Решение № 10823 от 16.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12983/2014 г.

Решение № 10823 от 16.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12983/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 31/31.07.2014 г., постановено по адм. дело № 131/2014 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", съдържащо отказ за финансиране, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. В жалбата са направени оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска да бъде отменено и се постанови друго, с което да се потвърди обжалвания административен акт. Ответникът по жалбата Ейхан Ефраимов Абтиев, чрез пълномощника си по делото взема писмено становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Ейхан Абтиев против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2012 на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/. За да откаже исканото подпомагане СЕПП административният орган се е основал на разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 4 и 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, при приетото, че са установени както допустими за подпомагане площи от заявените парцели, изчислени съгласно чл. 2, ал. 23 от Регламент № 1122/2009 г., т. е. площи, които отговарят на изискванията за отпускане на помощ така и недопустими за подпомагане такива. Недопустимостта се основава на установени двойно заявени площи, за които не предоставени документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5 или са представени и от друг кандидат, участващ в застъпването, както и площи, които попадат извън слоя "Площи в добро земеделско състояние" за 2012 г., установени при извършената административна проверка. За изясняване на спора е представена административната преписка, писмени доказателства и е изслушана експертиза. При установената по делото фактическа обстановка с обжалваното решение административният съд е отменил оспореното пред него уведомително писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление, като е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, но при липса на фактически основания в него, които да го мотивират, нарушено е изискването за форма на административния акт, довело до невъзможност на адресата му да се защити, а съдът да проведе дължимия се контрол за законосъобразност. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. За да бъде отказано финансиране по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ следва да са налице една или няколко от предпоставките на чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП, като наличието им се установява след извършена проверка на подадените заявления по чл. 37 от ЗПЗП. В случая по отношение на искането за плащане по СЕПП на Ейхан Абтиев в оспореното уведомително писмо е прието от административния орган, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2012 г., основание за отказ по чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, както и наличие на двойно заявени площи, като застъпването не е отстранено, основание за отказ по чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП. В тежест на административния орган е да установи по надлежния ред и докаже фактите, твърдяни в оспорения акт. В случая уведомителното писмо съдържа изводи и твърдения, при липса на конкретни съображения за недопустимост на части от конкретните парцели, предмет на подаденото заявление, които следва да се основават на и подкрепят от доказателства по делото. След подаване на заявлението е констатирано наличие на двойно заявени площи, като е проведена процедура по отстраняване на установеното застъпване. Извършено е уведомяване на кандидатите с писма по чл. 17, ал. 1 от Наредба № 5/2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /Наредба № 5/, след което те са представили изискуеми се от закона декларации и доказателства за претендирани права. В оспореното пред съда уведомително писмо обаче са изложени единствено подробни правни съображения, които принципно са правилни, като относими към искането за оторизиране на заявената сума по СЕПП. Липсва обаче изложение на това, какво приема за установено административния орган като установени факти, на какви конкретно събрани от него доказателства основава приетото. Най-общо изложеното, че определени площи, заявени за подпомагане попадат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2012 г., както и че за констатираните при кръстосана проверка двойно заявени площи, за което кандидатът е уведомен, застъпването не е отстранено не удовлетворява изискванията на закона за мотивиране на административния акт от фактическа страна. Правилно е прието в обжалваното решение, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 35 и 36 от АПК. Оспореното уведомително писмо се основава на разпоредбата на чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5, но липсва изложение за приложението и спрямо конкретното заявление, подадено от Абтиев, какви факти и обстоятелства го основават. Липсата на мотиви в оспореното уведомително писмо лишава адресата му от адекватна защита в съдебното производство, доколкото едва в последното се излагат съображения относно начина и въз основа какви факти е приета недопустимост за подпомагане на част от заявените от него площи. Несъмнено липсата на мотиви лишава и съда от възможност да провери законосъобразността на административния акт, както правилно е прието в обжалваното решение. В касационната жалба отново се излагат подробни съображения за условията и реда за подпомагане на земеделските производители, които по никакъв начин не основават неправилност на решението на административния съд, който въз основа на установената по делото фактическа обстановка е установил незаконосъобразността на оспорения административен акт. Решението на съда като правилно, постановено при липса на касационни основания за отмяна следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение