Решение № 1069 от 27.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9056/2009 г.

Решение № 1069 от 27.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9056/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. , във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по две касационни жалби, съответно на Еленка Добрева Николова и на Кокони Добрева Каталиева и двете от с. Ген. Кантарджиево, област Варна, подадени против Решение № 530 от 31.03.2009 г., постановено по адм. д. № 2711/2008 г. на Административен съд - Варна. С обжалваното решение съдът е отменил отказа на кмета на община Варна да извърши административна услуга-заверяване на молба-декларация и издаване на удостоверение за обстоятелствена проверка, направен в писмо с изх. № ЗАО 21007 от 1.09.2008 г. и е върнал делото на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. В касационните жалби се съдържат твърдения за неправилност на съдебното решение и правилност на отказа на кмета на общината. Твърди се, че кметът правилно е отказал издаването на документите, тъй като земята е собственост на техния наследодател и те все още не са си я получили. Ответните и заинтересованите страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита, че в тях не са посочени касационните основания за отмяна. Според него не са налице основания за отмяна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, за които постановеният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество и за основателни, по следните съображения: От данните по делото се установява, че Административният съд-Варна е бил сезиран с жалба, подадена от адвокат-пълномощника на Кристиана Георгиева Апостолова-Казанджиева от гр. Варна против отказа на кмета на община Варна да завери молба-декларация и издаде удостоверение за имот № 1047 по плана на новообразуваните имоти (ПНИ), находящ се в местността "Горна Трака", землището на гр. Варна, при описаните граници, направен с писмо с изх. № ЗАО 21007 от 1.09.2008 г. Съдът е обсъдил приложените към жалбата писмени доказателства - два нотариални акта и договор за доброволна делба, включително и скица на имота. Приел е, че жалбоподателката се легитимира за собственик на 1000 кв. м, а целият имот е с площ от 1814 кв. м. Искането й е било за заверка на молбата-декларация за тези 814 кв. м, за които тя не е притежавала документ за собственост, както и издаването на удостоверение, че те не са общинска собственост. На следващо място съдът е анализирал отказа на кмета, който по същността си е представлявал изписване на номера на имоти, по стар помощен план и съответно кадастрален план, като е приел, че вероятно се касае за попадане на идеални части от тези 814 кв. м върху пет имота, които са части от бивши два имота по стария кадастрален план от 1956 г. На последно място съдът като е анализирал направеното вписване в регистъра на имотите към ПНИ относно имот № 1047, целият от 1814 кв. м с отбелязване за собственик на Цанко К. Цанков не е могъл да установи връзката между вписването и фактите, въз основа на които е направен отказа, мотивиран с нормата на чл. 19, ал. 1 и 8 ЗСПЗЗ, в редакцията на текста към момента на постановяването му. При тези обстоятелства съдът е направил извод, че кметът на общината не е спазил административно производствените правила при издаването на акта, според които е трябвало да се посочи фактите и обстоятелствата, въз основа на които административният орган е мотивирал индивидуалния си административен акт. От отказа в писмото оставало неясно идентифицирането на 814 кв. м, които попадали в петте имота, описани в него и кое обстоятелство е дало основание те да се считат за земеделска земя по смисъла на чл. 19, ал. 1 и 8 ЗСПЗЗ. Поради това съдът е отменил отказа на кмета и е върнал делото като преписка на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК с дадените указания. Решението е неправилно. То е постановено в нарушение на материалния закон, което налага неговата отмяна и постановяване на друго решение по съществото на спора при условията на чл. 222, ал. 1 АПК. Отказът в писмото е мотивиран. За всеки един от имотите, върху които попадат 814-те кв. м кметът е даден отговор на кого се водят записани в регистъра на имотите по стария кадастрален план. Това са физически лица, различни от молителката. Един от имотите с № 3359 се води записан за собствен на общината. Планът на новообразуваните имоти е влязъл в сила през 2006 г. А имот № 1047 в това число и 814-те кв. м попадат в плана на новообразуваните имоти. Според чл. 19, ал. 8 ЗСПЗЗ в редакцията на текста действала към момента на отказа, за срок от 5 години земите по ал. 1, а това са земите, стопанисвани от общината, останали след възстановяване на собствеността върху тях, общините не могат да сключват предварителни договори и да издават удостоверения във връзка с обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 ГПК. Тъкмо тази законодателна забрана е мотивирала кмета на общината да издаде исканото удостоверение и извърши заверката върху молбата-декларация. Тези изводи правят отказа на кмета законосъобразен а жалбата срещу него - неоснователна и недоказана. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 , във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение