Решение № 244 от 5.12.2016 г. на ВКС по н. д. № 930/2016 г.

Решение № 244 от 5.12.2016 г. на ВКС по н. д. № 930/2016 г., III н. о., НК, докладчик председателят Красимир Харалампиев Касационното производство е образувано по жалба на гражданския ищец по делото - Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ чрез - главен юрисконсулт Т. Т. К. срещу присъда № 166 от 09.06.2016 г. по внохд № 1598/2016 г. на Софийския градски съд. В жалбата и в допълнението към нея е релевирано основанието за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Възразява се отхвърлянето, като неоснователен на приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от Националната здравноосигурителна каса, за сумата 309.32 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на деянието на подсъдимия И. Г. Ц., квалифицирано от първоинстанционния съд като престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт в частта относно гражданския иск и решаване му по същество, съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 354, ал. 2, т. 5 от НПК, като искът бъде уважен изцяло. В съдебно заседание пълномощникът на гражданския ищец поддържа жалбата по доводите и съображенията изложени в нея. Подсъдимият И. Г. Ц., редовно призован, не се явява и не изпраща представител и не е изразил в писмен вид становище по жалбата на гражданския ищец. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: С атакуваната присъда е отменена присъдата от 28.04.2015 г. постановена по нохд № 731/2013 г. на Софийски районен съд и вместо нея е постановена нова, с която И. Г. Ц. е признат за невинен и оправдан за това, че от неустановена дата през периода 27.03.2007 г. -28.05.2007 г. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение в представители на Столична здравноосигурителна каса/СЗОК/, че е налице основание за плащане по направление за хоспитализация/бл. МЗ-НЗОК № 7 от ИЗ 1270/27.03.2007 г. за прием и проведено лечение на пациент И. С. Д. от МБАЛ [фирма] за периода от 27.03.2007 г. -03.04.2007 г./, като да е отразил в направлението за хоспитализация на И. С. Д. по ИЗ 1270/27.03.2007 г., съставено за отчитане пред СЗОК по клинична пътека, невярно обстоятелство, че през същия период от време тя е била на лечение в МБАЛ [фирма] с диагноза "Гастроезофагеална рефлуксна болест"/ТЕРБ/, и с това причинил на НЗОК имотна вреда в размер на 309.32/триста и девет лв. и 32ст., поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдала подсъдимия по обвинението по чл. 209, ал. 1 от НК. Първоинстанционната присъда е потвърдена в оправдаването на подсъдимия по обвинението по чл. 212, ал. 1 от НК, а в гражданскоосъдителната част, тя е отменена, като предявеният иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Жалбата на гражданския ищец е неоснователна. В съдебната си практика Върховният касационен съд е имал повода да отбележи, че съдът дължи произнасяне по гражданския иск и когато признае подсъдимия за невинен и го оправдае по повдигнатото му обвинение (чл. 307 от НПК). При тази хипотеза съдът е длъжен да отговори дали деянието, макар и да не е престъпление, не представлява граждански деликт, който да обосновава гражданска отговорност по чл. 45 от ЗЗД. Доколкото гражданската отговорност е акцесорна и е функция от наказателната, следва да се установи не само, че инкриминираното деяние нарушава наказателноправната норма, но и законовото предписание да не се вреди другиму и дали носи характеристиките на противоправност и виновност, което е условие за възникване на задължението за поправяне на вредите. В случая, горните задължения въззивната инстанция е изпълнила. За да приеме неоснователност на гражданската претенция, въззивният съд се е обосновал с обстоятелството, че инкриминираната от обвинението дейност по диагностициране състоянието на пациента и документалното му оформяне е несъставомерно от обективна и субективна страна като престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. Въззивният състав е отбелязал, че същите тези действия на подсъдимия не са измамливи с цел за набавяне на имотна облага чрез въвеждане в заблуждение на служители на НЗОК, тъй като се касае за типична за упражняваната от подсъдимия лекарска професия по диагностициране на пациент, не представлява неправомерно поведение, което да осъществява признаците на деликта по смисъла на чл. 45 от ЗЗД и поради това, подсъдимият не може да носи гражданска отговорност за претендираните от НЗОК имуществени вреди. При тези данни по делото претенцията на гражданския ищец е напълно неоснователна, защото деянието на подсъдимия не установява негово виновно противоправно поведение, което да е довело до причиняването на имуществени вреди, те да са пряка и непосредствена последица от това му поведение и той да дължи възстановяването им. Ето защо, жалбата на гражданския ищец се явява неоснователна и въззивната присъда в обжалваната част следва да се остави в сила, като правилна и законосъобразна. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето н. о.