Решение № 5655 от 12.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8672/2015 г.

Решение № 5655 от 12.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8672/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. М. С., от [населено място] против решение № 1230/17.06.2015 г. по адм. дело № 1177/2015 г. на Административен съд – Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 98, ал. 2, чл. 114 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – П. чрез юрисконсулт С. изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Намира за основателно оплакването, че актовете по чл. 98, ал. 2 КСО и чл. 114, ал. 3 КСО са различни, различни са и органите, които ги издават, като компетентен да установява добросъвестност или недобросъвестност при получаване на суми по ДОО е органът по чл. 114, ал. 3 КСО, а не органът по чл. 98, ал. 2 КСО, поради което актът по чл. 114, ал. 3 КСО обуславя този по чл. 98, ал. 2 КСО, а не обратното. Съвместното им посочване като правно основание за издаване на един акт е недопустимо. В резултат на изложеното се налага извод, че обжалваното решение на директора на ТП на НОИ е и немотивирано, което е нарушение на формата по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК и още едно основание за неговата отмяна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 1230/17.06.2015 г. по адм. дело № 1177/2015 г. Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на В. М. С., от [населено място] срещу решение № РД – 136/24.04.2015 г. на директора на ТП на НОИ – П. и потвърденото с него разпореждане № 5102247327 /Ра – 660/29.08.2014 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че обжалваните актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че с жалба вх. № МП – 22853/27.03.2015 г. В. С. е поискал да се прогласи нищожност на разпореждане № 5102247327 /Ра – 660/29.08.2014 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ, с което на основание чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 КСО и чл. 85 НПОС и във връзка с предходен административен акт разпореждане № 5102247327 / Протокол № 1323/27.08.2014 г. на ръководител "ПО" е разпоредено да възстанови неправилно изплатена сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 76 237, 79 лева, от които главница 41 391, 04 лева за времето от 01.01.2004 г. до 31.08.2014 г. и лихва в размер на 34 846, 75 лева, начислена към 29.08.2014 г. За задълженията за периода 01.04.2003 г. до 31.12.2003 г. органите на НОИ са приели, че са погасени по давност на основание чл. 115, ал. 1 КСО. Жалбоподателят развива оплаквания за некомпетентност на лицето издало обжалваното разпореждане. С решение № РД – 136/24.04.2015 г. директорът на ТП на НОИ – П. при условията на заместване е потвърдил разпореждане № 5102247327 / Ра – 660/29.08.2014 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ. Жалбоподателят е пропуснал срока за атакуване на актовете на пенсионните органи, с които е отменено разпореждането за отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е отказано отпускането на такава поради установена сериозна злоупотреба с права досежно установения от него осигурителен стаж. Пропуснал е възможността да атакува и процесното разпореждане № 5102247327 /Ра – 660/29.08.2014 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ, развивайки основания за неговата унищожаемост. Обосновано и законосъобразно административният съд е посочил, че част от сочените от жалбоподателя пороци, касаещи основанията за издаване на акта, касаят евентуална негова унищожаемост, а не нищожност, поради което не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. Въпросът с компетентността на ръководител "ПО" при ТП на НОИ е уреден в чл. 10 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж(НПОС). В актуалната редакция на чл. 10, ал. 7 НПОС към датата на издаване на разпореждане № 5102247327 /Ра – 660/29.08.2014 г. се посочва, че длъжностните лица по ал. 1 и 6 издават разпореждане за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии в едноседмичен срок от установяването на дължимата сума. Потвърденото с решението на директора на ТП на НОИ разпореждане е издадено в хода на административно производство, регламентирано в разпоредбите на чл. 98, ал. 2, във вр. с чл. 114, ал. 1 КСО, което е приключило с постановяване на предвидения административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на "Пенсионното осигуряване" в ТП на НОИ - П. в изискуемата от закона форма и не е нищожно. Както беше посочено по-горе въпросът за неговата унищожаемост не може да бъде обсъждан в настоящото производство. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на директора на ТП на НОИ - П. за всяка инстанция поотделно е неоснователно. В разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК е предвидено, че когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени разноски по делото, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. Съгласно Тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. на ОСГК на ВАС, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В диспозитива на това решение, цитиран дословно, не е посочено изрично, че юрисконсултско възнаграждение се дължи поотделно за всяка съдебна инстанция. Такъв извод не може да бъде изведен и от съдържанието на мотивите на решението, тъй като присъждането на второ юрисконсултско възнаграждение /или такова за всяка инстанция поотделено/ не е коментирано в мотивите. Няма основание за приложение по аналогия на разпоредбите относно възлагането на разноски за адвокатски възнаграждения за всяка инстанция, тъй като в тези случаи се касае до действително изплатени разноски за адвокатско възнаграждение, докато юрисконсултското възнаграждение не представлява реално платени суми. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение