Решение № 5454 от 27.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14157/2009 г.

Решение № 5454 от 27.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14157/2009 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 87 от 22.05.2009 г., постановено по адм. д. № 4697/06 г. Софийски градски съд, адм. отд., III-ж състав, е отменил ППСПДВ № 38-А/24.06.2002 г., издадено от началника на Митница - Кулата, мълчаливо потвърдено от директора на РМД-София, като незаконосъобразно и е осъдил Митница - Кулата да заплати на АЕБТРИ - гр. София разноски по делото в размер на 300 лв. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Костадинка Андонова Трайкова в качеството й на процесуален представител на началника на Митница - Кулата - сега Югозападна митница - Благоевград. В същата се прави оплакване, че решението на Софийски градски съд в тази му част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Софийски градски съд. Ответната по касационната жалба Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътищата - гр. София чрез своя процесуален представител взема становище, че подадената касационна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Претендира се присъждане на разноски. Заинтересованата страна директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението на градския съд е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Като алтернативно поддържа становище за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и са процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си градският съд е отменил ППСПДВ № 38-А/24.06.2002 г., издадено от началника на Митница - Кулата, мълчаливо потвърдено от директора на РМД - София. Доколкото представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на решението, направеното възражение следва да бъде разгледано приоритетно. Същото е неоснователно. От данните по делото е видно, че от страна на Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата - гр. София против процесното ППСПДВ № 38А от 24.06.2002 г. е подадена жалба по административен ред до директора на Регионална митническа дирекция - гр. София вх. № 1500-0040 от 10.07.2002 г., а жалбата до Софийски градски съд е подадена чрез Митница-Кулата, като няма данни на коя точно дата е входирана в митницата. По делото липсват данни жалбата по административен ред да е изпращана на директора на РМД, няма и данни към коя дата е подадена и входирана жалбата по съдебен ред, освен че е била изпратена от Митница-Кулата на Софийски градски съд на 13.09.2002 г. При това положение правилно е прието, че е налице т. н. "Мълчаливо потвърждаване", тъй като между подаването на жалбата по административен ред на 10.07.2002 г. до изпращането на жалбата по съдебен ред на 13.09.2002 г. са изтекли сроковете по чл. 211з и по чл. 211и от ЗМ. В този смисъл направеното възражение за недопустимост на съдебното решение се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Градският съд е описал фактическата обстановка, свързана със задействането на ТИР карнет № 20999390 на 12.08.1998 г., под прикритието на който е допуснат внос на 264 бр. телевизори, който ТИР карнет е следвало да бъде представен пред Митница "Аерогара София", където стоката не е представена, което като краен резултат е довело до издаване на процесното ППСПДВ № 38-А/24.06.2002 г., с което е ангажирана гарантиращата отговорност на АЕБТРИ като гарант на осн. чл. 211 и чл. 211а от ЗМ и чл. 8, т. 7 от Конвенция ТИР и са определени задължения в размер на 31 200,13 лв., от които 10 995,60 лв. мито, 897,60 временна такса по вноса, 5 587,56 лв. акциз и ДДС в размер на 13 719, 37 лв. и съответни лихви от датата на вноса до издаване на постановлението. Първоинстанционният съд е приел, че последното е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма, поради което е валидно и поражда правно действие. След това съдът е пристъпил към преценка на съответствието на постановлението с материалния закон във връзка с направените възражения от жалбоподателя АЕБТРИ /сега ответник по касация/. На база на представените доказателства по делото е прието, че са неоснователни възраженията, че е нарушен чл. 11, ал. 3 от договора, сключен между жалбоподателя и Агенция "Митници", както и че искането за заплащане на сумите е изпратено на гарантиращата агенция след изтичане на срока по чл. 11, ал. 2 от същата конвенция. Съдът е изложил обстойно мотиви относно спорния въпрос налице ли са условия за ангажиране на отговорността на ангажиращата асоциация. На база на анализ на установената фактическа обстановка е прието, че ТИР карнетът е приключен чрез злоупотреба и измама, което е основание за ангажиране на солидарната отговорност на асоциацията и че в случая не това обстоятелство е спорно, а такова е обстоятелството дали митническите органи са направили всички възможни действия да търсят плащане от лицата пряко отговорни за митните задължение, което е елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на гарантиращата асоциация. На база на анализ на събраните доказателства по този въпрос /подробно описани в решението/ е направен краен извод, че митническият орган не е предприел всички възможни действия за събиране на установеното вземане от титуляра на карнета и получателя на стоката, което съставлява нарушение на чл. 8, т. 7 от КТИР и издаденото ППСПДВ се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Решението на Софийски градски съд е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания, които се поддържат в касационната жалба, са за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи, че изводът на градския съд, че митническите органи не са предприели всички възможни действия за събиране на установеното вземане от титуляра на ТИР карнета и получателя на стоката е направен при игнориране на събраните в хода на делото доказателства. Направените оплаквания са неоснователни. Съгласно чл. 8, т. 1 от Конвенция ТИР гарантиращата асоциация отговаря за заплащането на изискуемите вземания на страната, в която е била установена нередовност на операцията ТИР, съвместно и солидарно с лицата, които ги държат. В т. 7 на същия чл. е регламентирано задължението на компетентните органи в рамките на възможното да търсят плащането на дължимите суми от лицата, които пряко ги дължат преди да предявят иск към гарантиращата асоциация. В т. 2 на Тълкувателно решение № 3/2003 г. на ВАС е прието, че с императивна правно норма е въведена поредност на търсене на изискуемите държавни вземания, като компетентните органи са длъжни да извършат необходимите и възможни законни действия за събиране на публичните вземания първо от дължащите ги по закон лица и едва след изчерпване на тези възможности могат да ги търсят от гарантиращата асоциация. В конкретния случай от данните по делото се установява, че от страна на митническите органи такива действия към момента на издаване на процесното постановление са били предприети само срещу получателя на стоката, и то едновременно с издаване на обжалваното постановление - двете имат един и същ номер, като процесното се различава само по добавения индекс "а", а срещу превозвача на стоката изобщо не е било издавано постановление. Наведените доводи в касационната жалба, че по делото са били ангажирани доказателства, че е налице обективна невъзможност за събиране на вземането от превозвача, поради което е без значение не издаването на постановление срещу него, са неоснователни. Преценката за законосъобразността на обжалвания административен акт се извършва към момента на неговото издаване, а от данните по делото се установява, че към той момент от страна на митническите органи не са изпълнени формалните изисквания на чл. 8, т. 7 от Конвенция ТИР за ангажиране на отговорността на гарантиращата асоциация. Като е стигнал до същите правни изводи и е отменил издаденото ППСПДВ, Софийски градски съд е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,