Решение № 8 от 21.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 747/2014 г.

Решение № 8 от 21.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 747/2014 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 303 и сл. ГПК. Делото е образувано по молба вх. № 1011339/20.03.2013 г. подадена от П. А. А. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Р. А., за отмяна на влязло в сила решение от 20.05.2004 г. на Софийски районен съд, 48 състав, по гр. д. № 1655/2002 г. С решението молителят П. А. е осъден да предаде на Т. З. П., А. К. А., М. А. Т., К. А. К., Н. С. Л. и С. С. Л. владението върху неурегулиран поземлен имот № 45, нанесен в кад. лист Б-18-1-Г по плана на [населено място], м. "Могилата" по неодобрен кадастрален план от 1977 г., с площ 535 кв. м., при граници от три страни път, неурегулиран имот № 44 и неурегулиран имот № 43. Поддържаното основание за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид смъртта на част от ищците - Т. З. П., А. К. А., К. А. К. и С. С. Л., като ответници по молбата участват техните наследници. Ответниците по молбата З. Т. П., П. Т. З. и Н. С. Л. чрез пълномощника си адв. Б. намират молбата за неоснователна. Останалите ответници не са взели становище. В хода на производството по отмяна е починала ответницата М. Ф. Л.. Производството по отношение на нейните права продължава в лицето на нейния наследник по закон С. С. Л., участваща в производството на свое лично основание. С определение № 10 от 22.01.2015 г. молбата за отмяна е допусната до разглеждане. По основателността й съдът намира следното: Р. иск срещу молителя е уважен при развити съображения, че правото на собственост върху имота е възстановено на ищците, като наследници на З. А., с първото решение на Поземлената комисия от 24.03.1995 г., а последващите решения от 3.07.1998 г. и 14.01.2002 г. не са произвели правно действие, тъй като комисията не е имала основание да изменя или отменя първото си решение, влязло в сила. Прието е също така, че ответникът по иска, сега молител, не е установил противопоставими на ищците права, а именно предоставяне на право на ползване върху земята въз основа на актове по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и съответно трансформиране на това право в право на собственост по предвидения в § 4а и сл. ПЗР ЗСПЗЗ ред. Той се е позовал на договор от 1982 г., сключен с частно лице, който не удостоверява предоставено право на ползване. Не представлява акт за учредяване правото на ползване и удостоверението, според което молителят е включен в списък за самозадоволяване по 11 ПМС. Молителят се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК като сочи ново писмено доказателство, а именно писмо изх. № ВС-01-27/22.02.2013 г. на Общинска служба по земеделие - Нови Искър. В писмото е даден отговор на запитване на молителя А. и е посочено, че в решение 07000/24.03.1995 г. на ПК - Нови Искър вероятно е допусната техническа грешка в датата, тъй като съставът на комисията е след 1997 г., а и е възможно да има решения с еднаква дата, понеже системният продукт, с който е работено през деветдесетте години, не е давал възможност за смяна на датата при постановяване на последващо решение. Допълнително молителят е представил още едно писмено доказателство - също писмо на ОСЗ - Нови Искър - изх. № РД-05-577/7.10.2013 г., което съдържа в три точки отговор на подаден от него сигнал. В писмото се изтъква, че посочените от молителя решения на Поземлената комисия не могат да бъдат изменени, тъй като са изтекли сроковете за това; че той като ползвател на земя по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ е придобил правото на собственост със заплащането на цената на земята и че е необходимо да се попълни имота в действащата кадастрална карта, а при наличие на спор за материално право разрешаването му е по съдебен ред. За да се допусне отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, но не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Представените два документа не удостоверяват такива обстоятелства. В първото удостоверение се изразява предположение за грешка в датата на решението на поземлената комисия и същевременно се дава обяснение, че по една преписка има решения с еднаква дата, които са постановявани по различно време, което се дължи на несъвършенството на компютърната програма. Тези предположения и обяснения не са свързани с наведени по време на процеса твърдения, които да са останали недоказани в процеса и имат определящо значение за изхода на спора. Доводи за антидатиране и за нищожност на решението от 24.03.1995 г. не са наведени и не са разглеждани от съда. Ответникът се е позовал на постановен по-късно - през 1998 г. отказ за възстановяване на имота, но са налице данни, че той е отменен с последващо положително решение на комисията от 2002 г. Отделно, не е съществувала пречка страната да се снабди с доказателството своевременно. Що се отнася до второто удостоверение, същото не съдържа факти, релевантни за спора, а изказва мнение по правни въпроси и представлява съвет към молителя. От него не могат да бъдат извлечени значими за спора обстоятелства, още по-малко такива, които страната не е могла да установи при добросъвестно водене на делото. Предвид характера на спора, ответникът по иска би могъл да отблъсне правата на възстановените собственици само с успешно доказване на свои права по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, а такова несъмнено не е извършено. В допълнение може да се отбележи, че разглежданата понастоящем молба за отмяна се явява трета по ред, подадена от молителя на същото правно основание. Предвид горното молбата за отмяна е неоснователна. В полза на ответниците З. Т. П., П. Т. З. и Н. С. Л. следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.