Решение № 6503 от 17.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11129/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на началник-сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР (ОД МВР) - Пловдив, подадена чрез пълномощник, против решение 7095 от 08.08.2024 г. по адм.д. 3045/2023 г. на Административен съд - Пловдив, с което съдът е отменил издадена от касатора заповед 1030з-925 от 30.11.2023 г. за потказ да бъде регистриран лек автомобил марка "Тойота", модел "Рав 4", собственост на Х. Г. К., и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи,че съдът е обосновал изводите си за недоказаност на направения отказ поради липсата на доказателства, но изводът е неправилен предвид представените пред касационната инстанция доказателства. Твърди, че фактическата обстановка не е била изяснена инеобосновано е отменен оспореният отказ за регистрация. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора, с което подадената от Х. К. жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна съдебни разходи. Ответникът Х. Г. К., чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Претендира разноски по приложен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд - Пловдив е заповед 1030з-925 от 30.11.2023 г. на началник-сектор "Пътна полиция" при ОД МВР - Пловдив, с което е отказана регистрация на автомобил марка "Тойота", модел "Рав 4", с рама "JTMYRREV80D000709", собственост на Х. Г. К.. Съдът с определение 492 от 16.01.2024 г. за насрочване на делото е задължил ответника в седемдневен срок от съобщението да представи пълната административна преписка по оспорената заповед. Задължението не е било изпълнено в указания срок, нито до датата на съдебното заседание. С протоколно определение от 06.02.2024 г. съдът е дал повторни указания на ответника. С молба от 21.02.2024 г. ответникът е представил единствено заверено ксерокопие на процесната заповед. С протоколно определение от 26.03.2024 г. съдът е задължил ответника да представи по делото молбата за регистрация на лек автомобил "Тойота", модел "Рав 4", собственост на Х. К., ведно с всички доказателства, приложени към нея, както и всички други доказателства, дали основание за издаване на процесната заповед с указание, че при поредно неизпълнение на задължението на виновното длъжностно лице ще бъде наложена глоба. С писмо от рег. 103000-6775 от 04.04.2024 г. началник-сектор "Пътна полиция" при ОД МВР - Пловдив, е посочил, че всички доказателства (документи), касаещи лек автомобил Тойота Рав 4, собственост на Х. Г. К., се намират в спряно ДП-49 от 2020 г. по описа на отдел "Криминална полиция" и следва съдът да изиска материалите от там или от наблюдаващият прокурор. Съдът с протоколно определение от 16.04.2024 г. е изискал от Районна прокуратура - Пловдив по ДП 49/2020 г. по описа на отдел "Криминална полиция" да представи молбата за регистрация на лек автомобил "Тойота", модел "Рав 4", собственост на Х. К., ведно с всички доказателства, приложени към нея, както и всички други доказателства, дали основание за издаване на процесната заповед. С писмо 2540/ 2020 г. от 15.05.2024 г. на прокурор при Районна прокуратура - Пловдив съдът е уведомен, че досъдебното производство е образувано на 09.03.2020 г. по реда на чл. 212 ал. 2 НПК срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК. Описаният лек автомобил е обявен за издирване в Шенгенската информационна система като откраднат от Италия и е иззет. Към момента на изземването му същия е бил собственост на М. Т. П. и е бил ползван от Х. Г. К.. Посочено е, че към материалите не е приложена молба за регистрация на автомобила от Х. К. и съпровождащите я документи, тъй като такава към дата 20.03.2020 г. не е била подадена, също така автомобилът е бил собственост на П.. Районният прокурор е посочил, че по досъдебното производство са постъпили молби от две лица, изразяващи претенции за собственост над вещта (български и италиански собственик), като първоначално е било отказано връщането поради възникналия спор за собственост, а след разрешаване на този спор по граждански ред вещта е върната. В писмото е отразен фактът, че е извършена интервенция на идентификационните номера на автомобила, като до момента не е установен извършителя на престъплението по чл. 345а ал. 1 НК. Към писмото са приложени заверени копия от постановление за назначаване на Химическа експертиза, самата експертиза, копие от протокол за разпит като свидетел на Х. К., копие от писмо на ДМОС - Отдел СИРЕНЕ досежно автомобила, копие от постановление на РП - Пловдив от 10.09.2021 г. за връщане на автомобила на собственика М. П.. С протоколно определение от 21.05.2024 г. първоинстанционният съд е приел постъпилото писмо от РП - Пловдив. Административният съд е приел, че предвид липсата на административната преписка не може да направи извод относно правилната преценка на органа по фактите, тъй като за тях липсват доказателства, въпреки дадените на органа задължителни указания за представянето им. Съдът е приел, че за да установи дали заповедта е законосъобразна, в това производство следва да установи предмета на отправено от жалбоподателя искане за извършване на административната услуга - регистрация на процесния автомобил на новия собственик, но при липсата както на молбата, съдържаща искането на лицето, така също и съпровождащите я доказателства, съдът не може да извърши проверка за законосъобразност на административния акт. С тези мотиви е отменил оспорения акт и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Решението е неправилно. Съгласно чл. 12 ГПК, вр. с чл. 144 АПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, а съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК основава решението си върху приетите за установени обстоятелства по делото и върху закона. С обжалваното решение първоинстанционният съд не е могъл да извършил никаква собствена преценка на направените от органа фактически установявания, предвид липсата на административната преписка. Съдът е проявил процесуална активност по делото сам да изиска и събере относими за спора доказателства. Безспорно се установява, че няколко пъти служебно е изискал всички документи по преписката, но същите не са му били предоставени. Първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК. При разпределението на доказателствената тежест е дал на страните указания, като ответникът е следвало да установи съществуването на фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания за издаване на оспорената заповед. Спазването на тези императивни процесуални норми се явява гаранция за правилното установяване на релевантните факти. При доказана липса на изискуемите документи и доказателства, съдът не е могъл да извърши проверка за обжалвания административен акт и да направи преценка за неговата законосъобразност. Липсата на фактически установявания в обжалваното решение препятства възможността на касационната инстанция да прецени прилагането на материалния закон. В случая, едва с касационната жалба е представена административната преписка, послужила за издаване на оспорения административен акт. Обсъждането й от касационната инстанция обаче за първи път е недопустимо. Събирането и преценка на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно, би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на административния акт, още повече, че в касационното производство не се правят нови фактически установявания. Касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон само въз оснва на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение - чл. 220 АПК. Установяването на правнозначимите факти е от съществено значение за преценката на материалната законосъобразност на оспорения акт, затова решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане, при което съдът да обсъди всички релевантни доказателства. Само по този начин ще бъдат гарантирани както правото на защита на страните и техните законните интереси, така и ще бъде обезпечено в пълна степен разрешаването на правния спор. Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК по искането на страните за разноски ще се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното, Върховният административен съд