаема дейност като данъчнозадължено лице. Това още повече е така, тъй като е възможно да бъде отнето имуществото на дружеството чрез законовите механизми по Глава ХІІ от ЗПКОНПИ, и поради обстоятелството, че дружеството е лишено от правото си свободно да се разпорежда с имуществото си поради наложени запори или възбрани, което също има пряка и непосредствено връзка с облагаемата дейност на Нет Акуизишън" АД като данъчно задължено лице. Следователно са изпълнени изискванията на чл. 68, чл. 69 и чл. 71 ЗДДС и незаконосъобразно за данъчния период 01.02.2020 г. 29.02.2020 г. е отказано право на данъчен кредит на Нет Акуизишън" АД в размер на 86 801,69 лв. по фактура 0000000099/21.11.2019 г. и 0000000100/21.11.2019 г. Като е приел друго и е отхвърлил жалбата, Административен съд Бургас е постановил едно неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което ревизионния акт бъде отменен. При този изход на спора на касационния жалбоподател се дължат направените за двете инстанции разноски в общ размер на 5 674 лв., от които 50 лв. - внесени държавни такси, 400 лв. - заплатено възнаграждение за вещо лице, 5 224 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за две инстанции за един адвокат. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,