Решение № 175 от 16.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6400/2007 г.

Решение № 175 от 16.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6400/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по реда на чл. 218а, б. "а" ГПК от 1952 г. (отм.), вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК (ДВ, бр. 59/ 2007 г.). Образувано е по жалба на Ч. Б. Г. и А. В. Г. против въззивното решение на Софийски градски съд от 17.05.2007 г., постановено по гр. д. № 3594/2005 г. Касаторите твърдят неправилност на атакувания съдебен акт, като изложените оплаквания следва да се квалифицират като такива за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, довели до противоречие с материалния закон. А. Х. също е подал касационна жалба чрез адв. А, без отразена дата на постъпване в деловодството. Видно от данните по въззивното дело същата страна е поискала удължаване на срока за касационно обжалване, като по-късно е оттеглила молбата. Приложената по делото касационна жалба не е и връчвана на противната стана в процедурата по чл. 218г ГПК. В съдебно заседание, пълномощникът на Х., адв. К е направила изявление, че от клиентът й няма подадена в срок касационна жалба. Такава валидно са депозирали само Ч. и А. Г. Не е налице необходимо другарство в отношенията между тях и Х., поради което следва да се приеме, че по отношение на него въззивното решение е влязло в сила. Той не е и страна - ответник в касационното производство. Съдът неправилно му е връчил копие от касационната жалба на Г. - те не са му насрещни страни. Ответникът по касация А. Г. Р. чрез адв. Ч в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предявен е положителен установителен иск за собственост. Ищецът А. Г. Р. твърди, че е собственик на дворно място, находящо се в с. К., София, м. "К" по договор за покупко-продажба, оформен в нотариален акт № 11/2000 г. Искът е уважен. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 7.11.1997 г. Ч. и А. Г. са продали на Б. М. С. същия имот, като купувачът е действал и като пълномощник на продавачите. Той на свой ред го е прехвърлил на 5.12.1997 г. на Ж. П. П. и Й. И. В. Те го продали на ищеца А. Г. Р. с нот. акт № 11/2000 г. На 2.07.2002 г. Ч. и А. Г. лично продали същия имот на А. Х. Съдът приел за недоказано възражението, че Б. М. С. не е разполагал с представителна власт да се разпорежда от името на Г. с имота. Изложил е съображения, че ответниците по иска - Ч. Г., А. Г. и А. Х., които са оспорили нотариален акт № 54/1997 г. не са установили по безспорен начин, че при извършване на сделката не е било представено пълномощно, съответно, че то не е било подписано от Г., нито че пълномощникът не е имал право да договаря сам със себе си. Решението е правилно. Нотариалните актове в частта на нотариалното удостоверяване, включително досежно представените на нотариуса документи, имат характера на официални свидетелстващи документи. В случая, в нотариален акт № 54/7.11.1997 г. изрично е отразено, че продавачите Ч. Г. и А. Г. действат чрез своя пълномощник Б. С., който е удостоверил своята представителна власт с пълномощно № 35252/14.10.1997 г. на Втори нотариус при СРС. Следователно, актът, който е съставен според изискванията на чл. 476, б. "д" ГПК (отм.) се ползва с материална и формална доказателствена сила, поради което и в съответствие с чл. 154, ал. 3 ГПК тежестта за нейното оборване е за оспорващата страна - в случая Г., както правилно е приел и въззивният съд. Казаното означава, че те следва да проведат пълно главно доказване. То е успешно само тогава, когато може да изгради абсолютната убеденост на съда, не само вероятност, в осъществяване на твърдяните факти. В случая, това не е сторено и обосновано въззивният съд е заключил, че оспорването е нестанало, а нотариалният акт е истински документ. Липсата на самото пълномощно, поради унищожаване на нотариалното дело, не е доказателства, че такова не е съставено, както считат касаторите, нито променя тежестта на доказване. При това, противната страна А. Р., като последващ приобретател никога не е имал в държане този документ, нито е имал задължение да го съхранява. Горният факт е дал основание на страните да събират други доказателства в подкрепа на твърденията си за съществуването, съответно съдържанието на пълномощното, което е сторено и съдът е допуснал всички относими, допустими и необходими доказателствени средства, поискани от страните. Обстоятелството, че тарифната оценка на имота е изготвена един ден след нотариалната заверка на подписите на пълномощното, не значи, че последното е неавтентично, нито, че такова изобщо липсва. Дали пълномощникът се е отчел на продавачите, е въпрос на изпълнение по упълномощителната сделка, не и на нейното съществуване. Освен това, подобен довод не е навеждан в инстанциите по същество, поради което няма събирани доказателства, нито съдът го е преценявал като индиция за липсата на упълномощителна сделка. Незаявени доводи и възражения от страните не могат да се релевират за първи път пред касационната инстанция. Представеният документ "З" правят вероятно твърдението на Ч. Г., че той на 14.10.1997 г. не е бил в България и не е положил пред нотариуса подпис върху пълномощното, с което от името на продавачите е действал Б. М. С., но това, както съдът вече изясни, не е достатъчно с оглед доказателствените задачи на Г. Нещо повече, въззивният съд е установил въз основа на официално изискана информация, че в периода 1.10.-30.10.1997 г. Ч. Б. Г. е преминал през ГКПП на Република България само на 27.10.1997 г., т. е. на 14.10.1997 г. е бил в страната. Не е ясно какво отношение към оспорването по чл. 154 ГПК (отм.), съответно към валидността на договора за продажба, оформен в нотариален акт № 54/1997 г. има обстоятелството, дали в дворното място има сграда и тя отразена ли е била по скицата, представена на нотариуса. Следва да се посочи, че тези обстоятелства не са от значение и за валидността на нотариалното действие, съответно за формата и валидността на продажбата. Също така, не отговаря на истината твърдението в касационната жалба, че в горния нотариален акт не били "посочени двамата продавачи". Те са Ч. Б. Г. и А. В. Г., съпрузи, с отразени ЕГН и данни по лични документи, като от името и на двамата и за тяхна сметка по пълномощие е действал Б. М. С. Без значение за наличието на упълномощителна сделка, съответно за твърдяния порок на договора за продажба, оформен в нотариален акт № 54/5.12.1997 г. е намерението, с което купувачът е закупил недвижимия имот, нито това, че впоследствие се е разпоредил с него. При тези съображения, следва да се приеме, че обжалваното решение не страда от пороците, въведени като основание в касационната жалба, съобразено е с материалния закон, приложен към правилно установените по делото факти, които съдът е обсъдил в съответствие с разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.). То следва да бъде оставено в сила Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение