Решение № 3130 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9693/2013 г.

Решение № 3130 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9693/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Божидар Стойнев Велинов от гр. София чрез адв. Карадаиева срещу решение № 1903 от 21.03.2013 г., постановено по адм. дело № 9680 от 2012 г. по описа на Административния съд - София град, 39-ти състав. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът Божидар Велинов, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът по касационната жалба, кметът на Столична община, район "Люлин", редовно призован, не се явява, не се представлява, не е депозирал писмен отговор на касационната жалба или писмено становище по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ в производство по чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № РД-09-386/25.09.2012 г. на кмета на СО, район "Люлин", с която на основание чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост и чл. 34 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община/ за краткост - Наредбата / е наредено да се изземе от Велинов недвижим имот - общинска собственост - масивна железобетонна конструкция, състоящ се от етаж с две стаи, хол, кухня и антре с площ от 66,23 кв. м, барака със застроена площ от 13,10 кв. м и мазе, находящ се в гр. София, бул. "Европа" № 91А поради обстоятелството, че същият имот се държи от него без правно основание. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон и при условията на Наредбата на Столичен общински съвет правомощия, при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила. Съдът е приел за безспорен първия елемент от фактическия състав на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС - обстоятелството, че недвижимият имот, предмет на изземване с оспорената заповед, съставлява частна общинска собственост. Съдът е установил наличието и на една от трите, алтернативно предвидени в чл. 65, ал. 1 от ЗОбС предпоставки, която по дефиниция следва да бъде налице кумулативно с общинската собственост върху недвижимия имот, за да е налице материалноправното основание по чл. 65 ЗОбС - общинският имот се държи от касатора без правно основание, доколкото същият е отчужден от него на основание чл. 95 и чл. 98 във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗТСУ със Заповед № РД-40-774/21.06.88 г. и Велинов е обезщетен с жилище - апартамент № 50, Х етаж в бл. 956, ж. к. "Люлин - 9", видно от заповед № РД-41-838/5.04.1990 г. Настоящият състав на Върховния административен съд - III отделение споделя изцяло развитите от съда в съдебното решение фактически и правни изводи. Правилно съдът е отхвърлил предявената жалба, като е приел, че издадената заповед е законосъобразна. Решението е постановено съобразно правилно изяснена от събраните доказателства фактическа обстановка, при спазване на процесуалните изисквания и при правилно прилагане на материалния закон. Обосновано съдът е приел, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган, съдържа от формална страна всички изискуеми реквизити на административния акт по чл. 59 от АПК и е издадена при спазване на административнопроизводствените правила. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за порочност на съдебното решение, тъй като съдът неправилно бил приравнил представения по делото протокол от 26.09.2012 г. на констативен акт по смисъла на чл. 34, ал. 2 от Наредбата и необосновано бил заключил, че не е налице нарушение на процедурата по този законов текст. Несъстоятелно е и оплакването на Велинов за това, че несъобщаването на заповедта за изземване по реда на ГПК, както разписва разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от Наредбата, съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването й, което съдът неправомерно бил квалифицирал като маловажно такова, неотразяващо се на законосъобразността на акта. Правилно съдът е приел, че представеният по делото протокол по съществото си съставлява констативен акт по смисъла на чл. 34, ал. 2 от Наредбата, а различното му наименуване /"протокол" вместо "акт"/ дори да съставлява нарушение, е несъществено такова. Констативният акт има вътрешно-служебен характер и връчването му на касатора не е задължително. Настоящият касационен състав напълно споделя извода на АССГ, че несъобщаването на обжалваната заповед по реда на чл. 34, ал. 3 от Наредбата не се отразява на нейната законосъобразност, тъй като съобщаването на административния акт не е елемент от процедурата по издаването му. Обосновано съдът е приел, че обжалваната заповед е постановена при спазване на приложимите материалноправни разпоредби. Налице са и двете материалноправни предпоставки по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС - имотът, обитаван от Божидар Велинов съставлява общинска собственост /видно от АЧОС № 556/6.01.1997 г./ и същият се държи от него без правно основание. С оглед гореизложеното изводът на административния съд за наличие на всички фактически и правни основания за издаване на обжалваната заповед е законосъобразен, а постановеното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,