Решение № 11553 от 15.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4827/2021 г.

Производството е по реда на чл. 237 чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), представлявана от председателя, чрез юрк. Дуевски, за отмяна на влезли в сила решение 291 от 14.01.2020 г., допълнено с решение 1255 от 24.02.2020 г., постановени по адм. д. 7513/2019 г. на Административен съд - София-град, частично отменени с решение 451/14.01.2021 г., постановено по адм. д. 7099/2020 г. на Върховния административен съд. Твърди се, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, които са от съществено значение за изхода на делото и които при решаването му не са били известни на страната, а именно решение от 22.12.2010 год. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз (СЕС). Наличието на основание за отмяна по реда на чл. 239, т. 4 АПК искателят обосновава с постановеното друго решение - 5064 от 27.07.2018 г. по адм. д. 6455/2017 г. на АССГ, първо отделение, отменено с решение 1349 от 31.01.2019 г., постановено по адм. д. 12433/2018 г. на ВАС. Изразява становище, че са налице съдебни актове, с които по различен начин са разрешени идентични случаи. Иска се отмяна на влезлите в сила съдебни актове на сочените основания. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски. Ответникът "Електроразпределение Север" АД, гр. Варна, чрез упълномощен адв. Георгиева оспорва искането за отмяна, счита, че следва да бъде отхвърлено, както и за оставяне без разглеждане, поради частична недопустимост на искането за отмяна. В тази връзка твърди, че има отхвърлителна част в диспозитива на атакуваното решение на ВАС, с която претенциите на искателя са уважени, поради което тази част е благоприятна за страната. Претендира присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, с представен списък за тях. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, приема че искането е подадено в срока по чл. 240 от АПК, срещу съдебни актове, подлежащи на отмяна по чл. 237 ал. 1 от АПК. Същото е частично недопустимо в едната си част, поради липса на правен интерес за страната, а в останалата част е неоснователно, по следните съображения. С решение 291 от 14.01.2020 г. и допълнително решение 1255 от 24.02.2020 г. постановени по адм. д. 7513/2019 г. по описа на Административен съд София-град Комисия за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на Електроразпределение север АД сумата от 1356 лв., представляваща разноски, направени за обжалване на НП-436/17.12.2014 г. издадено от председателя на Комисия за енергийно и водно регулиране, направени по НАХД 449/2015 г. по описа на РС - Свищов, както и сумата от 396 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция по обжалване на наказателното постановление по КНАХД 10181/2016 г. по описа на Административен съд Велико Търново, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 4.07.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 473,16 лв., представляваща съдебни разноски, като отхвърля искането за разноски за разликата до пълния предявен размер от 842 лв. С решение 451/14.01.2021 г. по адм. д. 7099/2020 г. по описа на Върховния административен съд се отменя решение 291 от 14.01.2020 г., постановено по адм. дело 7513/2019 г. по описа на Административния съд София-град и решение 1255 от 24.02.2020 г., с което е допълнено основното решение 291 от 14.01.2020 г., постановено по адм. дело 7513/2019 г. по описа на Административния съд София-град, в частта му, с която Комисия за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД сума за разликата над 500 лв. до пълния претендиран размер от 1356 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по нахд 449/2015 г. по описа на Районен съд - Свищов, както и в частта, с която е осъдена КЕВР да заплати на Електроразпределение Север АД сума над 500 лв. за разликата до 1356 лв., разноски за адвокатско възнаграждение по КНАХД 10181/2016 г. по описа на Административен съд Велико Търново, като в посочената сума се включва и ДДС, както и в частта за разноските за сумата над 266, 74 лв. и вместо това постановява отхвърляне на предявените от Електроразпределение Север АД искове против Комисия за енергийно и водно регулиране за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие отменено наказателно постановление за разликата над 500 лв. до пълния претендиран размер от 1356 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение пред районния съд и за разликата над 500 лв. до 1356 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение пред касационния съд, като оставя в сила решенията в останалата им част. Съгласно чл. 238 ал. 1 от АПК, право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. В случая искателят не е активно процесуално легитимиран да иска отмяна на влезлите в сила решения на АССГ, в частите, с които предявените срещу Комисията искове са отхвърлени. Правният интерес е всякога абсолютна положителна процесуална предпоставка, при липсата на която производството е недопустимо. В тази му част искането за отмяна на влезлите в сила решения, като процесуално недопустимо, поради липса на правен интерес, на основание чл. 159 т. 4 във вр. с чл. 241 от АПК следва да бъде оставено без разглеждане, а производството - прекратено. Искането на КЕВР за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 239, т. 1 от АПК, предполага откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Законодателят има предвид обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на съдебното решение, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност актът му да е неправилен. Представените от КЕВР решение на Съда на Европейския съюз от 22.12.2010 г. по дело С-279/2009 г. и определение от 27.09.2011г. по дело F-55/08 DEP на Съда на публичната служба нямат характер, нито на нови доказателства, нито на нови обстоятелства. Очевидно е, че те са съществували към момента на разглеждане на производствата пред двете съдебни инстанции, респ. към датите на постановяване на съдебните актове, като при полагане на дължимата грижа страната е могла да ги представи по делото, респ. да развие аргументите си въз основа на тях. Отделно от това същите решения не могат да се субсумират, т.е. те изначално нямат характер на доказателства и обстоятелства от съществено значение за конкретното дело, тъй като те нямат характер на факти, касаещи спорното правоотношение, по аргументи вкл. и от чл. 239, т. 6 от АПК. Както неведнъж вече са отбелязвали състави на Върховен административен съд, наличието на юрисконсулти в Електроразпределение СеверАД, също не води до основателност на искането. Свързаните с тези данни обстоятелства са обсъждани при постановяване на решенията, чиято отмяна се иска и не следва да бъдат преповтаряни в настоящото производство. Поради горното следва да се приеме, че искането, предявено на основание чл. 239 т. 1 от АПК е неоснователно. За да са налице основанията за отмяна, предвидени в чл. 239 т. 4 от АПК е необходимо да са на лице две влезли в сила, но противоречиви съдебни решения, постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание. Само при наличието на всяко едно от описаните обстоятелства съдът е задължен по силата на чл. 244, ал. 2 от АПК да преодолее противоречието, като отмени неправилното решение. За да претендира отмяна на решенията на това основание, КЕВР се позовава на Решение 1349 от 31.01.2019 г. по адм. дело 12433/2018 г. на Върховния административен съд, с което е отменено осъдително решение 5064 от 27.07.2018 г. по адм. дело 6455/2017 г. на Административен съд София град. Вместо това предявеният от Електроразпределение Север АД срещу КЕВР иск за причинени имуществени вреди в размер на 1356 лева във връзка с обжалване на наказателно постановление е отхвърлен, като неоснователен. В случая не може да се приеме търсената от КЕВР идентичност в предмет на правния спор претендираните имуществени вреди произтичат от различни правоотношения, т.е. произтичат от обжалване на различни наказателни постановления по образувани различни дела пред различни съдилища. Цитираното решение се основава на различна от установената по процесния казус фактическа обстановка по повод ангажирането и заплащането на адвокатската защита. Съответно в първата хипотеза исковете са приети за неоснователни, като недоказани, поради липсата на годни доказателства за уговорен и изплатен адвокатски хонорар в рамките на развилите се производства пред Районен съд - Русе и Административен съд Русе, докато при постановяване на съдебните актове, чиято отмяна се иска, съставите са приели за безспорно установена фактическа обстановка, даваща основание на съда да приеме за доказан факта на причинена имуществена вреда. При така съпоставените данни по отделните производства не се установява релевантната за производството по отмяна на влезли в сила решения идентичност. Не е налице един от съществените елементи в чл. 239 т. 4 от АПК и предявеното искане за отмяна на това основание също е неоснователно и подлежи на отхвърляне. При този изход на делото на ответника по искането за отмяна се дължат деловодни разноски в размер 600 лева. Възражението за прекомерност на търсените за присъждане от страна на Електроразпределение Север АД разноски е неоснователно. Техният размер е съобразен с фактическата и правна сложност на производството и е около минималния предвиден такъв. Водим от гореизложеното и на основание чл.244, ал.1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия