Решение № 10194 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7023/2025 г.

Производството е образувано по касационна жалба на директора на Д "ОДОП" - Велико Търново при ЦУ на НАП против Решение 1767/30.05.2025 г., постановено по адм. д. 815 по описа за 2022 г. на Административен съд Велико Търново. Със съдебното решение е отменен Акт за дерегистрация по ЗДДС 040992203779246/27.09.2022 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново. В полза на "Ситиленд" ЕООД са присъдени разноски в размер на 2650 лева. Касаторът обжалва съдебното решение като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствени правила и е необосновано. Аргументира се, че приходният орган е издал Акт за дерегистрация въз основа на безспорно установения факт - невнесен ДДС. Дружеството не изпълнило задълженията си в размер на 47 755,18 лева, т.е. да плати ДДС за пет данъчни периода, както и ЗОВ. Сочи разпоредбата на чл.176, т.3 ЗДДС, предвиждаща възможност органът по приходите да прекрати регистрацията по ЗДДС. В конкретният казус е счетено, че интензитетът и честотата на нарушението, обуславят налагането на превантивната мярка. Размерът на задължението не е част от фактическият състав на чл. 176, т.3 ЗДДС. Ирелевантни са причините, поради които "Ситиленд" ЕООД не е изпълнило задълженията си. Производството по дерегистрация не е такова за установяване, или за събиране на данъчни задължения. Осъществена била проверка, направен е анализ на събраните доказателства. Директорът на Д "ОДОП" - В. Търново се обосновава с превантивната функция на Акта за дерегистрация и преценката на законосъобразността му към момента на неговото издаване. Моли за отмяна на съдебното решение, отхвърляне на жалбата срещу Акта за дерегистрация и присъждане направените разноски. Ответникът по КЖ - "Ситиленд" ЕООД, притежаващо ЕИК 200078734, със седалище и адрес на управление в гр. В. Търново, [улица], я е оспорил с доводи, изложени в писмен отговор на адвокат - пълномощник. Претендира разноски. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд,състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прецени КЖ като допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. По делото е установено следното: "Ситиленд" ЕООД е регистрирано по ЗДДС. Възложена е проверка на 01.07.2022 г. във връзка с която са представени фактури с получател "Терем - И." ЕООД, оборотни ведомости и съдебни решения. Приходните органи са преценили, че системно не са изпълнявани задължения по ЗДДС, изразяващо се в неплащане на декларирания ДДС - за внасяне за общо пет данъчни периода, за времето от 01.09.2013 г. до 30.06.2018 година. Задълженията на "Ситиленд" ЕООД са общо в размер на 78041,74 лева, което е квалифицирано като основание по чл.176, т.3 ЗДДС за прекратяване неговата регистрация по ЗДДС, съответно е издаден процесният Акт за дерегистрация. По повод възражение на дружеството, директорът на Д "ОДОП" - В. Търново е събрал допълнително доказателства, установявайки, че задълженията за ДДС са изплатени на 27.10.2022 г., като е дължима лихва в размер на 6 264,02 лева. С Определение 623/20.02.2024 г. е било отправено преюдициално запитване към СЕС и с Решение от 03.04.2025 г. по дело С - 164/2024 г. е дадено следното тълкуване на Директива 2006/112: "Член 213, параграф 1, първа алинея и чл.273 от Директива 2006/112/ на Съвета от 28. ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2017/2455 на Съвета от 5 декември 2017 г., както и принципите на правна сигурност и пропорционалност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която, както е тълкувана от националните данъчни органи и съдилищата, предвижда възможността компетентният данъчен орган да извърши дерегистрация по данъка върху добавената стойност на данъчнозадълженото лице с мотива, че не е изпълнило задълженията си във връзка с ДДС, без той да анализира вида на извършените нарушения и поведението на съответното данъчнозадължено лице". Административният съд е счел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискваната от закона форма и при спазване на процесуалните правила за неговото издаване. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение споделя мотивите на първоинстанционният съд, към които препраща на основание чл.221, ал.2, предложение последно АПК. Административният съд е спазил указанията на СЕС, дадени в Решението от 03.04.2025 г. по дело С - 164/2024. Видно е, че при издаване на акта приходните органи не са извършили анализ на системността и тежестта на нарушенията на ЗДДС и на поведението на ДЗЛ. Освен това, очевидно дерегистрацията на "Ситиленд" ЕООД е несъразмерна на допуснатите от дружеството нарушения на ЗДДС и е в противоречие с целта за противодействие на данъчните измами. Не е спорно, че дерегистрацията е извършена близо 4 години по - късно от нарушението, което потвърждава извода, че целта не е била с акта да се предотвратят данъчни измами. Събрани са и доказателства за заплащане на задълженията, което е обусловило мотива на административният съд, че нарушението е с ниска степен на обществена опастност, респ. за него не е следвало да се прилага чл.176 ЗДДС. Решението на първоинстанционният съд е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Разноски: В касационното производство "Ситиленд" ЕООД е направило разноски в размер на 1000 лева, доказани с писмено доказателство, поради което същите следва да се присъдят на тази страна. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение