Решение № 6618 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14706/2015 г.

Решение № 6618 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14706/2015 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", подадена чрез пълномощника юрк. Димитър Георгиев. Жалбата е против решение № 1605 от 30.10.2015 г., постановено по адм. дело № 699/2015 г. на Административен съд Благоевград. С него по жалба на "В и ВГД Оранжерии Петрич" ООД е отменено уведомително писмо с изх. № 01-2600/4799 от 18.08.2015 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за частичен отказ на заявка за плащане № 01/110711/73547 от 11.07.2011 г., с което е отказано изплащане на сумата 87 159,31 лв. за произведени 57,300, т. краставици на закрито и 92,800, т. домати на закрито, предадени за храна на животни. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде отхвърлено оспорването срещу уведомителното писмо. Ответникът - "В и ВГД Оранжерии Петрич" ООД, с писмено становище с характер на отговор на касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Атанас Нучев, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното решение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на "В и ВГД Оранжерии Петрич" ООД против уведомително писмо с изх. № 01-2600/4799 от 18.08.2015 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за частичен отказ на заявка за плащане № 01/110711/73547 от 11.07.2011 г. С него е отказана финансова помощ на "В и ВГД Оранжерии Петрич" ООД в размер на 87 159,31 лв. за произведени 57,300, т. краставици на закрито и 92,800, т. домати на закрито, предадени за храна на животни. С оспорваното решение № 1605 от 30.10.2015 г., постановено по адм. дело № 699/2015 г. на Административен съд Благоевград, е отменено уведомителното писмо. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила и на установената от закона форма. Но уведомителното писмо било издадено в нарушения на материалния закон. В тази насока първоинстанционният съд е приел, че уведомителното писмо е издадено на несъществуващо правното основание, доколкото е била отменена приложената от административния орган Наредба № 7 от 23.06.2011 г. за условията и реда за прилагане на извънредни мерки за подпомагане на пазара в сектора на зеленчуците /Наредба № 7/. Административният съд е разгледал обаче спора спрямо относимите Регламент за изпълнение на Комисията (ЕС) № 585/2011 от 17.06.2011 г. за определяне на временни извънредни мерки за подпомагане на сектора на плодове и зеленчуци /Регламент № 585/2011/ и Регламент за изпълнение (ЕО) № 543/2011 на Комисията от 07.06.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци /Регламент № 543/2011/. Счел е, че жалбоподателят безспорно е установил изтеглянето от пазара по смисъла на посочените регламенти на описаните количества краставици и домати за използването им за храна на животни. Освен това е приел, че в уведомителното писмо административният орган неправилно се е основал на чл. 3.1 от трите договора за продажба на изтеглените от пазара стоки за храна на животни, според който земеделската продукция е предназначена за храна на животни и е негодна, а не е за потребителския пазар. Съдът е счел, че това е извадено от контекста на договореностите и не изключва прилагане на мярката "изтегляне от пазара" по смисъла на двата регламента. Въз основа на това първоинстанционният съд е изложил мотиви, че са били налице материалноправните предпоставки да бъде одобрена заявката за отпускане на исканата от жалбоподателя финансова помощ. Обжалваното решение е правилно. Установява се, че процесното уведомително писмо за отказ за плащане е трето по ред по искането от 11.07.2011 г. на "В и ВГД Оранжерии Петрич" ООД за финансова помощ. Първото от тях е обявено за нищожно с решение № 2323/09.04.2013 г. по адм. д. № 5974/2012 г. на АС Благоевград поради некомпетентност на издателя на уведомителното писмо. Второто уведомително писмо за отказ за плащане е отменено с решение № 327/12.03.2015 г. по адм. д. № 652/2015 г. на АС Благоевград. Със същото съдебно решение преписката е върната на административния орган с указания за изпълнение на процедурата по чл. 9, ал. 5 от Наредба № 7 /отстраняване непълноти на заявката за финансова помощ/ и обсъждане на допълнително представените доказателства - договори за покупко-продажби, приемо-предавателни протоколи и кантарни бележки. С процесното уведомително писмо касаторът отново е отказал финансова помощ на касационния ответник. За да направи това той се е позовал на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 7 и е приел, че изтеглените от пазара стоки са негодни за предлагане на пазара, което се установявало от клаузите на чл. 1 и чл. 3.1 от представените от касационния ответник три договора за покупко-продажба. Този нов отказ за финансова помощ правилно е отменен от административния съд с обжалваното съдебно решение, предвид следното: Според чл. 7, ал. 1 от Наредба № 7 (отм.) мярката "изтегляне от пазара" се прилага по отношение на зеленчуци, годни за предлагане на пазара, по един от посочени три начина, сред които и този по т. 3 - използване на зеленчуците за храна на животни /какъвто е случаят/. Действително в тази разпоредба се съдържа изискване зеленчуците, които се изтеглят, да са годни за предлагане на пазара. Но от клаузите на чл. 1 и чл. 3.1 от представените от касационния ответник три договора за покупко-продажба не може да се направи извод, че изтеглените зеленчуци не са били годни за предлагане на пазара. Тълкуването от административният орган на тези клаузи от договорите е превратно и е основано на извадени от контекста думи и изрази. В чл. 1 от трите договора с идентично съдържание е посочено, че се прехвърля от касационния ответник на трети лица правото на собственост на посочено количество домати и краставици, като е посочено, че тези стоки са негодни за предлагане на пазара, същите са изтеглени от пазара и ще се използват за храна за животни. Смисълът на тази разпоредба е, че зеленчуците се продават за храна за животни и същите не могат след продажбата им да се предлагат на пазара от приобретателя по сделката. Това личи от уточнението, че стоките са изтеглени от пазара и че ще се използват за храна за животни. След като те са такива, те действително вече са негодни за предлагане на пазара. Но от това не следва извод, че стоките са били негодни преди изтеглянето им от пазара. Явно употребеният израз "негодни за предлагане на пазара" в договорите е с различно съдържание от съдържанието на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 7 (отм.). А клаузите на чл. 3.1 от трите договора гласят, че "продавачът не отговаря за вреди и отклонения от обичайното качество на вещите, предвид факта, че земеделската продукция е предназначена за храна за животни, а не за реализация на потребителския пазар". От тази клауза също не може да се направи извод, че зеленчуците са били негодни преди изтеглянето им от пазара. Още повече, че тази договореност между страните е в точно съответствие с разпоредбата на чл. 4, т. 1, б. "а", б. "ii", от приложимия Регламент № 543/2011. Настоящият съд счита, че разпоредбите на Наредба № 7 в случая следва да се приложат, независимо от отмяната на наредбата. С акта за отмяна на наредбата - § 31, не е уреден въпросът за висящите административни производство. Въпреки това следва да се съобрази, че в случая е имало две предходни произнасяния по същото заявление за подпомагане. С тяхната отмяна от съда висящността на административното производство е възстановена. При упражняване на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 3 от АПК административният орган е длъжен да приложи по-благоприятната мярка за подателя на искането за подпомагане. Независимо от отмяната на наредбата земеделският производител не може да бъде лишен от права, които е имал, от които не е лишен и които не са му признати от административния орган само заради допуснати от последния нарушения при упражняване на административните му правомощия. Освен това правото на финансова помощ за касационния ответник следва и от прякото действие на относимите Регламент № 585/2011 и Регламент № 543/2011. Неоснователно е оплакването на касатора, свързано с по-късното представяне - едва по адм. д. № 652/2015 г. на АС Благоевград, на писмените доказателства - договори за покупко-продажби, приемо-предавателни протоколи и кантарни бележки. Тези оплаквания са били относими при оспорване на решението по това дело. Но след влизането му в сила (като необжалвано) същото е задължително, включително и в частта му за дадените задължителни указания за относимост на тези доказателства и за тяхното обсъждане от административния орган. Неоснователно е и оплакването за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила за това, че съдът е излязъл извън правомощията си, като е дал указания за изплащане на финансовата помощ. В действителност първоинстанционният съд не е дал такива указания. Същите се изчерпват до това, че при събраните доказателства са били налице материалноправните предпоставки за отпускане на исканата финансова помощ. Това са указания по тълкуване и прилагане на закона въз основа на данните по делото, което е в съответствие с нормата на чл. 173, ал. 2 от АПК. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция установи, че първоинстанционният съд след като е отменил оспореното уведомително писмо, не е упражнил правомощието си да изпрати преписка на административния орган за произнасяне по искането за финансова помощ на "В и ВГД Оранжерии Петрич" ООД. Задължението на административния съд да направи това следва от разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, която задължава съда при отмяна на административния акт, и след като естеството на последния не позволява решаването на въпроса по същество /какъвто е случаят/, да изпрати преписката на съответния компетентен административен орган за произнасяне по нея. В противен случай процедурата би останала недовършена и би липсвало произнасяне по искането за финансова помощ на "В и ВГД Оранжерии Петрич" ООД. Това допуснато от административния съд нарушение на съдопроизводствените правила не е съществено, тъй като не касае съществото на спора и може да бъде отстранено от касационния съд. В този смисъл преписката следва да се върне на административният орган от настоящия съд. Предвид изхода от спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. При този изход от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК е основателно искането на ответника за присъждане на направените от него разноски по делото - сумата от 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Неоснователно е искането на пълномощника на жалбоподателя за намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение. В случая разноските за възнаграждение за адвокат не са много над минималния размер от 300 лв., определен според чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с § 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Затова те не са прекомерни, поради което искането чл. 78, ал. 5 от ГПК се оставя без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,