Решение № 4345 от 6.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 740/2016 г.

Решение № 4345 от 6.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 740/2016 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Й. А., представляващ "Техноком инженеринг" ЕООД, срещу решение № 6332 от 22.10.2015 г. по адм. дело № 11188 по описа за 2013 г. на административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу оспорения от него ревизионен акт. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на обжалвания ревизионен акт и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С. оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Кожухарова. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - С. град е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 2141303072 от 25.07.2013 г. на органи по приходите при ТД на НАП-гр. С., потвърден с решение № 1831 от 28.10.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП"). Той е издаден в резултат на осъществена ревизия по прилагането на ЗДДС за ревизирани данъчни периоди от 2009 г., от. 2010 г. и от 2011 г. С него на ревизираното дружество са определени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност (ДДС) по ЗДДС в общ размер от 43 252.20 лв. и за лихва за забава в размер на 11 564.51 лв., в резултат на приетото от ревизиращия орган, че ревизираното дружество е упражнило незаконосъобразно правото на приспадане на данъчен кредит. Претендираното право на приспадане е по повод доставки, за които са издадени фактури от "Електрострой монтаж 89" ЕООД (2 броя фактури с предмет "СМР" в общ размер от 3 380.00 лв.); от "Десислава ДС" ЕООД (2 броя фактури с предмет "СМР" в общ размер от 1 850.00 лв.); от "Булстрой 10" ЕООД (18 броя фактури с предмет "СМР и стоки" в общ размер от 18 060.00 лв.); от "Пами М-73" ЕООД (2 броя фактури с предмет "стоки"/строителни материали" в общ размер от 2 108.80 лв.) от "Емика 2008" ЕООД (3 броя фактури с предмет "СМР" в общ размер от 5 050.00 лв.); от "Стоун флаар" ЕООД (2 броя фактури с предмет "СМР" в общ размер от 3 490.00 лв.); от "Мейден 2000" ЕООД (5 броя фактури с предмет "СМР" в общ размер от 4 270.00 лв.) и от "Бета кар В" ЕООД (7 броя фактури с предмет "СМР" в общ размер от 10 143.40 лв.). При обжалването по административен ред решаващият административен орган е потвърдил ревизионния акт. Безспорно е било в ревизионното производство, че ревизираният субект има за основна дейност строително- ремонтни работи и търговия със строителни материали, както че има и наети лица по трудови договори. Във връзка с това той е закупувал стоки от трети лица и е получавал услуги от такива лица. В хода на същото производство по повод, издадени фактури, по които той се явява получател е осъществявана проверка на преките доставчици, като исканията за представяне на документи и обяснения от третите лица са връчвани по реда на чл. 32 от ДОПК. Счетоводствата на тези фирми - доставчици не са проверявани от ревизиращия екип поради неоткриването им на посочените от тях адреси. Извършени са справки в регистрите на НАП и конкретно по досиетата на същите. Въз основа на представените доказателства от ревизирания субект и неговото счетоводство е обоснован извод за нереално осъществяване на доставките, поради което е прието, че не е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, съответно правото на приспадане на данъчен кредит е упражнено незаконосъобразно от ревизираното дружество. В мотивите на обжалваното решение е изложена подробно фактическата и правната страна по спора, като съдът е приел, че обжалвания пред него ревизионен акт е законосъобразен, като по подробни съображения е отхвърлил жалбата на ревизирания субект, адресат на този акт. При формирането на изводите си съдът правилно се обосновал и преценявал основния предмет на дейност на ревизираното дружество, дадените от него обяснения, включително и относно механизма на осъществяване на доставките и е анализирал по доставчици събраните писмени доказателства - договори, фактури, протоколи, документи от счетоводни регистри, както и заключенията по двете съдебни експертизи - съдебно-счетоводна и съдебно-техническа. Съдът от процесуална страна правилно е формулирал основният спорен момент по делото, а именно реалното осъществяване на процесните доставки, обстоятелство от значение за извършване на механизма на облагане с данък върху добавената стойност. Изрично е посочил, че с оглед на изявлението на процесуалния представител на ответната страна - приходната администрация, по делото не е спорен факта, че процесните СМР-и са извършени и че предметът на доставките е действително осъществен. Спорът е дали това е направено от съответното дружество - доставчик, издало фактурите. Също така съдът правилно е разпределил и доказателствената тежест, която в случая се носи от оспорващия субект - жалбоподател, който освен това черпи и изгодни последици от претендираното право. Съдът не е допуснал и грешка при преценка на материалната доказателствена сила на представените частни свидетелстващи документи, която се преценява във връзка с останалите данни по делото. Административният съд правилно е отчел обстоятелството, че експертът по съдебно-счетоводната експертиза е проверил само счетоводството на ревизирания субект, но не и тези на преките доставчици. Също така съдът се е позовал на факта, че по делото не се доказва кадровата обезпеченост на същите, която се обуславя от факта, че той също има наети работници, а предметът на доставките са строително-монтажни работи. След като той самия има свои работници, той е следвало да обоснове нуждата от други такива, които очевидно следва да са по-квалифицирани или специализирани поради спецификата на същите тези работи. По делото такива доказателства не са ангажирани. Съдът е отграничил също, че видът на тези работи, техният обем, съдържание и място на изпълнение не са уточнени към всяка една доставки, включително не се установява и дали фактурите са само за положен труд. Представените граждански договори и сметки към някои от тях (за трима от доставчиците) не са пълни доколкото, имат бланкетен характер и не съдържат данни в пълен и съответен обем. При така твърдяната организация, а именно, че ревизираното дружество е изпълнител, а посочените дружества са подизпълнители, не се установява за някои от дружествата, и конкретно за две от тях, че са извършени и последващи облагаеми доставки. Съдът правилно е обосновал изводите си след анализ на събраните доказателства и доказателствени средства. Касационните възражения са направени по доставчици, след обсъждане предмета на доставките и представените доказателства от касатора. Основните съображения конкретно са, че след като има издадена данъчна фактура, осъществено плащане по нея, начислен ДДС, доколкото по тези факти не се спори, неправилно е позоваването от страна на административния орган на обстоятелства като съставен ревизионен акт на прекия доставчик или неговата дерегистрация по реда на ЗДДС, след датата на издаване на съответните фактури. Доколкото изводът на съда не е обоснован от преценка на тези факти, то изложените аргументи на касатора не са основателни. Правилно както беше посочено съдът е преценявал материалноправните предпоставки, обосноваващи преценка за законосъобразно упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Това са тези уредени в чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, като това се отнася и за отсъствието на правопрепятстващите обстоятелства по чл. 70 от ЗДДС. По делото не е налице произнасяне обусловено от други обстоятелства, освен от анализа на посочените правни норми и този на механизма на действително осъществяване на доставките. По отношение на всеки един доставчик и издадените от него фактури съдът се е произнесъл, като даденото от касатора приемане на фактическите установявания, не може да бъде възприето като обосноваващо по отношение упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит в съответствие със законовите изисквания. Съдът се е позовавал и на съответната практика на СЕС, което в настоящото производство се явява безпредметно. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото на касатора не следва да се присъждат съдебни разноски, а на ответната страна следва да се присъдят такива на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в приложимата редакция, и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1 827.56 лв. за касационната инстанция. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение