Решение № 5107 от 15.5.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, подадена чрез редовно упълномощен процесуален представител, против решение 2766 от 26.04.2022 г., постановено по адм. дело 2655/2021 г. по описа на Административен съд София град. С касационната жалба и в съдебно заседание се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че не е доказано обстоятелството, че посредством действията си бенефициерът е целял компрометиране на целта на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020г. Счита, че по делото е доказано наличието на обективен и субективен елемент на изкуствено създаване на условия, като след осъществените проверки е установена създадена схема на лични и икономически връзки, представляваща форма на умишлена координация между бенефициерите, изброени в решението на административния орган. Иска се отмяната на оспорения съдебен акт, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Д. 44 ЕООД, представлявано от управителя Д. Зайчева, в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Развива аргументи за липса на сочените от касатора нарушения на приложимите материалноправни разпоредби. Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за допустима и неоснователна. Излага доводи по същество. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София - град е било образувано по жалба на Д. 44 ЕООД срещу решение изх. 01-2600/171 от 08.01.2021 г. за отказ от изплащане на финансова помощ, заявена със заявка за плащане от 25.06.2020 г. по договор 26/04/1/0/01307 от 08.01.2018 г. в размер на 1 173 240 лв., издадено от Изпълнителния директор на държавен фонд "Земеделие. От фактическа страна е установено, че в ДФЗ - Областна дирекция гр. Хасково, в периода 02.12.2016 г. - 06.12.2016 г. са постъпили заявления за кандидатстване от бенефициентите: Пинк Томато ЕООД, собственост на Е. Тодорова; Еко Нутс 2014 ЕООД, собственост на Д. Зайчева; Т.-Нудс-46 ЕООД, собственост на Т. Георгиева; К.-2015 ЕООД, собственост на К. Димитрова; Грийн Фудс ЕООД , собственост на П. Зайчева; Нати-Логистик ЕООД, собственост на Н. Тодорова; Агрономист-63 ЕООД, собственост на Р. Жекова; Стойчев-Еко-33 ЕООД, собственост на С. Стойчев; Харгрейп ЕООД, собственост на Г. Нейкова; Веджи Прайд ЕООД, собственост на П. Бързаков и Д.-44 ЕООД, собственост на Д. Зайчева. Установено е, че предметът на инвестициите е еднакъв, но е формулиран различно: Оранжерия, Полиетиленов блок, Отопляема галерия за отглеждане на зеленчуци, Производство на оранжерийни краставици и домати, Изграждане на съоръжение за хидропонно отглеждане на зеленчуци и др., като стойностите на разходите по проекта възлизат на около 1 955 000 лева по всеки един от тях. Не е било спорно обстоятелството, че при обработка на посочените заявления за подпомагане е установено, че съгласно представени анкетни формуляри, всички бенефициенти отговарят на един и същ телефон и имат един и същ e-mail за контакт, както и всички бенефициенти участват в Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014 2020 г. с изграждането на сходни инвестиции, а именно оранжерии за отглеждане на зеленчуци. По отношение на Д. 44 ЕООД е прието, че към подаденото от него заявление е приложен Нотариален акт за покупко-продажба от 21.09.2016г. за поземлен имот с идентификатор 77181.3.393, в местността Конлука, в землището на гр. Харманли с площ 5806,00 кв. м., закупен от фирма Зайчев и син ООД и е част от по-голям имот с номер 77181.600. В тази връзка е установено още, че Зайчев и син ООД е продал като отделни парцели имот с номер 77181.600, върху които се осъществява изграждането на инвестициите на горецитираните бенефициери, поради което всички единадесет проекта се намират в съседни поземлени имоти, всеки от които е с площ 5.806 дка, с изключение на Нати логистик ЕООД и Агрономист-63 ЕООД, чийто имоти са с размер 3. 871 дка. След изпълнението на инвестицията и подаване на заявка за окончателно плащане от дружеството - Д. 44 ЕООД, в хода на обработка на заявката за плащане е извършена проверка на място, както и справки в Търговския регистър. С оглед установени роднински, финансови и икономически обвързаности, административният орган е вписал, че е налице умишлена координация между всички бенефициери, поради което създадените от тях земеделски стопанства не се приемат от издателя на административния акт като израз на автономна, независима предприемаческа инициатива, а е счетено, че са учредени изкуствено с цел формално да отговорят на изискванията за допустимост за подпомагане по подмярка 4.1, за да получат финансово подпомагане в размери, надвишаващи максимално допустимите. Издателят на атакувания административен акт е предположил, че едно общо стопанство е разделено на отделни части, представени като самостоятелни стопанства, за финансирането на които от свързани лица са представени привидно самостоятелни проекти. Прието е, че целта е получаване на по-високо подпомагане от максимално допустимата помощ по мярката в нарушение на установения лимит на финансова помощ за проект на един кандидат, регламентиран в чл. 15 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (Наредбата). В тази връзка е формиран изводът, че за целите на подпомагането с безвъзмездна финансова помощ от бюджета на Европейския съюз, бенефициерите не могат да се приемат като независими икономически субекти, а съставляват едно единствено икономическо образувание, действащо посредством група физически лица, с цел получаване на финансова помощ в размер, надвишаващ посочените по наредбата максимални размери. В резултат на тези съображения е постановен процесния административен акт. С обжалваното решение АССГ е отменил по жалба на Д. 44 ЕООД решение изх. 01-2600/171 от 08.01.2021 г. за отказ от изплащане на финансова помощ, заявена със заявка за плащане от 25.06.2020 г. по договор 26/04/1/0/01307 от 08.01.2018 г. в размер на 1 173 240 лв., издадено от Изпълнителния директор на държавен фонд "Земеделие.; изпратил е преписката на административния орган за ново произнасяне при съблюдаване мотивите на съдебното решение и ДФЗ е осъден да заплати на жалбоподателя сторените разноски по делото в размер на 580 лв. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, при постановяването му не се констатират допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е налице неправилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е счел, че издателят на атакуваното решение неправилно е тълкувал и приложил нормите на чл. 11, ал. 1 и чл. 43, ал. 3 от Наредба 9 от 21.03.2015 г., както и чл. 9, ал. 2, т. 3 от договора за безвъзмездна финансова помощ, сключен между жалбоподателя и ДФЗ, според която клауза фондът има право да откаже пълно или частично изплащане на финансовата помощ по подадената от ползвателя заявка за окончателно плащане, в случай, че е установено изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство или облага в противоречие с целите на мярката, включително и след извършването на допълнителни проверки по смисъла на чл. 42, ал. 4, във вр. с § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на Наредба 9 от 21.03.2015 г. С оглед изясняване на понятието изкуствено създадени условия съдът е съобразил Решението на СЕС от 12.09.2013 г. по Дело С-434/2012 г. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че в случая са установени лични и роднински връзки между физически лица, финансови и икономически взаимоотношения между различните бенефициенти, ползващи съседни имоти, имащи договори с едни и същи фирми за строителен надзор, счетоводни услуги, финансови услуги, доставчици на строителни материали и наем на офиси. Прието е от съда, че към датата на подаване на заявленията за кандидатстване по мярката и съответно към датата на сключване на договорите за БФП, за всички 11 бенефициенти е имало не само публично достъпна информация в Агенция по вписванията, но и ДФЗ е разполагал с нотариалните актове за покупка на новообразуваните парцели и въпреки, че са били съседни и вероятно функционално зависими, предвид ползването на общ път, ВиК, електрически кабели и др., е счел отпускането на помощта за допустимо. Приел също, че роднинските връзки между физическите лица също са съществували към момента на сключване на договорите и не биха могли да се прикрият в град с неголямо население като Харманли. Посочил, че от страна на административния орган не са доказани някакви икономическо предимства или облаги, които са били или ще бъдат получени от Д. 44 ЕООД, а са направени единствено предположения, без да е извършен съответен икономически анализ. При така установените факти и данни АССГ е мотивирал извод, че не може да се приеме за доказано от обективна страна, че са налице изкуствено създадени условия. Посочено е, че е останал недоказан субективният елемент, който предполага, че целта на създадените условия е именно получаване на плащане въз основа на схемата за подпомагане и на облага в противоречие с целите на тази схема. Икономическите и личните връзки между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти могат да бъдат предпоставка и индиция, но не доказват наличието на умишлена координация, насочена към получаване на облага, изразяваща се в неследващо се плащане по мярката. С оглед целите на мярката, според съда издателят на акта не е обосновал и по какъв начин помощта би се отразила или ще се отрази неблагоприятно на конкурентноспособността в сектора на земеделието в Република България Решението е правилно. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът е формулирал обоснован и правилен извод относно незаконосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт. При постановяването на съдебното решение не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. В мотивите на обжалваното съдебно решение АССГ е описал констатациите на назначената съдебно-счетоводна експертиза, както и допуснатите гласни доказателства, които не е необходимо да бъдат възпроизвеждани в настоящия съдебен акт. След като ги е разгледал поотделно и в тяхната съвкупност съдът е формирал обосновани изводи. Административният съд правилно е определил относимите в случая специални материалноправни норми: чл. 11, ал. 1 от Наредба 9 от 21.03.2015 г., според който текст не се дава предимство, а даденото предимство се отнема в случаите, когато бъде установено, че кандидат за подпомагане или негови членове са създали изкуствено условията, необходими за получаване на това предимство, в противоречие с целите на европейското и националното законодателство в областта на селското стопанство, както и разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от Наредба 9 от 21.03.2015 г., по силата на която финансовата помощ не се изплаща на ползватели на помощта, за които е установено, че са създали изкуствено условията, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на подмярката. Понятието изкуствено създадено условие е дефинирано в т. 13 от ДР на Наредба 9 от 21.03.2015 г., която препраща към чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306 от 17 декември 2013 г. на Европейския парламент и на Съвета относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347 от 20.12.2013 г.). В приложимата национална наредба няма легално определение за изкуствено създадени условия, поради което въз основа на формираната съдебна практика, се приема че изкуствено създадено условие е всяко установено условие по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306/2013, който текст е озаглавен Клауза относно заобикалянето на разпоредби и регламентира: Без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство. Разпоредбата на чл. 60 от пряко приложимия Регламент 1306/2013 г. не съдържа забрана за финансиране на заявление при съмнение за изкуствено създадени условия, а съответният проект следва да бъде разгледан при равни условия с други проекти в областта, за която се кандидатства и с оглед систематическото място на разпоредбата в дял V системи за санкции и контрол, глава І Общи правила от Регламент 1306/2013, следва да се прояви особено внимание и контрол преди извършване на плащанията при съмнение за изкуствено създадени условия. Ето защо настоящият съдебен приема, че в случая атакуваното решение на ДФЗ е основано на предположения, за които в случая не е извършено изследване и анализ дали съответстват на другата кумулативна предпоставка, а именно дали е налице противоречие с целите на мярката, установени изрично в чл. 2 от Наредбата. Този въпрос, не е бил предмет на изследване и анализ в акта, а наличието на тази предпоставка е прието напълно банкетно. Първоинстанционният съд правилно е счел, че към решаване на спорния въпрос по делото е относимо Решение на СЕС от 12.09.2013 г. по дело С-434/2012 г., което е задължително за прилагане от националния съд. Според цитираното решение на СЕС, чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета, по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, трябва да се тълкува в смисъл, че условията за прилагането му имат обективен и субективен елемент. Във връзка с обективния елемент запитващата юрисдикция трябва да разгледа обективните обстоятелства в конкретния случай, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), няма да може да бъде постигната. Във връзка със субективния елемент запитващата юрисдикция трябва да разгледа обективните доказателства, които позволяват да се направи извода, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основа на схемата за подпомагане от ЕЗФРСР кандидатът за това плащане е целял единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема. В това отношение запитващата юрисдикция може да се обоснове не само с обстоятелства като правните, икономическите и/или личните връзки между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти, но и на улики, свидетелстващи за наличието на умишлена координация между тези лица. В диспозитива на решението по дело С-434/2012 г. относно член 4, параграф 8 от Регламент 65/2011 категорично е посочено, че не следва да се допуска да бъде отказано плащане по схемата за подпомагане от ЕЗФРСР единствено поради това, че инвестиционен проект, който кандидатства за подпомагане по тази схема, е функционално несамостоятелен или че съществува правна свързаност между кандидатите за такова подпомагане, при това без да се вземат предвид другите обективни елементи по конкретния случай. Предвид гореописаното решение на СЕС, решаващият състав на Административен съд София - град правилно е преценил, че в конкретната хипотеза издателят на административния акт е следвало да установи наличие както на обективни, така и на субективни елементи в поведението на жалбоподателя по смисъла на решението на СЕС по дело С-434/2012 г., което видно от данните по делото не е сторено. Настоящата инстанция приема, че от фактите по делото безспорно се установява, че към датата на подаване на заявленията за кандидатстване по мярката и съответно към момента на сключване на договорите е имало не само публично достъпна информация в Агенция по вписванията, но и ДФЗ е разполагал с нотариалните актове за покупка на новообразуваните парцели. Роднинските връзки между физическите лица са съществували към момента на сключване на договорите и са липсвали пречки да бъдат взети предвид от административния орган или негови служители на този етап от административното производство. Тези обстоятелства не биха могли да се прикрият, което означава, че заключенията на ДФЗ, свързани с наличието на обективен елемент, изключващ възможността за изплащане на отпуснатото финансиране или редуциране на същото /договори за услуги, сключени с едни и същи фирми/, са необосновани и несъответни на извода, че целта, преследвана със схемата за подпомагане, няма да може да бъде постигната. При така установените в хода на административното и съдебното производство факти, настоящият съдебен състав споделя обективирания в оспореното решение извод че в случая не е установено от страна на касационния жалбоподател наличие на икономическо предимство или облага, която е била или ще бъде получена от оспорващото дружество. Данните по делото навеждат изцяло на извода, че в атакувания административен акт не са изследвани и анализирани, поради което и не са доказани, обстоятелствата, свързани със субективния елемент на нарушението по чл. 43, ал. 3 от Наредба 9 от 21.03.2015 г., който следва да установи релевантно за производството по налагане на финансова корекция отношение на бенефициера и представляващите го физически лица, несочено към намерение търсеното с финансирането предимство или облага да се получат в противоречие с целите на мярката. Правилно в мотивите на обжалваното решение е преценено, че наличието на изкуствено създадени условия в случая е останало недоказано, с оглед неустановяване от издателя на административния акт на субективния, а от части и на обективните елементи на състава на нарушението, от което е формиран обоснован извод, че незаконосъобразно е отказано изплащането на пълния размер на финансовата помощ на основание чл. 43, ал. 3 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. Не са налице твърдените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Съдебния състав е съобразил решението си със събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства, взел е предвид и е обсъдил доводите и твърденията на страните и при спазване на приложимите процесуални правила е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който следва да се остави в сила. С оглед изхода на настоящото производство искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно и следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение,