Решение № 12155 от 27.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7164/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. А. сирийски гражданин, чрез адв. М. Цветилов, срещу решение 5545/02.06.2025 г. по адм. дело 1121/2025 г. по описа на Административен съд Хасково,с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 2786/31.03.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет на Република България за отказ от предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба е наведено твърдение за неправилност, като са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК противоречие с материалния и процесуалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че не са изследвани всички факти и обстоятелства по делото. Според касатора първоинстанционният съд е изложил формални съображения, изцяло заимствани от тези в оспорения административен акт, които по същество не представляват годни мотиви на съдебния акт. Излагат се оплаквания, че справките, дадени от самия ответник, са частни свидетелстващи документи без официална доказателствена сила, които не удостоверяват действия, извършени изявления или действия пред длъжностното лице, изготвило справките, а същите компилират данни от други източници. Позовава се на принципа забрана за връщане ( non-refoulement ). Иска отмяна на съдебното решение на първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба председател на ДАБ при Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител юриск. М. Кръстева, я оспорва с искане същата да се остави без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и правилно е приложил материалния закон. Представя справки относно общото положение и актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия от 20.10.2025 г. и 30.09.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура в писмено заключение обосновава неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и същата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на А. А., първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган председателят на ДАБ, който има правомощията по чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ, в установената форма, в съответствие с общите изисквания за съдържание и с посочени фактически и правни основания за издаването на акта. На следващо място съдът е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при провеждането на административното производство по издаване на оспорения административен акт предвид обстоятелствата, при които е издаден актът. Проведено е интервю с лицето, в което му е предоставена възможност да изложи всички относими факти и обстоятелства за изследването на наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ при издаването на акта, проведено в присъствието на преводач, отразено в протокол, на език, посочен от касатора като разбираем и владян от него. Налице са данни, че съдържанието на протокола е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език. С оглед на бежанската история е установено от интервюто, че А. А. е роден на [дата]. в [населено място], обл. Хама, както и че лицето се самоопределя като [заличен текст], [заличен текст], по професия -готвач, с основно образование, неженен. Съдът е посочил, че в интервюто чужденецът е посочил, че не е бил арестуван или осъждан, както и че до 2015 г. е живял в родното си село, след което се преместил в обл. Идлиб. Отразено е в съдебното решение, че жалбоподателят не е имал проблеми във връзка с етническата си принадлежност, нито с религиозната такава, нито е членувал в политически партии или организации, не е участвал във въоръжени формирования и не заемал длъжности във въоръжени структури. Посочено е от съда, че не е служил в армията и това обстоятелство е било посочено от него в интервюто. Като причина за напускане на страната си чужденецът посочил липсата на сигурност и бъдеще за цивилното население. Районът, в който живеел, се намирал под контрола на въоръжената групировка Хаят Тахрир ал Шам , която водела бойни действия срещу кюрдски формирования и редовната армия. Според съда жалбоподателят е изразил опасения, че при евентуално завръщане в района на обл. Хама има опасност да бъде убит, или да бъде подложен на репресии. Посочил, че новата власт би могла да го третира като враг на държавата поради липса на документи, удостоверяващи, че не е служил в армията документите му били унищожени. Според него в региона се извършвали чести отвличания, което също повишавало личния риск. Установено е според съда пак от интервюто, че семейството на чужденеца е останало в област Идлиб. Обяснил, че близките му не напуснали Сирия поради липса на възможности. Не бил подлаган на насилие, не бил задържан или съден в Сирия или в Турция. Съдът е приел, че причината за напускане на Турция е, че властите започнали депортации на сирийски граждани обратно в страната им на произход и затова жалбоподателят е поискал да остане в България, като му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. По материалната законосъобразностност на акта първоинстанционният съд е разгледал и анализирал отсъствието на предпоставките за предоставяне на статут па бежанец по чл. 8 ЗУБ, както и отсъствието на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ЗУБ, както и неприложимостта на принципа за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Първостепенният съд е приел, че липсва която и да е от предпоставките по чл. 8 и от чл. 9 ЗУБ и съответно, че обжалваното решение на административния орган е законосъобразно, поради което е отхвърлил жалбата. Обжалваното решение е правилно постановено. Правилно първоинстанционният съд е приел на първо място, че при проведеното интервю с А. А. не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Касаторът не е изложил, нито е обосновал твърдения а е бил обект на лично преследване, заплахи или репресии по някой от признаците, посочени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ именно раса, религия, народност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения. В интервюто, проведено в рамките на административното производство, А. А. не е заявил да е преследвано поради етническата или религиозната си принадлежност, не е бил политически ангажиран, не е бил осъждан, преследван или арестуван, върху него не е упражнявано насилие, не е получавал лични заплахи и не е членувал във въоръжени организации, поради което не може да се обуслови извод за осъществено спрямо лицето преследване. Правилно първоинстанционният съд е установил, че няма твърдения за действия като посочените в разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, а именно нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, нито физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация като форми на действия на преследване като посочените в чл. 8, ал. 5 ЗУБ. Що се отнася до предоставянето на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, правилно първоинстанционният съд счита, че поради липса на изложени твърдения за обстоятелства по чл. 9, ал. 6 и 8 ЗУБ, същите разпоредби не са приложими. Правилно съдът установява, че поради липса на твърдения от страна на А. А. относно в държавата си по произход да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание, екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание като изброените в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ, поради което такава реална опасност спрямо касатора не се доказва. Правилно съдът е достигнал до извода за липса на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, тъй като липсват твърдения от страна на касатора да е бил принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт . Правилно съдът е обосновал решението си и със съдебна практика на СЕС по дело С-465/07 по приложението на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО (отм.). В цитираното решение СЕС е постановил, че чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; както и в смисъл, че съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Същата разпоредба се съдържа и в Директива 2011/95/ЕО, което обуславя значението на цитираното решение на СЕС и спрямо актуалната правна уредба. Допълнително, при обосновката си за отсъствие на предпоставките на чл. 9 ЗУБ съдът правилно е съобразил данните от справка МД-02-159/14.03.2025 г. и справка МД-02-262/19.05.2025 г., изготвени от ДАБ. От информацията в цитираните справки се установява, че представители на бившия сирийски режим продължават да се помиряват и да уреждат статута си с временното правителство на страната. Обявена е обща амнистия. Липсват данни за принудително мобилизиране след 2024 г., за сметка на което са налице данни, че армията се оттегля от населените места и сигурността се предоставя на полицията. В справките се съдържат данни от Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) относно броя завърнали се в Сирия през съседни държави лица, броя на завърналите се по домовете си вътрешно разселени лица, както и относно силното намерение за завръщане в различни области, включително в обл. Идлиб, която е сред най-предпочитаните дестинации за завръщане в Сирия. В справките се съдържа информация за обявяване на преходно правителство от временния президент Ахмед ал Шараа. В справките се съдържат данни за въоръжени сблъсъци в области на Сирия, включително в обл. Идлиб, но те са насочени към конкретни обекти, а не представляват масирано насилие срещу цивилното население, както правилно отбелязва и първоинстанционният съд. В обобщение от информацията от справките, съдът правилно е извел заключението, че ситуацията в Сирия не е на такова високо ниво на безогледно насилие, което да се определи като изключително и да съществуват сериозни основания да се смята, че като цивилно лице, жалбоподателят би се изложил на реална опасност поради самия факт на присъствието си на територията на страната. Правилен е изводът на съда в тази връзка, че макар обстановката да остава напрегната и с отделни рискови райони, фактите сочат, че към момента не е