Решение № 13704 от 17.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7606/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на И. И. Ц. и на Областна дирекция на МВР Пловдив против решение 1775/16.05.2024 г. по адм. дело 129/2024 г. на Административен съд Плевен, в частта му относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв за незаконосъобразни действия на служители на дирекцията и отхвърлената част на решението. Касаторът ОД на МВР Пловдив обжалва решението в осъдителната му част относно присъдените неимуществени вреди, като твърди, че то е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон. Счита, че съдът не е обсъдил и преценил представените доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, поради което е формирал грешни и необосновани фактически изводи и съответно неправилно е приложил материалния закон. Поради това моли за отмяна на решението и отхвърляне на иска. Претендира разноски. Възразява срещу размера на претендираните разноски на противната страна. Касаторът И. И. Ц. обжалва решението в частта, в която искът му е отхвърлен, като твърди нарушение на материалния закон в тази част. Счита, че размерът на присъденото обезщетение е твърде нисък. Претендира разноски. Всяка от страните оспорва съответно касационната жалба на противната страна. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на И. Ц. и неоснователност на касационната жалба на ОД на МВР. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страна, при спазване на процесуалните предпоставки и липса на процесуални пречки, касаещи допустимостта им. Пред Административен съд Плевен е предявен иск от И. И. Ц. с правно основание чл. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди - удари по тялото и главата, причинени физическа болка, страдание и психически стрес и тормоз вследствие на незаконосъобразни действия при проверка на 17.10.2022 г. на магистрала Тракия от служители на ОДМВР Пловдив, които са употребили срещу него физическа сила, ведно със законната лихва върху тази сума от 21.11.2022 г. до датата на окончателното й изплащане, както и сумата от 60 /шестдесет/ лева за имуществени вреди. От фактическа страна съдът е установил, въз основа на събраните писмени доказателства и свидетелски показания че на 17.10.2022г. И. Ц., при управление на товарен автомобил по магистрала Тракия е спрян от служители на ОД на МВР Пловдив, които са му нанесли побой. В резултат на това му е поставена гипсова шина, която покрива [заличен текст] за 14 дни, назначена му е криотерапия и са му издадени болнични листа за периода 18-29.10.2022 г. Установени са [заличен текст], [заличен текст]; [заличен текст]. Тези травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да се получат по време и начин, както съобщава пострадалият. Причинили са временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вследствие на преживяното са налице симптоми на силна тревожност като: хронична умора, разстройство на съня, безпричинна промяна на настроението, главоболие, високо кръвно налягане. От правна страна съдът е приел, че искът е основателен, като са налице и трите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по чл.1 ЗОДОВ. Съдът е счел, че служителите на ОД на МВР са нарушили чл.170, ал.3, чл.85, ал.1, чл. 86, ал. 4 от ЗМВР. Приел е, че спирането на превозното средство не е извършено съгласно изискванията на закона, както и че полицейските служители са употребили физическа сила и помощни средства срещу И. Ц., след спиране на МПС и без той да е дал повод за това. Съдът подробно се е позовал на забраната за изтезания, прогласена в чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека и на съдебната практика на ЕСПЧ и е приел, че Ц. е бил подложен на нечовешко и унизително отношение. Извършвайки дължимата по Конвенцията преценка, съдът е стигнал до извод, че използваната сила не е била необходима и не е съответствала на конкретните обстоятелства, поради което държавата следва да бъде държана отговорна за причинените наранявания. Приемайки за установени получените телесни повреди и негативни емоции - психически дискомфорт и чувство на безпомощност, унижение, притеснение и страх от извършения полицейски произвол, довели до уронване на човешкото му достойнство, съдът е счел твърдяните неимуществени вреди за настъпили в причинна връзка с незаконосъобразните действия на органите на ОД на МВР. Относно размера на претендираните неимуществени вреди съдът се е позовал на чл.52 ЗЗД и е определил размер на обезщетението от 5000 лв. Решението е правилно, с изключение на частта му относно размера на присъденото обезщетение. Съдът подробно и надлежно е обсъдил събрания доказателствен материал и въз основа на него е формирал обосновани фактически и съобразени със закона правни изводи. Не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения от съда при събиране на доказателствения материал. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Основателността на иска е обусловена от кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Правилен е изводът на административния съд, че е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия на служители на ОД на МВР Пловдив. По делото е доказано, че извършените действия по време на полицейската проверка, съответно използването на физическа сила не съответстват на императивните изисквания на чл. 85 и чл. 86 ЗМВР. Тези действия нямат правно основание, поради което са незаконосъобразни и водят до пораждане отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Нарушаването на физическата неприкосновеност на пострадалия чрез причиняване на [заличен текст] води не само до физически болки и страдания, но и до психически дискомфорт. Правилно съдът се е позовал на чл.85 и чл.86 ЗМВР, както и на ЕКПЧ и константната практика на ЕСПЧ. Разпоредбата на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека закриля една от основните ценности на демократичното общество. Конвенцията налага абсолютна забрана на изтезанията, нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, дори и при най-трудни обстоятелства, включително борбата с престъпността. Съгласно решението на Голямата камара на ЕСПЧ, издадено по делото "Буид срещу Белгия" (23380/09, ал. 88.), "по отношение на лице, което е ... изправено срещу полицаи, всяко прибягване до физическа сила, което не е станало наложително поради поведението на лицето, уронва човешкото достойнство и представлява, по принцип, нарушение на правото, изложено в член 3". Конвенцията не допуска изключения от тази забрана при никакви обстоятелства. Събраните свидетелски показания на длъжностните лица, извършили задържането, както и на полицейски органи от същата структура не могат да бъдат достатъчно доказателство за това, че касаторът не е малтретиран. При повдигнато твърдение за малтретиране държавата има процедурното задължение по чл. 3 ЕКПЧ за провеждане на независимо разследване, което трябва да бъде ефективно, независимо и експедитивно. Когато едно лице твърди, че са му били причинени увреждания докато е било задържано, а още повече когато представи доказателства за такива увреждания, както е в случая, правителството има задължение да представи пълно и достатъчно обяснение за това как са били причинени уврежданията (Рибич срещу Австрия от 4.12.1995 г., Аксой срещу Турция). Форма на ограничение, приложена от полицейски служители, може да бъде оправдана, когато лице под полицейски контрол оказва физическа съпротива или представлява риск за насилствено поведение (Сириянис срещу Италия). Тежестта на доказване с убедителни аргументи, че използването на сила е било строго необходимо поради поведение на жалбоподателя се носи от администрацията. Както ЕСПЧ многократно е посочвал, използването на сила от страна на полицията невинаги представлява нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Но това е така, само ако използването на сила е абсолютно необходимо и не е прекомерно (Решение от 21.01.2016 г. на ЕСПЧ по дело Б. К. против България, дело И. В. против България - решение от 12 април 2007 г., дело Рашид против България, решение от 18.01.2007 г., дело Янчовичин против България, решение от 16.03.2021 г./. С оглед абсолютния характер на защитата, предоставена от чл. 3 от Конвенцията, използването на сила от страна на полицията не води до нарушаване на този текст само ако се докаже, че използването й е наложено от поведението на жалбоподателя. Когато са налице доказателства за наранявания от типа на тези, доказани по делото, това важи с още по-голяма сила. Използването на сила от страна на полицията може да не представлява нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ само ако използването и е абсолютно необходимо и не е прекомерно. По изложените съображения, изводите на Административен съд Плевен относно механизма на причиняване на вредите и причинната им връзка с незаконосъобразните действия на полицейските служители са правилни, подробно обосновани и изцяло се споделят от касационната инстанция. Първоинстанционният съд обаче не е преценил изцяло интензитета на неблагоприятното въздействие от противоправното поведение на полицейските служители, поради което при определянето на размера на обезщетението се е отклонил от принципа за справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, като не е съобразил характера и вида на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и икономическия стандарт в страната. Според чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, ето защо при определяне на размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Според трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Тъй като няма утвърдена формула за неговото пресмятане, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост при съобразяване на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и практиката на съдилищата. В случая, както се установи, касаторът И. Ц. е понесъл неимуществени вреди, състоящи се както в психологически и емоционални, така и във физически болки и страдания. Те са понесени от неправомерната употреба на сила и помощни средства от страна на служители на ОД на МВР Пловдив. Засягането на физическата неприкосновеност на пострадалото лице и интензитетът на това засягане, довело до телесна повреда, предполага и съответстващ размер на обезщетението, който надхвърля присъдената от първоинстанционния съд сума. По делото е доказано, че преживените болки и страдания са отшумявали в продължение на повече от един месец, като касаторът не е могъл да си служи с [заличен текст], т.е. не се касае за инцидентни преживявания. Ето защо и предвид доказаната в процеса степен на увреждане, понесените във връзка с него страдания водят до извод, че определеното обезщетение в размер на 5000 лева не осъществява критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Този размер е занижен и не е в състояние да компенсира вредите, претърпени от касатора. Касационната инстанция, отчитайки съобразно всичко изложено по-горе характера на търпените негативни болки и страдания и тяхното отражение върху личния живот на касатора, счита, че справедливото обезщетение по предявените искове е в размер от 8000 лв. Този размер съответства на практиката на ВАС и ВКС по повод подобни типове увреждане; съобразен е и с нивото на жизнения стандарт в държавата. Съответно решението следва да бъде отменено в частта за разликата над присъдените 5000 лв. до размер от 8000 лв. и за присъдените на СДВР разноски съразмерно В останалата обжалвана част решението се преценява като правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на И. Ц. следва да бъдат присъдени допълнително разноски за първата инстанция в размер на още 209 лв, а за касационната инстанция - в размер 486 лв, съобразно представените разходооправдателни документи и признатия материален интерес. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение