Решение № 10084 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6522/2016 г.

Решение № 10084 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6522/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 28а, т. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Образувано е по жалба на А. Б. К. от гр. С. против решение № 812100-11370/05.05.2016 г. на министъра на вътрешните работи, в частта с която е отказано заличаване на лични данни в информационните фондове на МВР, въведени във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Жалбоподателят поддържа, че административният акт е незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон, както и с целта на закона. Сочи, че с определение № 133/19.10.2007 г. постановено по НЧД от 2007 г. на Софийският военен съд постановява съдебна реабилитация спрямо осъдения А. Б. К. на основание чл. 87, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), поради което полицейската му регистрация следва да бъде заличена. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Михайлова оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение, констатира следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149 АПК и от страна, за която административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. С жалба с вх. № 812100-33067/08.10.2015 г., подадена до Министерството на вътрешните работи, Колев иска да бъдат заличени всякакви данни относно наличието на полицейска регистрация от всички информационни масиви на МВР, тъй като към момента на подаване на искането същият е реабилитиран съдебно. С решение № 812100-11370/05.05.2016 г. министърът приема, че заявлението е частично основателно, поради което заличил личните данни на А. К. обработвани във връзка с влязла в сила присъда № 97256/05.08.1997 г. по дело № 97256 на Военен съд и отказал да заличи личните данни на К. свързани с присъда № 9974 от 06.04.1999 г. по съдебно дело 9874 на Военен съд -С. и задържане в арест, въведено от СДВР РУ 07 на 02.04.1988 г. За да постанови отказът да бъдат заличени личните данни на жалбоподателя, обработвани в информационните фондове на МВР, министърът мотивира с влязла в сила осъдителна присъда срещу лицето, като са изложени съображения за липсата на обстоятелства, посочени в чл. 3, т. 4 от Инструкция № 8121з-748/2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер за заличаването им. При тези данни настоящият състав на ВАС, Пето отделение намира следното от правна страна: Жалбата на Колев срещу решение № 812100-11370/05.05.2016 г. на министъра на вътрешните работи, в частта с която е отказано заличаване на лични данни е неоснователна. Административният акт е издаден от компетентен орган. Администратор на лични данни по смисъла на ЗЗЛД е министърът на вътрешните работи и същият упражнява правомощията си, дадени му с чл. 32, ал. 4 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл. 25, ал. 3 ЗМВР, чл. 10 от Инструкция № Iз-381/10.03.2009 г. (отм.) във р. с чл. 9, т. 5 от същата. Актът е издаден в изискуемата форма-писмена- съдържаща необходимите реквизити, предвидени с чл. 59 от АПК, вкл. фактическите и правни основания за постановения отказ за заличаване на лични данни, при спазване на административно производствените правила. След подаването на заявлението от страна на Колев администраторът следва да вземе решение за заличаване. С издаденото решение министърът мотивирано отказва извършването на заличаване в съответствие с процедурата, предвидена в чл. 32, ал. 4 от ЗЗЛД. Обработването на лични данни от органите на МВР е допустимо във връзка с изпълнение на дейностите им, и се осъществява при условията и по реда на Закона за министерството на вътрешните работи и на Закона за защита на личните данни. В разглеждания случай основанията за заличаване и сроковете за съхранение на личните данни на Велков се съдържат в Инструкция № 8121з-748/2014 г., издадена на основание чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗМВР. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че А. Б. К. има извършена полицейска регистрация в информационните фондове на МВР, въведени във връзка със ЗМ № 1461/1997 по описа на СДВР РУ01 е свързаните с този ЗМ влязла в сила присъда № 9974 от 06.04.1999 г. по съдебно дело 9874 на Военен съд -С. за извършено престъпление от общ характер. Независимо, че жалбоподателят е реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК, не са налице предпоставките на закона за заличаване на полицейската му регистрация. Целта на реабилитацията като институт на наказателното право и целта на полицейската регистрация като правен институт на административното право са различни, поради което настъпването на реабилитация не е основание за снемане от полицейска регистрация. Това принципно разрешение съществува както сега чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, така и в чл. 160, ал. 2 от ЗМВР (отм.). Полицейската регистрация е последица не от осъждането на лицето с влязла в сила присъда, а от факта на извършването на деянието. Независимо от това дали е налице реабилитация по право или т. нар. абсолютна реабилитация по смисъла на чл. 88а от НК, то такова основание за снемане на полицейската регистрация не е предвидено в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, поради което решението на административния орган е правилно и обосновано. С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да заплати на ответника сумата 100 лева възнаграждение за юрисконсулт. Предвид изложеното и на основание чл. 172 от АПК Върховният административен съд, пето отделение