Решение № 16039 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12671/2013 г.

Решение № 16039 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12671/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Лео - Соня Георгиева" срещу решение № 1216 от 29.05.2013 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело № 1129/2013 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу Заповед № 125/11.04.2013 г. на директора на ОБДХ - Пловдив за спиране експлоатацията на стопанисвания от него търговски обект "кафе - аперитив, " находящ се в гр. Пловдив. Твърди се материална незаконосъобразност на съдебното решение. Иска се отмяната му. Ответната страна - директорът на Областна дирекция безопасност на храните/ОБДХ/ гр. Пловдив, не изразява становище по постъпилата жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира постъпилата жалба за допустима като подадена в срок от активно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. По съществото на спора съдът съобрази следното: В рамките на първоинстанционното съдебно производство Административен съд - Пловдив, анализирайки обжалваната Заповед № 125/11.04.2013 г. на директор ОБДХ Пловдив за спиране експлоатацията на търговски обект "кафе-аперитив", находящ се в Пловдив, ул. Полк. Сава Муткуров" № 67, стопанисван от ЕТ "Лео-Соня Георгиева", е приел за установено от фактическа страна, че в обекта е налице изградена нова нефункционираща аспирационна система - нарушение на чл. 13, т. 3 и чл. 16 от Наредба № 5/2006 г. за хигиената на храните. Установена е корозия по вътрешната част на вратите на хладилните съоръжения за съхранение на зеленчуци и месни продукти - нарушение чл. 21, ал. 2, т. 6 от Наредбата. Лице, работещо в обекта - Христо Ангелов, е с нередовна здравна книжка - нарушение на чл. 54, ал. 2, т. 1 от Наредбата, - но към момента на издаване заповедта вече е с редовна заверена здравна книжка. Не са осигурени подходящи условия за преобличане на персонала - нарушение по чл. 19 от Наредбата. Наличният единствен санитарен възел е използван, както от клиенти на заведението, така и от персонала, като същият е разположен в партерния етаж на жилищна сграда, т. е. извън обекта - нарушение по чл. 14 от Наредбата. В шкаф под мивката за измиване на ръцете, в близост до бара е намерена котка - нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 2 Наредбата. На персонала не е осигурено чисто облекло и средства за прибиране на косите, същият е облечен със спортни дрехи - нарушение на чл. 54, ал. 2, т. 3 и чл. 75 от Наредбата. На второ място са установени нарушения относно документацията, водена от търговеца: представената система за самоконтрол не съответства на реално извършваната дейност и осигурените условия, както и не се води редовен запис в дневника за отчитане температура в хладилника, дневник за личната хигиена на персонала, дневник за поддържане хигиенното състояние на обекта - нарушение по чл. 70, ал. 2, т. 7 Наредбата. Паралелно с това е установено, че не се представят и доказателства за контрол и борба с вредителите - нарушение по чл. 59, ал. 1, т. 1 Наредбата. В рамките на съдебното производство е установено и не е налице спори между страните, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на административно-производствените правила. Въз основа на установените факти с оспорваното решение, АС Пловдив е приел от правна страна, че установените от органа обстоятелства, представляващи отделни нарушения на НАРЕДБА № 5 от 25.05.2006 г. за хигиената на храните, в хипотезата на чл. 30, ал. 1, т. 6 вр. чл. 51, ал. 1 от Закона за храните, представляват годно правно основание за издаване на обжалваната заповед. Паралелно с това, съдът е установил, че впоследствие част от нарушенията вече са били отстранени, като доказателства за отстраняване на нарушенията са представени пред съда в рамките на производството. По същия начин са отстранени и нарушенията при водене на документацията. На тази база АС Пловдив, анализирайки спирането експлоатацията на обекта като принудителна административна мярка, е приел, че същата представлява законосъобразен инструмент за постигане законова цел на чл. 30а ал. 1 ЗХ - създаване възможността производителя/търговеца да предприеме коригиращи действия за отстраняване несъответствието с нормативните изисквания за извършваната дейност. Спирането експлоатацията представлява единственото легитимно средство за защита на потребителите, като не съществуват други по-благоприятни мерки за постигане законовата цел. Успоредно с това отстраняването на несъответствията ще доведе до прекратяване действието на заповедта, респ. обектът ще може да заработи отново. Така постановеното решение е правилно. Несъмнено, по силата на нормата на чл. 30, ал. 1, т. 6 ЗХ законодателят е предоставил на административния орган правото да прецени дали да наложи принудителната административна мярка - спиране експлоатацията на обект. Юридическият факт, при наличието на който органът може да стори това е установено нарушение на нормите и изискванията, определени с нормативен акт. Следователно тогава, когато органът установи нарушение негово е правото да прецени да спре ли експлоатацията на обекта и за какъв период. Тази свобода на органа законодателят е ограничил с въвеждането - в чл. 30а, ал. 1 ЗХ, на специална цел, която да реализира мярката - създаване на възможност производителят да предприеме коригиращи действия за отстраняване на несъответствията и причините за появата му. Наред с това законодателят е посочил изрично, че органът следва да упражни оперативната си самостоятелност като отчете същността на несъответствието и водената документация от производителя. Следователно границите на дискрецията на органа са ясно очертани от законодателя - създаването на възможност производителят да предприеме действия за отстраняване на несъответствието при отчитане на неговата същност. Наред с това трябва да не съществуват други по-благоприятни за субекта мерки, чрез които също може да се постигне целта на акта - създаването на възможност за отстраняване на несъответствието. В случая органът безспорно е установил конкретни нарушения на задължения произтичащи от нормативен акт/НАРЕДБА № 5 от 25.05.2006 г./, което означава, че същият вече има и задължението да предприеме действия, с които да принуди търговеца да съобрази дейността си с нормативната регламентация. Действително, в оспорената заповед органът не е изложил абсолютно никакви мотиви защо налага точно тази принудителна мярка, но с оглед така действащото законодателство и по-конкретно нормата на чл. 30 ЗХ /регламентиращ мерки на административна принуда/ се налага извода за липсата на друго средство за постигане на законовата цел. Анализът на цитираната разпоредба, с оглед спецификите на конкретният казус, налага извода, че при несъмнена установеност на разностранни по характер и съдържание нарушения, обхващащи както изискванията към облекло на персонала, така и аспирационната система, редовното документално водене и състояние на съхраняващата храните техника и прочее, то мярката, обхващаща едновременно всички нарушения и налагаща цялостното им отстраняване е именно - спиране експлоатацията на обекта до отстраняването им. В случая несъмнено преследваната със заповедта цел е гарантиране интересите на обществото и потребителите. При липса на друго легитимно средство за реализиране на законовата цел - принуждаване нарушителя да отстрани допуснатите нарушения, така издадената заповед се явява законосъобразна. Тук е момента да се подчертае, че съобразно чл. 30, ал. 1, т. 6 ЗХ, спирането експлоатация на обекта може да бъде временно или завинаги. Т. е. законодателят е предвидил възможността на органа за преценка съобразно характера, степента на нарушенията и необходимото за защита здравето и интересите на потребителите. В обжалваната пред първоинстанционния съд заповед не е посочено дали мярката е временна или завинаги. Непосочването на горното обстоятелство представлява нарушение на изискването за форма и съдържание на акта. Същото обаче в конкретната хипотеза не е съществено, тъй като на 30.04.2013 г. е издадена заповед № 154 на директора на ОБДХ Пловдив за възстановяване експлоатацията на обекта, което води до извод, че обжалваната заповед е имала временен характер Т. е. обектът не е работил три седмици, което време е било реално необходимо за отстраняване на нарушенията. Видно от тези факти, заповедта за спиране експлоатация на обекта е постигнала целта си. Като е съобразил дотук изложените обстоятелства, АС Пловдив е постановил законосъобразен съдебен акт. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо Върховният административен съд