Решение № 6462 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11599/2014 г.
ВАСV отделение02.06.2015 г.докладчик т Виолета Главинова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1559/30.06.2014 г. по адм. дело № 983/2014 г. на Административен съд - Варна. ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Делян Михайлов Къртов с адрес в гр. Варна, ул. "Христо Попович" № 36, вх. Б, ет. 4, ап. 17 сумата от 500 (петстотин ) лева представляваща адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6462 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11599/2014 г., V о., докладчик председателят Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите срещу решение № 1559/30.06.2014 г., постановено по адм. дело № 983/2014 г. на Административен съд - Варна, с което е отменена по жалба на Делян Михайлов Къртов негова заповед № 3.48/04.03.2014 г. Касаторът поддържа, че оспореното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК и излага подробни съображения. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна. Моли в полза на НАП, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - Делян Михайлов Къртов от гр. Варна, чрез процесуален представител в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Къртов е заемал длъжността - началник отдел "Логистика" при ТД на НАП - Варна, с придобит ранг IV старши. От фактическа страна първоинстанционният съд приема, че с проведеното оценяване на служителя за индивидуалното изпълнение на длъжността за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г., на 10.02.2014 г. от оценяващия ръководител е определена годишна оценка "Неприемливо изпълнение". На 17.02.2014 г. контролиращият ръководител - директорът на ТД на НАП - Варна е потвърдил поставената оценка като е изпратил предложение с № 9077/17.02.2014 г. до изпълнителния директор на НАП служебното правоотношение на служителя Къртов да бъде прекратено. Със заповед № 3.48/04.03.2014 г. на изпълнителния директор на НАП на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител / ЗДСл./ е прекратено служебното правоотношение с Делян Къртов, поради това, че е получена най - ниска годишна оценка - "Неприемливо изпълнение" при оценяване изпълнението за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2013 г. Със същата заповед е определено да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2014 г.; 2013 г.; 2009 г.; 2008 г.; 2007 г.; 2006 г. общо в размер на 141 дни. За да отмени обжалвания административен акт съдът приема от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправните норми, като това обстоятелство представлява основание за отмяна на административния акт и води до материална незаконосъобразност на акта. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът установява правнорелевантните за съдебноадминистративния спор фактически обстоятелства и упражнява изискуемия се съдебен контрол, предвиден в чл. 168 от АПК като излага подробни и задълбочени правни съображения относно оплакванията в жалбата. Основните възражения на касатора са свързани с преценката на съда за законосъобразността на извършеното на служителя оценяване и спазването на чл. 12, чл. 14 и чл. 18 от Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), вр. с чл. 76, ал. 7 от ЗДСл., както и че изводите на първоинстанционния съд са в противоречие с представените доказателства по делото. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки - получена най - ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Значението, което провеждането на процедурата по оценяване има за законосъобразността на заповедта по чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. е обусловила и анализа на процедурата по оценяването на Къртов, който съдът е извършил. Както обосновано сочи съдът в мотивите си изготвената оценка е опорочена и в противоречие с чл. 76, ал. 7 от ЗДСл. не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнение на длъжността за целия период на оценяване с оглед обективно установени факти и обстоятелства и в изпълнение на целите на оценяването, регламентирани в чл. 1, ал. 2 от НУРОИСДА, поради което не обосновава прилагането на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Неоснователен е доводът на касатора, че са налице касационни отменителни основания, тъй като в оспореното решение съда е посочил погрешно абревиатурата на Наредбата за условията и реда за оценяване на служителите в държавната администрация, като НУРАСДА вместо НУРОСИДА, тъй като съда правилно е посочил относимите за случая текстове от Наредбата и от ЗДСл. Касаторът твърди, че съдът неправилно е тълкувал и приложил чл. 12, ал 3 и чл. 18 от НУРОИСДА. Счита, че доказателствата по делото установяват спазването от оценяващия орган на законовите изисквания. От приложения по делото формуляр за проведената на 12.07.2013 г. междинна среща е видно, че служителят изпълнява целите, заложени в личния план на нивото на изискванията, като административният орган не е констатирал необходимост от изменение на целите и критериите заложени в индивидуалния работен план на атестирания служител. Годишната оценка на изпълнението обаче е негативна, определена като "неприемливо изпълнение". Констатирано е, че в същинската си работа служителят не винаги успява правилно да определи приоритетите и да осигури оптимално разпределение на ресурсите, с които разполага; разяснява целите, но трудно мобилизира и организира служителите за тяхното реализиране; не осигурява съгласуваност между стратегическите цели на организацията и оперативните планове на звеното, което ръководи; уважава мнението на другите и проявява толерантност към различните гледни точки; изисква от подчинените си да предоставят услугите качествено и в срок, но не винаги успява да контролира процеса; има пропуски в усвояването на законодателството в областта, в която работи. Налице е противоречие между положителната междинна оценка на Къртов и негативната обща оценка, като в нарушение на чл. 18, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата не са посочени никакви конкретни факти обусловили тази промяна в преценката за изпълнение на длъжността, а само общи и декларативни изводи, че служителят демонстрира незадоволително ниво на знания и умения, необходими за оптималното изпълнение на длъжността. Правилни са изводите на съда, че в административната преписка не се съдържат данни, от които да се установи кои от целите описани в индивидуалния план не са постигнати, респ. кои основни задължения дефинирани в длъжностната характеристика не са изпълнени. От друга страна, между оценките дадени към момента на междинната среща и тази от заключителната среща има съществени и необосновани противоречия. Решаващият съд обосновано е посочил и обстоятелството, че междинната оценка е изготвена от Чавдар Янков в качеството му на зам. директор на ТД на НАП - Варна и оценяващ ръководител, а годишната обща оценка е изготвена от поелия тази длъжност в края на периода - считано от 02.12.2013 г., Огнян Иванов, като по преписката няма данни да е поискано и представено становище на изготвилия междинната оценка. Предвид назначаването на оценяващия ръководител едва на 02.12.2013 г, последният не е имал обективната възможност да знае и следи за качеството на дейността на оценявания служител. Така осъщественият начин на оценяване не съответства на изискването на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл., което е достатъчно основание да се приеме за правилен извода на съда за издаден административен акт при допуснати съществени нарушения на процедурата. Вярно е, че коефициентът, респ. поставянето на оценка "неприемливо изпълнение" е правомощие на административния орган, упражнявано по целесъобразност и неподлежащо на съдебен контрол. Следва обаче да се направи ясното разграничение, че съдът е изследвал законосъобразността на предхождащата поставянето на оценката процедура в съответствие с разпоредбата на чл. 169 АПК Настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, че получената годишна оценка е съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон в нарушение на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. от страна на органа по назначаване. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 143, ал. 1, вр. с чл. 228 от АПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски за тази инстанция в размер на 500 (петстотин) лв., представляващи адвокатско възнаграждение, надлежно доказано с приложен на стр. 20 от делото договор за правна защита и съдействие от 29.04.2015 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение
Цитирани разпоредби
4- чл. 208 АПК
- чл. 18 НУРОИСДА
- чл. 107, ал. 2
- чл. 12