налице ситуация на повсеместно, безразборно насилие в цялата страна, а напротив конфликтът е ограничен по територия и интензитет, а някои региони са относително стабилни. Изложените от първостепенния съд правни изводи в тази връзка се потвърждават и от представените в касационното производство справки от ДАБ с вх. МД-02-572/20.10.2025 г. и МД-02-528/30.09.2025 г. В справка с вх. МД-02-528/30.09.2025 г. се съдържат данни, че според оценки на ВКБООН към 26.09.2025 г., считано от 08.12.2024 г., около 1 027 887 сирийци са се завърнали обратно в Сирия от съседни страни. Също така към 26.09.2025 г., считано от 08.12.2024 г., 1 863 863 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Съгласно справка с вх. МД-02-528/30.09.2025 г., между 17.09.2025 г. и 23.09.2025 г. ВКБООН продължава да улеснява безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони. Само през посочения период 948 души се възползват от тази помощ, с което общият брой на завърналите се през тези три пункта лица достига 19 307 души от началото на годината. В подкрепа на тяхното връщане и реинтеграция, ВКБООН предоставя и парична помощ на 2 978 семейства (общо 10 785 завърнали се лица) в цяла Сирия. Общо подкрепените семейства са 5 787 (22 964 души). Тази безвъзмездна помощ служи като преходна предпазна мрежа, която помага на семействата да покрият основни потребности, включително храна, транспорт и лекарства през първите месеци след завръщането си, като им дава свободата да приоритизират и да осигуряват потребностите си по достоен начин. Данните, съдържащи се в посочената справка, сочат, че основните причини за завръщане на сирийците са политическите развития, подобрената сигурност и събирането на семействата. Според данните от справките общата обстановка по сигурността в страната е сравнително стабилна. Според данните от посочената справка на 03.03.2025 г. сирийското Министерство на правосъдието е обявило, че е отменило няколко милиона забрани за пътуване срещу сирийски граждани, издадени през последните 14 години, като при пристигането си в Сирия завръщащите се граждани ще бъдат уведомявани относно текущия си правен статус. Според справката Сирия е започнала отново да изнася суров петрол вследствие на премахването на санкциите от страна на САЩ и възобновяването на международната търговия. Допълнително съобразно данните от справката са насрочени парламентарни избори в Сирия за 05.10.2025 г., като изборите ще са не пряко от сирийския народ, а от комисии и избирателни органи, назначени от преходното правителство, за две трети от парламента, а останалата една трета ще бъде назначена от президента Ахмед ал Шараа. Във връзка с гореизложеното правилно съдът е формирал извод за отсъствие на предпоставките по чл. 8 ЗУБ за предоставяне а статут на бежанец, както и на предпоставките по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. На последно място правилно съдът анализира приложението на принципа за забрана за връщане (non refoulеment) по чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Този принцип настоящият състав намира, че е залегнал и в чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците, респ. в чл. 4, ал. 3 ЗУБ, изисква чужденец, влязъл в Република България, за да поиска закрила, или който е получил закрила, да не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. От бежанската история не може да се намери основание да се приложи забраната за връщане поради обстоятелствата, изложени по-горе, а именно, че липсват данни животът на касатора и свободата на същия да са застрашени по причини, свързани с раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание тоест липсват изискуемите предпоставки за приложение на забраната по чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците във връзка с чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Допълнително, с оглед на посоченото от касатора в рамките на проведеното интервю, а именно, че се опасява, че ще получи повиквателна за казармата, ако се върне обратно в Сирия, следва да се отбележи, че дори отвъд предоставените данни от справките относно отмяната на задължителната военна служба освен в хипотеза на извънредно положение, то все пак наличието на връзка между мотивите за преследване и наказателното преследване и наказанията при отказ да се отбие военната служба не може да се счита за установено единствено поради факта че наказателното преследване и наказанията са свързани с този отказ. Компетентните национални органи следва да проверят правдоподобността на тази връзка с оглед на всички разглеждани обстоятелства. В този смисъл се е произнесъл СЕС в решението си по дело C -38/19. От представените по делото данни не може да се направи заключение за наличие на подобна връзка. Предвид изложеното съдът счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение е постановено при спазване на материалноправните разпоредби на приложимия материален закон ЗУБ, поради което същото като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение