Решение № 6818 от 23.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3955/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. А. Х., [ЛНЧ], подадена чрез процесуалния представител адв. Йорданов, срещу решение 5180 от 14.02.2025 г., постановено по адм. д. 10717/2024 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което е отхвърлена жалба му срещу Решение 9896/19.09.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), за отнет хуманитарен статут на чужденеца, предоставен му с Решение 5021/31.05.2022 г. на председателя на ДАБ.Касаторът релевира доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че по делото не са събрани доказателства жалбоподателят да представлява заплаха за националната сигурност. По изложените в касационната жалба съображения иска отмяна на обжалваното решение. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител юрк. Хичовски оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне и потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК преценява жалбата като процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-град е била законосъобразността на Решение 9896/19.09.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), за отнет хуманитарен статут на чужденеца, предоставен му с Решение 5021/31.05.2022 г. на председателя на ДАБ. За да достигне до извод за законосъобразност на оспореното решение, административенят съд е приел че решението е прието от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Прието е, че по отношение на касатора са били налице доказателства, че същият е бил подсъдим за извършено престъпление от общ характер, по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 от НК за това, че на 28.05.2024 г. е заловен да управлява лек автомобил, с който превозва незаконно марокански граждани с цел противозаконно преминаване на държавната граница на Република България. Тъй като през 2023 г. жалбоподателят е привлечен като обвиняем за друго такова престъпление и веднъж му е налагано наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца, отложено за 3 г., Районен съд гр. Сливница е определил така наложеното наказание да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Предвиденото наказание по чл. 281 от НК е повече от 5 г., поради което е тежко по смисъла на НК. Приел е, че деянието само по себе си обективира наличието и на предпоставката, по смисъла на чл. 12, ал. 2, т. 2 и т. 4 ЗУБ - чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за обществото или за националната сигурност. С оглед пълнота е посочено, че решението на административния орган не се основава само на изразеното от ДАНС положително становище, обективирано в писмо от 11.09.2024 г. за отнемане на хуманитарния статут, а са направени обосновани изводи на базата на установената фактическа обстановка. Решаващият състав е извел краен извод, че оспореният административен акт е съответен на решението на СЕС по дело С-159/21 г. и даденото с него тълкуване, в т. ч. на разпоредбата на чл. 17, § 1, б. г от Директива 2011/95/почти дословно възпроизведена в чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ/ и съгласно която гражданин на трета държава или лице без гражданство се изключват от кръга на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, ако съществуват сериозни основания да се счита, че съответното лице представлява заплаха за обществото или за сигурността на държавата членка, в която се намира. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, действащ при спазване на предоставените му по силата на чл. 48, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците правомощия, спазена е законовата процедура, изискуемата форма и реквизити. Решението е мотивирано и издадено при правилно прилагане на материалния закон и при спазване на административнопроизводствените правила. Като фактическо основание за постановяване на обжалвания административен акт е посочено, че по отношение на А. А. Х. е образуваното наказателно дело за извършено престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 от НК. Предвиденото наказание в нормата е лишаване от свобода от две до десет години. Видно от документите по делото се установява, че му е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца. По смисъла на чл. 93, т. 7 от Наказателния кодекс "тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Правилно административният съд е приел, че извършеното престъпление от чужденеца е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7, независимо от това, че делото е приключило със споразумение и с по ниско наказание от предвиденото. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците, предоставеният хуманитарен статут се отнема, когато по отношение на чужденеца се установи наличието на основание по чл. 12, ал. 2 или чл. 13, ал. 1, т. т. 6 и 7. Актът е мотивиран с разпоредбата на чл. 12, ал. 2 съдържаща четири хипотези и при наличието на всяка една от тях, лицето се изключва от кръга на лицата, отговарящи на условията за субсидиарна закрила. Неоснователни са твърденията на касатора, че административният орган не е изследвал всички относими факти, документи, свързани с личното положение на молителя, както и с държавата му по произход. Административния орган е спазил процедурата по чл. 78, ал. 3 от ЗУБ. Видно от проведеното интервю на 02.09.2024 г., чужденецът е заявил, че не е имал проблеми с официалните власти в държавата му по произход и не е бил арестуван, съден или осъждан в Сирия. Административният орган законосъобразно и правилно е приел, че съществуват сериозни основания да се счита, че деянията, извършени от съответното лице, което извън това отговаря на критериите за получаване на поискания статут, представляват основание за изключване, като определянето на тежестта на съответното престъпление е съобразено с цялостната преценка на всички обстоятелства в отделния случай. В този смисъл е решение по дело C-369/17 на СЕС и разпоредбата на чл. 17, § 1, б. "б" от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, съгласно която гражданинът на трета държава или лице без гражданство се изключват от кръга на лицата, които отговарят на условията за субсидиарната закрила, ако съществуват сериозни основания да се счита, че съответното лице е извършило тежко престъпление. Посочената разпоредба е транспонирана в ЗУБ, и е приложим към момента на постановяване на решението, с което е образувано производството за отнемане на хуманитарен статут на касатора. Споделят се изводите на пъвоинстанционният съд, че в конкретния случай административния орган не се основава само на изразеното от ДАНС положително становище, обективирано в писмо от 11.09.2024 за отнемане на хуманитарния статут, а са направени обосновани изводи на базата на установената фактическа обстановка. Следва да се посочи, че конкретния случай попада в хипотезата на чл.4 ал.4 ЗУБ, съгласно който от правата по ал.3 на чл.4 ЗУБ не може да се ползва чужденец получил закрила, за когото има основания да се предполага, че представлява опасност за националната сигурност или който веднъж е осъждан с влязла в сила присъда за тежко престъпление представляващо опасност за обществото. Тази разпоредба е в съответствие с чл. 33 ал. 2 от Конвенцията за статута на бежанците и чл.14 §4 и 5, чл.17 §1 б. б и г от Директива 2011/95/ЕС от 13.12.2011 г. на ЕП и Съвета. Съобразно изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а решението като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,