Решение № 14728 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4543/2020 г.

Решение № 14728 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4543/2020 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез юрисконсулт Пелтекова, в качеството й на пълномощник, насочена срещу Решение № 871/12.02.2020 г. по адм. дело № 13136/2019 г. на Административен съд- София- град (АССГ), с което същият е осъден да заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 287, 89 лева (двеста осемдесет и седем лева и 89 стотинки). Касационният жалбоподател счита съдебното решение за неправилно, поради съществено нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че за конкретният правен спор не е приложима разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за вреди в размер на законната лихва от деня на забавата. Твърди, че неправилно съдът приема наличието на претърпяна имуществена вреда. Моли да се отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът- "Ню Проджектс Консулт" ЕООД – гр. София в писмен отговор, подаден от управителя М. Рашева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли да се потвърди обжалваното решение. В постъпилата молба на 12.11.2020 г. от юрисконсулт Пелтекова - пълномощник на Държавен фонд "Земеделие", се поддържа изложеното в касационната жалба и се иска отмяна на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението на съда е неправилно и необосновано и следва да се отмени. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Административен съд- София - град e бил сезиран с искова молба от "Ню Проджектс Консулт" ЕООД – гр. София, срещу Държавен фонд "Земеделие", като се е претендирало обезщетение на имуществени вреди в размер на 2968, 98 лв., представляващи законната лихва за забавено плащане по заявка № 03/22.20.0916/83006/01.02.2017 г. за периода от 13.04.2017 г. до 10.10.2019 г., ведно със законна лихва от предявяването на исковата молба – 20.11.2019 г. до окончателното плащане на дължимите суми. С обжалваното решение, Административен съд– София град е ОСЪДИЛ Държавен фонд "Земеделие" - гр. София, да заплати на "Ню Проджектс Консулт" ЕООД – гр. София обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 287, 89 лева (двеста осемдесет и седем лева и 89 стотинки), представляващи законната лихва за периода 27.06.2019 г. до 10.10.2019 г. и произтичащи от незаконосъобразен акт на ответника - Уведомително писмо изх. № 01-2600/2886/02.06.2017 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на исковата молба – 20.11.2019 г., до окончателното й заплащане, като е ОТХВЪРЛИЛ иска за останалата част до претендираната сума от 2968, 98 лв. Наред с това е ОСЪДИЛ ДФЗ– гр. София, да заплати на "Ню Проджектс Консулт" ЕООД– град София, сумата от 25, 00 (двадесет и пет) лева разноски по делото. За да достигне до този резултат адм. съд е приел, че с Решение № 3427/22.05.2018 г. по адм. дело № 8795/2017 г. по описа на АССГ е отменено горепосоченото уведомително писмо, в частта му по т. 2, в която не е одобрена финансова помощ в размер на 9777, 28 лв. С Решение № 9939/27.06.2019 г. по адм. дело № 8886/2018 г. по описа на ВАС е било оставено в сила решението на АССГ. АССГ е посочил, че в изпълнение на влязлото в сила решение, с платежно нареждане от 10.10.2019 г. от страна на ДФЗ е изплатена на ищеца сумата от 11 732, 57 лв., представляваща финансова помощ от 9777, 28 лв. и 1955, 29 лв. ДДС. Решаващият съд е приел за безспорно, че е налице незаконосъобразен акт– Уведомително писмо изх. № 01-2600/2886/02.06.2017 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФЗ. Налице била и втората предпоставка– незаконосъобразност на горепосочения административен акт, който е отменен по силата на влязло в сила съдебно решение. Относно третата предпоставка – наличие на причинена вреда е преценил за установено, че в хода на адм. дело № 8795/2017 г. по описа на АССГ, сумата по т. 2 от уведомителното писмо, в размер на 9777, 28 лв. незаконосъобразно не е изплатена на ищеца по направената от него заявка за плащане. Счел е, че имено вследствие на влязлото в сила съдебно решение, сумата, заедно с дължимото ДДС е била изплатена на 10.10.2019 г., поради което дружеството е било лишено от възможността да ползва собствените си средства в посочения по- горе размер, като по този начин е понесло вреди под формата на пропуснати ползи и нейният минимален размер е съизмерим със законната лихва за периода на задържането й. Намерил е за установена и причинна връзка между действията на органи на ДФЗ и претърпените вреди. Сметнал е, че обезщетение не се дължи за целия претендиран период от 13.04.2017 г. до 10.10.2019 г. Преценил е предявеният иск за частично основателен само за периода от 27.06.2019 г. до 10.10.2019 г. и същият бил уважен за размер от 287, 89 лева. На следващо място е уважил и искането за присъждане на законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Настоящият съдебен състав намира касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Правилно адм. съд намира претенцията за присъждане на обезщетение за претърпените вреди за основателна и доказана. Обосновано и правилно адм. съд е приел наличието на незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред- Уведомително писмо изх. № 01-2600/2886/02.06.2017 г. на зам. Изпълнителния директор на ДФЗ. В резултат на съдебното производство е извършено и положително произнасяне по заявлението за подпомагане с платежно нареждане от 10.10.2019 г., като от страна на ДФЗ на ищеца е била изплатена сумата от 11 732, 57 лв. представляваща финансовата помощ от 9777, 28 лв. и 1955, 29 лв. ДДС. В случая е налице причинна връзка между незаконосъобразният адм. акт на администрацията и понесените вреди. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са "теорията за равноценността", съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и "адекватната теория", съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В съдебната практика е възприето разбирането, че "непосредствени вреди" са тези, които по време и място следват противоправният акт, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Административният орган в крайна сметка е приел, че са налице предпоставките за оторизиране на финансовото подпомагане, но това е станало много след предвидените в нормативната уредба срокове на 10.10.2019 г. Настоящ съдебен състав не споделя приетото от адм. съд, че в случая обезщетението е дължимо от отмяната на административния акт. Поради липсата на жалба срещу решението в неговата отхвърлителна част, този въпрос не е предмет на разглеждане в касационното производство. Претенцията има за предмет обезщетение за забавено плащане. Претенцията за лихви за забава се основава на разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съгласно която при неизпълнение на парично задължение, каквото неизпълнение в случая е налице, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Лихвата е предмет на вземане, което възниква в резултат на неплащане на дадено парично задължение. В случая не се касае за лихва върху обезщетение за вреди, която се дължи от момента на отмяната на административния акт, както е прието в т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, а за самото обезщетение, което в конкретния случай, представлява законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Правилно административният съд е постановил присъждане на претендираната лихва по чл. 84 ЗЗД. Доколкото вредите- пропуснати ползи, поради неизпълнение на парично задължение, са настъпили от административна дейност и липсва друг ред за защита, законната лихва по чл. 86 ЗЗД, следва да бъде присъдена на основание чл. 1 ЗОДОВ. Правилно съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, адм. съд е приел, че в случая длъжникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение, което възлиза на сумата от 287, 89 лева. Претенцията по ЗОДОВ е била основателна, като с тази сума се обезщетява вредоносния резултат- чл. 4 ЗОДОВ, чл. 51 ЗЗД, във вр. с § 1 ЗОДОВ. Решаващият съд не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна и решението следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото претенцията за разноски на касационния жалбоподател е неоснователна. Ответната страна не претендира заплащане на съдебно- деловодни разноски и съответно не се дължи присъждане на такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение