Решение № 2896 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10209/2009 г.

Решение № 2896 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10209/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по глава десета, чл. 145 и сл. от АПК Образувано е по жалба на Александър Николаев Садовски от София против Решение № 511-ОА от 03.06.2009 г. на Комисията за финансов надзор. Със същата на основание чл. 13, ал. 1, т. 22 от Закона за финансов надзор във връзка с чл. 95, ал. 3 от Кодекса за застраховането, чл. 122и, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, чл. 97а, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване и чл. 13в, т. 2 от Наредба № 31 не му е призната частична правоспособност на отговорен актюер в областта на застраховането и здравното осигуряване. Посочено е, че от извършената проверка на приложените към заявлението му документи не е установено да е представил документ, удостоверяващ, че успешно е положил изпит пред професионалната организация на актюерите, която като юридическо лице с нестопанска цел е пълноправен член на създадената през 1895 г. международна актюерска организация. Това се налагало с оглед изискването на чл. 13б, ал. 1, т. 2 от Наредба № 31. Освен това не бил приложен към документите и такъв, удостоверяващ покрит хорариум от лекционни часове по висша математика, каквото било изискването на чл. 13б, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 3 от Наредба № 31. В последствие след уведомяването му същият е представил допълнително документи, като останало неизпълнено изискването по първата констатация - че не е положил изпит пред професионалната организация на актюерите в България. Непредставянето на такъв документ съгласно чл. 13в, т. 2 от Наредба № 31 е дало основание да му се откаже признаването на правоспособност на отговорен актюер. Оспорвайки решението на КФН, жалбоподателят, изхождайки от дългогодишния си опит като Актюер, Главен Актюер и директор в застрахователни и здравноосигурителни компании, присъдените му научни степени и звания в потвърждение на притежаваната научна квалификация и принадлежността му към Международнта Асоциация на Актюерите счита, че той е актюерът с най-висока квалификация в България с призната международна известност. Това му дава основание да поддържа, че решението е издадено в несъответствие с целта на закона и като неправилно следва да се отмени, като се дадат указания за прилагането на Закона. Върховният административен съд намира жалбата неоснователна. За да постанови оспореното решение, КФН е взела предвид изрична законова забрана, имаща императивен характер, а именно чл. 13а от Наредба № 31. Вложеното в цитирания текст съдържание е пределно ясно и категорично и не се налага тълкуването му, както се иска от жалбоподателя, в смисъл да се дават указания по прилагането му, за да е в съответствие с целта на закона. Законодателят изрично е предвидил покриване на квалификационна програма, независимо дали кандидатът е редовен член на БАД, какъвто е жалбоподателят. Тази програма предвижда изискването за успешно положен изпит за придобиване на правоспособност на отговорен актюер, в потвърждение на което и съгласно чл. 13а от Наредба № 31 се представя съответния документ. Това изискване спрямо жалбоподателя безспорно не е било налице. Сам той е заявил, че не притежава такъв документ и не се е явявал на такъв изпит, но счита, че не се налага, след като е редовен член на Българското Актюерско Дружество, независимо че не е покривал неговата квалификационна програма. Твърдението му, че изискването за успешно положен изпит пред КФН или Българското актюерско дружество не се прилага за хабилитирани лица, които притежават научна степен "доктор" не намира опора в правната уредба и по-специално в цитираната Наредба № 31/2006 г. В същата не се предвижда изключение от възприетото общо изискване за полагане на изпит. Би могло да се приеме, че такова изключение съществува при хипотезата на § 12 от ПЗР на Наредбата - ДВ бр. 51/2008 г. Според нея "Дипломите, издадени от сдружение "Българското актюерско дружество" след приемане на сдружението за пълноправен чл. на Международната актюерска организация и преди влизане в сила на тази наредба, се признават за документ, удостоверяващ успешно положен изпит, проведен редовно по смисъла на чл. 13а от Наредба № 31/2006 г. В случая обаче цитираното не намира приложение. Жалбоподателят не притежава и такъв диплом. В приложеното копие от уведомително писмо на българското актюерско дружество до зам. председателя на КФН се сочи, че на 18.05.2009 г. Общото събрание на Българското актюерско дружество е приело Садовски за редовен чл. на сдружението, но същият не е покривал квалификационната програма на същото. Дали му е издаден диплом по смисъла на § 12 от ПЗР на Наредбата не е отразено, нито пък самият жалбоподател твърди това От устава на дружеството не може да се приеме, че самото членство като асоцииран или редовен чл. е достатъчно за издаването на квалификационен документ. Съгласно чл. 13 от устава "лицата, успешно издържали всички професионални актюерски изпити по всички модули получават сертификат за квалификация и правоспособност по актюерски науки и тяхното приложение в застраховането, осигуряването и инвестициите, издаден от БАД и се вписват в специален регистър на БАД." Добрата теоретична подготовка, каквато безспорно притежава жалбоподателя е изключително важна за придобиване правоспособност на отговорен актюер в дадената област, но според нормативната уредба не е достатъчна. За това са необходими и други, специални познания в областта на застраховане, икономика, финанси. Именно поради това е и създадената специализираната програма за професионално обучение на Българско актюерско дружество и Комисията за финансов контрол. Издаването на документ от същите не е формално изискване, заложено в нормативната уредба, а е свързано със спецификата на актюерските науки. При липсата на такъв, независимо от притежаваните научни степени и познания, жалбоподателят не е отговарял на изискването за придобиване на правоспособност на отговорен актюер, поради което с оспореното от него решение КФН основателно му е отказала това . Решението е законосъобразно. Издадено е от компетентен орган при спазена форма и съдържание за индивидуален административен акт и не страда от пороци, водещи до отмяната му, поради което жалбата срещу него следва да се отхвърли като неоснователна. Воден от горното, Върховният административен съд в състав на четвърто отделение