Решение № 3214 от 28.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14005/2019 г.

Решение № 3214 от 28.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14005/2019 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Сдружение за аграрни и екологични проекти– ГЕО", ЕИК 115076688, представлявано от В. Къдринов, против Решение № 1806 от 3.10.2019 г., постановено по адм. д. № 3318 по описа за 2018 г. на Административен съд - П. Отправено е искане за отмяна на решението на първоинстанционния съд и прогласяване нищожността на административния акт. Ответникът по касационната жалба - директор на РИОСВ-Пловдив, в писмен отговор развива подробни съображения за липсата на основания за прогласяване нищожността на Решение № РВ-41-ПР/2018 г. и за правилност на първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател за обявяване нищожност на Решение № РВ-41-ПР/2018 г. за преценка на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда, издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Пловдив /РИОСВ-Пловдив/, с което, на основание чл. 93, ал. 1 и ал. 5 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ е решено да не се извършва оценка на въздействие върху околната среда за инвестиционно предложение: "Изграждане на нов рибарник - развъдник на риба" с местоположение имот № 016032, землище на с. Йоаким Груево, с възложител О. Дамянов. С решението административният орган е постановил да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/ на инвестиционното предложение, поради това че няма вероятност същото да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони. В мотивите към обжалваното от сдружението решение, административният съд е обсъдил основанията за обявяване нищожност на оспореното като такова решение на директора на РИОСВ, приел е, че решението е издадено от компетентен орган, който не е излязъл извън кръга на своята компетентност, в предписаната от закона форма и съдържание, като не е налице противоречие на издаденото решение с материалноправните разпоредби. Посочил е, че за нищожност може да се говори само при отсъствието на правно основание, невъзможен предмет и др., което в случая не е налице. Развил е и съображения по законосъобразността на акта, което не е следвало поради обстоятелството, че оспорването е просрочено, а спазването на срока за подаване на жалба е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта й, за която съдът е длъжен да следи служебно. Настоящият състав отбелязва, че касаторът е твърдял пред административния съд нищожност на Решение № ПВ-41-ПР-2018 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите- гр. Пловдив, издадено на 3.04.2018 г. и оспорено от него едва на 6.11.2018 г., поради което и съдебният контрол е ограничен именно до наличието на пороци на административния акт, обуславящи неговата нищожност. Решението на Административен съд- Пловдив е валидно, допустимо и правилно. Административното производство се е развило във връзка с уведомление от 22.11.2017 г. за инвестиционно предложение от О. Дамянов за изграждане на нов обект "Рибарник-развъдник на риба" в УПИ 016032, съответстващ на ПИ 016032, в землището на с. Йоаким Груево, община Стамболийски, област Пловдивска. То е приключило на 3.04.2018 г., с издаването на процесното Решение № ПВ-41-ПР-2018 г. на директора на РИОСВ- Пловдив. Видно от доказателствата по делото, жалбата на Сдружение за аграрни и екологични проекти –ГЕО, е разгледана за наличие на основание за нищожност на оспореното решение на директора на РИОСВ. Съдът е обсъдил доказателствата досежно допустимостта на жалбата и е достигнал до обоснован извод относно правомощието му да се произнесе по нищожността на административния акт. Правилно съдът е преценил, че съдебната практика определя като критерии за нищожност на акта липсата на компетентност на административния орган и неспазване на изискването за форма на акта, тъй като тези два порока водят на практика до липса на волеизявление на компетентния орган. Останалите, посочени в чл. 146 от АПК пороци на акта- нарушение на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закони и неспазване на целта на закона се преценяват като основание за нищожност или унищожаемост на акта според тежестта на порока за всеки конкретен случай. По своето предметно съдържание, оспореното решение представлява акт, с който компетентният орган преценява необходимостта от оценка на въздействието на околната среда на инвестиционното предложение. Съгласно § 1, т. 30 от ЗООС, този акт е индивидуален административен. Волеизявлението на административния орган е облечено в надлежна писмена форма, посочени са фактическите и правни основания за издаването му и съдържа предвидените както в чл. 59, ал. 2 от АПК, така и указаните в чл. 8, ал. 1 от Наредбата за ОВОС реквизити. Решението е подробно мотивирано и детайлно обосновава защо не се налага извършване на ОВОС по всички критерии, посочени в ЗООС, Наредбата за ОВОС, Закона за биологичното разнообразие и Наредбата за условията и реда на извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. По отношение компетентността на органа, настоящият състав споделя извода на административния съд, че актът е издаден от компетентен орган. Значението на компетентността е основополагащо за всеки административен орган. Няма орган без компетентност и само когато органът действа в рамките на предоставената му компетентност- по материя /ratione materiae/, по място /ratione loci/, по степен / ratione personae/ и по време /ratione temporis/, само тогава той ще е упражнил предоставената му от държавата власт съобразно закона. Органът, издал акта е компетентен по материя, тъй като се отнася до процедура по преценяване необходимостта от ОВОС по смисъла на чл. 93, ал. 5 от ЗООС. Компетентен е и по място, защото се отнася за територията на област Пловдив, също и по степен-по силата на чл. 93, ал. 2 от ЗООС, и по време. Директорът на РИОСВ- Пловдив, като издател на акта, е изрично оправомощен от закона като издател на административни актове от категорията на процесния. Компетентността на органа винаги е определена в съответния материален закон. С акта, с който органът е създаден, е учредена и определена/дори и чрез правната техника на препращане към други нормативни актове/ неговата компетентност. Нормите, които уреждат не могат да бъдат тълкувани разширително. Те учредяват власт и единствено стриктното им тълкуване отговаря на чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Точно поради това тълкуване необходимостта от извършване на ОВОС за инвестиционни предложения в областта на процесното, съгл. чл. 93, ал. 3 от ЗООС, се преценява с мотивирано решение на директора на съответната РИОСВ за всеки конкретен случай, съобразно характеристики на инвестиционното предложение, местоположението, екологичните характеристики на географските райони, потенциалното въздействие върху околната среда и обществените интереси. Неоснователно е твърдението на касатора, че органът, издал акта, е превишил компетентността си, тъй като директорът не е поставял условие по Закона за подземните богатства, което да е от компетентността на Министерство на енергетиката. Следва да се посочи, че оплакванията против съдебното решение на Административен съд- Пловдив, направени от касационния жалбоподател в касационната жалба са общи и неконкретизирани. Във връзка със служебната проверка за съответствие на решението в материалния закон, съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция намира, че съдът е постановил решението изцяло в съответствие с обсъдената правна регламентация, при изяснена и добре очертана фактическа обстановка. Административният орган е изложил ясно и достатъчно конкретно фактическите и правни основания за издаване на акта, които се подкрепят от представените по делото писмени доказателства. При това положение не е налице нищожност на акта поради липса на компетентност или липса на форма, която може да се приравни на липса на волеизявление. Спазени са и административнопроизводствените правила. Административното производство, като всяко производство, е динамичен фактически състав, съвкупност от обвързани и обусловени, визирани в правната норма действия на решаващия орган и на страните, които, осъществявани при спазване на установените в кодекса принципи и условия, следва да обезпечат постигането на управленските цели на органа, т. е. да доведат до издаването на законосъобразен акт. Нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло/или е могло да повлияе/ върху съдържанието на акта, когато, ако не беше допуснато, - би могло да се стигне и до друго решение на въпроса. Само тогава процедурата няма да е изиграла значението си на средство за осигуряване на материалноправната норма, т. е. на средство, чрез което да се установят визираните в хипотезата й юридически факти. По делото не са налице данни за такива нарушения. Преди да издаде акта, директорът на РИОСВ- Пловдив е провел надлежната административна процедура, набавил е нужната информация по Приложение № 2 към чл. 6 от Наредбата за ОВОС и е отчел въздействието на инвестиционното предложение по посочените в закона критерии. Изводите на съда почиват върху фактите, установени както в хода на административното производство, така и в хода на съдебното обжалване. Същите не са били оспорени и оборени с надлежно доказване от страна на жалбоподателя. По изложените съображения, обжалваното решение на Административен съд- Пловдив следва да се остави в сила като правилно, постановено в съответствие с приложимия материален закон, при липса на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и обосновано. С оглед изхода на спора, на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, които по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, настоящият състав определя в размер на 100 лева. Водим от изложеното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,