Решение № 5804 от 24.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10205/2011 г.

Решение № 5804 от 24.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10205/2011 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Катерина Генчева Коцева против решение № 290 от 9.06.2011 г. по адм. дело № 93/2011 г. на Пазарджишкия административен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата й срещу заповед № 363 от 13.12.2010 г. на областния управител на Пазарджишка област. Прави доводи за противоречие с материалния закон и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна - Георги Стоичков Апостолов не взема отношение по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че съдът е кредитирал заключението на вещото лице относно обстоятелството, че граници на ползвателския имот не съществуват на място. При това положение обосновано е приел, че е налице спор за материално право, който не може да се реши по административен ред. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Катерина Генчева Коцева против заповед № 363 от 13.12.2010 г. на областния управител на Пазарджишка област за одобряване плана на новообразуваните имоти в местността "Копривец-2" в землището на град Пещера. В жалбата е посочен имот № 12124 - лозе от 1 декар, възстановен с решение на поземлената комисия. Впоследствие е установено, че става въпрос за част от обобщен имот № 019005, вписан в заповедта. Възражението на жалбоподателката е било, че част от нейния имот от 400 кв. м е новообразувана в самостоятелен ползвателски имот № 240347, отреден за Георги Стоичков Апостолов. От приложената административна преписка, съдът е установил, че жалбоподателката в качеството й на наследница на Теопи Генчева Коцева, се легитимира, като собственик с възстановено право на собственост върху лозе от 1.000 декара в местността "Голяма страна" с решение № 189 от 26.02.1997 г. Имотът е нанесен на помощния план с номер 340104 с площ от 1.206 декара в местността "Копривец", изготвен чрез анкетиране. Вътре в него е нанесен ползвателски имот № 367, записан на Георги Стоилов Апостолов. Той се е позовал на удостоверение № 887 от 19.04.1983 г. на председателя на ОНС - Пещера за предоставен за ползване имот от 1000 кв. м при граници: Георги Жгумов, Иванка Кънева и мера. Оценката е определена с оценителен протокол от 10.04.1995 г. Сумата е заплатена на 27.09.1995 г., макар че заповедта на кмета № 401 от 28.09.1995 г. е издадена един ден по-късно. Жалбоподателката е направила възражение срещу обявения помощен план за нанесения вътре в имота й ползвателски имот. Възражението е оставено без уважение с решение по протокол № 7Б от 2009 г. Съображенията на комисията са били, че то не се отнася до помощния план, а е "претенция за етап план за новообразуваните имоти, който предстои да бъде създаден". За изясняване на спора, съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза. Тя е представила заключение, че в обобщения имот 019005 по картата на възстановената собственост с обща площ от 356.873 декара, попадат двата оспорени имота № 240368 с площ от 0.751 дка, отреден за наследници на Теопи Генчева Коцева и имот № 240367 с площ от 400 кв. м, отреден за Георги Стоилов Апостолов. След преглед на всички документи и оглед на място, вещото лице е установило още, че имотът на жалбоподателката е ограден с бетонови колове, мрежа и бодлива тел преди повече от 30 години. На места има изградена стара подпорна стена, поради денивелацията на терена, която също образува стара реална граница. Липсват каквито и да било материални следи от ползвателски имот и съответно от обработване на земята в него. Няма остатъци от ограда, синор или засадени дървета, които да образуват ограда и да установяват, че там е бил настанен ползвател, който е обработвал земята. Съобразявайки се с описаните в удостоверението граници на имота, предоставен за ползване на Георги Апостолов, вещото лице е посочило, че те не са достатъчни за идентифицирането му към настоящия момент, но категорично сочат, че не е възможно той да се е намирал в имота на жалбоподателката. Същите констатации по заключението са доразвити и потвърдени и при изслушването на експерта в проведеното съдебно заседание на 9.05.2011 г. Вместо да анализира така установените данни от преписката и от експертизата, съдът позовавайки се на нея е счел наличие на спор за собственост и граници между жалбоподателката и заинтересованата страна - ползвател. Квалифицирал е спора, като такъв за материално право и е приел, че той следва да се разреши по исков ред, а не чрез способите на административното производство по оспорване плана на новообразуваните имоти. С тези съображения е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Така постановеното решение е неправилно. Неправилността му се дължи на допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Жалбата е ясно насочена срещу заповедта на областния управител за одобряване плана на новообразуваните имоти. Спорът не е за собственост или за граници, а за порок при изготвяне на плана във връзка със заснемане на ползвателския имот. Жалбоподателката е твърдяла, че върху възстановения й имот, никога не е бил разположен имот, предоставен за ползване на физическо лице. Нанасянето на такъв съставлява грешка в помощния план, поради което е подала в срок и възражение срещу него. Вместо да разгледа възражението по същество, комисията на практика е извършила отказ да се произнесе, като е насочила наследницата на бившата собственичка да оспорва плана на новообразуваните имоти, когато той бъде изготвен и одобрен. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ той се изработва в мащаба и въз основа на помощния план. Допуснатите грешки в помощния план се инкорпорират в плана на новообразуваните имоти и подлежат на разглеждане и отстраняване в съдебно-административното производство по неговото обжалване. Спорът относно разположението на ползвателския имот в собственическия такъв е спор за законосъобразност на изготвяне на плана на новообразуваните имоти, а не е спор за материално право или за граници. Поради това той подлежи на разрешаване по реда на административния процес, а не на исковия. Съдът е следвало да прецени дали е извършена правилна идентификация на ползвателския имот с оглед данните по преписката и изписаните три негови граници в удостоверението за предоставено право на ползване. Нормата на чл. 28, ал. 6 от ЗСПЗЗ постановява определяне на имот на всеки правоимащ по § 4а или 4б съобразно установеното му местоположение и съществуващите в него сгради или трайни насаждения. А в имота, отреден за ползвателя в настоящия случай липсва, както сграда, така и трайни насаждения. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че открива само две-три дървета, които са много стари - на около 40 - 50 години. Отделно от това жалбоподателката е представила договор-разписка. Същият е сключен през 1994 г. между ползвателя Георги Стоичков Апостолов и Тодор Иванов Паунов за сумата 5500 лева. Тя е изплатена от Паунов на Апостолов и съставлява стойността на извършени от него подобрения в имот на Паунов - нива от 2 декара м местността "Голема страна". Тодор Паунов е съсед на жалбоподателката от юг с имот № 105. Това е допълнително косвено доказателство в подкрепа на възражението й, че заинтересованата страна не е имала ползвателски имот, попадащ в нейния. А отделно от това Георги Апостолов фигурира в преписката с две различни бащини имена - в удостоверението за предоставено право на ползване от 1983 г. е Стоичков, а в останалите документи е Стоилов. Вместо да обсъди в тяхната цялост доводите на страните и да се произнесе по спора за законосъобразност на определения на ползвателя имот № 240367, съдът напълно погрешно е приел, че се касае за спор за материално право. С това е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващо отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението ще следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По претенцията на жалбоподателката за разноски, настоящата инстанция не дължи произнасяне с оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от ГПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,