Решение № 283 от 18.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4866/2014 г.

Решение № 283 от 18.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4866/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба на Р. А. Ч. и Г. П. Ч. с вх. № 955 от 08.05.2014 г., уточнена с молба от 26.05.2014 г., (л. 159 по гр. д. № 3516/2014 г. на ВКС, I г. о.) за отмяна на влязло в сила решение № 168 от 30.12.2013 г. по гр. д. № 77/2011 г. по описа на Златоградския районен съд, в частта, с която 1) е уважен иск на Р. М. П. срещу Г. П. Ч. и Р. А. Ч. с правно основание чл. 108 ЗС за УПИ ХХ-230, кв. 24 по ПУП на [населено място], с площ 754 кв. м., ведно с построената в него паянтова жилищна сграда със застроена площ 60 кв. м., при посочени граници, 2) е отхвърлен иск на Г. П. Ч. и Р. А. Ч. срещу Р. М. П. с правно основание чл. 124 ГПК за същия имот. Молителите твърдят, че решението противоречи на влязлото в сила решение № 57 от 31.10.2010 г. по гр. д. № 6/2010 г. по описа на Златоградския районен съд, с което е отхвърлен иск на Р. М. П. срещу Г. П. Ч. и Р. А. Ч. с правно основание чл. 76 ЗС за същия имот. Посоченото основание за отмяна е, че с двете решения между същите страни е разрешен един и същи спор - с едното (по-късното) решение е признато правото на собственост на Р. М. П. срещу Г. П. Ч. и Р. А. Ч., а с другото (първото) искът за правото на собственост на Р. М. П. срещу Г. П. Ч. и Р. А. Ч. е отхвърлен, второто решение е недопустимо. Посочената квалификация на молбата е чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Насрещната страна Р. М. П. в писмен отговор, в открито съдебно заседание и в писмена защита оспорва молбата за отмяна и претендира разноски. Настоящият състав се е произнесъл по допустимостта на молбата за отмяна с определение № 559 от 23.10.2014 г. По същество: Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК влязло в сила решение може да бъде отменено, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. За да има противоречие, трябва да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които те са постановени. Обективно тъждество има и когато предметът на едното дело се включва в другото. Съдебно решение № 168 от 30.12.2013 г. по гр. д. № 77/2011 г. по описа на Златоградския районен съд е обжалвано от Р. А. Ч. и Г. П. Ч. По жалбата е образувано гр. д. № 73/2014 г. на Смолянския окръжен съд. По това дело е постановено решение № 137 от 08.04.2014 г. С това решение е потвърдено решение № 168 от 30.12.2013 г. по гр. д. № 77/2011 г. по описа на Златоградския районен съд, в частта, с която 1) е уважен иск на Р. М. П. срещу Г. П. Ч. и Р. А. Ч. с правно основание чл. 108 ЗС за УПИ ХХ-230, кв. 24 по ПУП на [населено място], с площ 754 кв. м., ведно с построената в него паянтова жилищна сграда със застроена площ 60 кв. м., при посочени граници, а в частта, с която е отхвърлен иск на Г. П. Ч. и Р. А. Ч. срещу Р. М. П. с правно основание чл. 124 ГПК за същия имот, решението е обезсилено, искът е оставен без разглеждане като процесуално недопустим и производството по него е прекратено. В. решение № 137 от 08.04.2014 г. по гр. д. № 73/2014 г. на Смолянския окръжен съд, е влязло в сила с постановяването му на основание чл. 296, т. 1 ГПК, тъй като съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежи на обжалване (исковете са оценяеми, а данъчната оценка е за 3 749.20 лева, л. 10), включително и в частта, в която решението на първоинстанционния съд е обезсилено и производството по делото е прекратено, съгласно приетото с т. 8 от ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно с постановяването на въззивното решение съдебно решение № 168 от 30.12.2013 г. по гр. д. № 77/2011 г. по описа на Златоградския районен съд е влязло в сила в частта по иска по чл. 108 ЗС. С решение № 57 от 31.03 (а не 10). 2010 г. по гр. д. № 6/2010 г. по описа на Златоградския районен съд е отхвърлен иск на Р. М. П. срещу Г. П. Ч. и Р. А. Ч. с правно основание чл. 76 ЗС за УПИ ХХ-230, кв. 24 по ПУП на [населено място], с площ 754 кв. м., ведно с построената в него паянтова жилищна сграда със застроена площ 60 кв. м., при посочени граници. Това решение е потвърдено с въззивно решение № 197 от 12.07.2010 г. по гр. д. № 285/2010 г. на Смолянския окръжен съд. С определение № 82 от 01.12.2011 г. по гр. д. № 1444/2010 г. на ВКС, II г. о., постановено на основание чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на решение № 197 от 12.07.2010 г. по гр. д. № 285/2010 г. на Смолянския окръжен съд. С това на основание чл. 296, т. 3 ГПК въззивното решение е влязло в сила. Видно от определението на ВКС и съдебните решения на първата и въззивната инстанции, предявеният и разгледан иск е с правно основание чл. 76 ЗС. Настоящият състав намира, че двете влезли в сила съдебни решения - № 168 от 30.12.2013 г. по гр. д. № 77/2011 г. на Златоградския районен съд и № 57 от 31.03.2010 г. по гр. д. № 6/2010 г. по на Златоградския районен съд са постановени по дела с различен предмет, по искове с различно правно основание - ревандикационен - по чл. 108 ЗС и за премахване на нарушението и връщане на владението - по чл. 76 ЗС, поради което липсва обективно тъждество и двете решения не си противоречат. Поради изложеното настоящият състав намира, че наведеното основание за отмяна с правна квалификация чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК не е осъществено и молбата за отмяна е неоснователна. С оглед изхода от това производство молителите нямат право на разноски. Искането на насрещната страна за разноски е основателно за сумата 800 лева, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с двата представени договора за процесуално представителство за сумите 300 лева и 500 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 307 ГПК съдът