Решение № 2662 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2843/2016 г.

Решение № 2662 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2843/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от Р. Т. Н. чрез пълномощник адв. Н. А. и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - С. чрез пълномощника юриск. Чанев, срещу Решение с № 1835/3.12.2015 г. по адм. дело № 2579/2014 г . по описа на Административен съд - Б.. Николов обжалва решението в отхвърлителната му част, като твърди че същото е неправилно, незаконосъобразно, несправедливо и необосновано, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му, като вместо него съдът постанови друго решение, с което да уважи изцяло в пълен размер предявения иск за присъждане на обезщетение ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата му молба до окончателното изплащане на сумите. Претендира направените по делото разноски. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"- С. оспорва решението в частта, в която е осъдена да заплати на Н. обезщетение в размер на 880 лв., както и в частта, в която Дирекцията е осъдена да заплати на Н. съдебно-деловодни разноски в размер на 0,88 лв. Твърди, че обжалваният акт е неправилен поради нарушение на материалния закон и необоснован, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва решението и в частта, с която съдът е приел, че нормите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ са специални и дерогират общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК, поради което не е уважено искането на страната за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбата на Николов е неоснователна, а жалбата на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е частично основателна. Първоинстанционният съд правилно бил приел, че искът се явява доказан в частта му относно причинени вреди от незаконосъобразно бездействие от страна на ответника по иска и е присъдил обезщетение. Приема, че същото следва да бъде в размер по-нисък от определения от Административния съд. Касационните жалба са подадени във визирания в чл. 211, ал. 1 от АПК срок от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всеки от тях част, поради което се явяват процесуално допустими. Разгледани по същество жалбата на Р. Т. Н. настоящия съд намира за неоснователна, а жалбата на ГД "ИН" е частично основателна. Производството пред Административен съд - Б. се е развило на основание депозирана от Р. Т. Н. искова молба срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - С., с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е предявен иск за сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение на причинени в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация в Затвора гр. Б. на лицето неимуществени вреди за периода 14.12.2011 г. до 27.08.2012 г., ведно със законната лихва от датата на настъпването на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и за направени по делото разноски. В съдебно заседание на 23.06.2015 г. е допуснато изменение на предявения от Н. иск, като вместо предварително заявения период 14.12.2011 - 27.08.2012 г. е конкретизиран период от 8.03.2012 г. до 27.08.2012 г. Съобразявайки се с изнесените в исковата молба твърдения и със становището на ответника, съдът е дал възможност на страните да искат събирането на доказателства и да представят такива в подкрепа на заетата от тях в производството позиция. Изпълнявайки задълженията, свързани със спазване на принципа на служебното начало, съдът е изяснил фактическата обстановка и релевантните за производството обстоятелства. С оспореното пред настоящата инстанция решение, административният съд е уважил частично предявения от Р. Н. иск до размер 880 лв. за претърпени от него неимуществени вреди - преживяно унизително и недостойно отношение в следствие противоправно бездействие на служители на ГД "ИН", изразяващо се в невъзможност за адекватно проветряване и осветяване на помещението, неосигуряване на нормална жилищна площ и неосигуряване на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода от 20.30 ч. до 06.00 ч. всеки ден в периода от 8.03.2012 г. до 27.08.2012 г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска до пълния му размер за сумата над 880 лв. Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва безспорно да бъде установен наличието на незаконосъобразни действията и/или бездействия, на които се основава искът, наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях като е налице и пряка причинна връзка между тях. Първоинстанционният съд обосновано е достигнал до извод, че ищецът върху когото ляга доказателствената тежест е установил наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за неимуществени вреди, произтичащи от неосигуряване на битови условия в описания в исковата молба период. Неоснователни са доводите в касационната жалба на ГД "ИН" за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Вземайки предвид приложимите материално правни норми и с трайната и непротиворечива практика на Върховния административен съд, съобразена с произнесените от ЕСПЧ решения по сходни казуси, първоинстанционният съд правилно приел, че искът се явява доказан по основание в частта, относно претърпените от Николов вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в невъзможност за адекватно проветряване и осветяване на помещенията, неосигуряване на нормална жилищна площ и неосигуряване на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода от 20.30 ч. до 06.00 ч. за периода от 8.03.2012 г. до 27.08.2012 г. Обстоятелството, че разполагаемата площ и другите характеристики на помещенията са заложените при строителството на Затвора не е обстоятелство, което да изключва възможността и задължението на отговорната структура да съобрази нуждите на пребиваващите във всеки момент лишени от свобода лица и да предприеме действия по отстраняване на възможността за уронващо достойнството и от поставянето им в унизително положение. Липсата на изискване за изграждане на санитарен възел във всяка килия не изключва възможността за осигуряване ползването на такъв през цялото денонощие, а не ползването на кофи и шишета за физиологични нужди пред останалите, пребиваващи в помещението лица. Обстоятелството, че в закона е вписано отлагателно условие за въвеждане на минимална жилищна площ на един лишен от свобода не освобождава администрацията от задълженията за създаване на условия за изтърпяване на наказанията от страна на лишените от свобода при недопускане на нарушение на чл. 3, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС. П. делото не се спори, че са налице предприети от затворническата администрация действия за подобряване на условията на пребиваване на лишените от свобода в нарочните за целта места, но няма доказателства, че същите са довели до осигуряване на условия за живот, покриващи минимални изисквания и позволяващи съхранение на човешкото достойнство. Въз основа на събраните и в хода на съдебното дирене доказателства в решението е формулиран обоснован извод за наличието на въздействие върху ищеца на условията в Затвора в гр. Б. през периода за който се претендира обезщетение, като безспорно тези условия несъответстват на минимални критерии и стандарти на живот. Настоящия съдебен състав намира, че ищецът е доказал основанията на предявената претенция за изплащане на обезщетение по повод претърпени неимуществени вреди за периода на пребиваване в затвора гр. Б. от 08.03. до 27.08.2012 г. Показанията на свидетелите Д. В. и Р. Р. са последователни, конкретни и относими към предмета по делото, дават възможност за формулиране на извод свързан с условията на пребиваване на ищеца в затвора, както и за последиците от тези условия върху неговата личност и твърдените във връзка с това страдания. Присъденото обезщетение настоящата инстанция намира за завишено. При съобразяване с изискванията за справедливост, визирани в чл. 52 от ЗЗД и Постановление на Върховен съд № 4/1968 г., както и с критериите приети в трайната практика на ВАС в подобни случаи, вземайки предвид и периода, през който Николов е търпял дискомфорт и страдание /по-малко от 6 месеца/, искът е следвало да бъде уважен в по-нисък размер, а именно да бъде присъдено обезщетение от 300 лв. Това по размер обезщетение ще бъде достатъчно за да компенсира търпените от лицето страдания и причинения му в резултат на незаконосъобразното бездействие дискомфорт. Следва да се има предвид и обстоятелството, че не са установени или доказани последици, които да могат или да могли да доведат до трайно или съществено увреждане на здравето на Н.. В описания по-горе смисъл жалбата на ГД "ИН" се явява частично основателна, поради което следва да се уважи, като се намали размерът на присъденото обезщетение. В останалата част жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Твърдението на Н. за неправилност, незаконосъобразност, несправедливост и необоснованост на решението, съдът намира за напълно неоснователно. Обезщетението не е определено от първоинстанционния съд в занижен размер и в този смисъл в несъответствие с изискванията на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящия случай. Предвид описаното, решението следва да се отмени в обжалваната част относно размера на присъденото обезщетение за разликата над 300 лева до присъдения размер 880 лева, ведно с присъдената законна лихва върху тази разлика. С оглед изхода на делото и разпоредбата претенцията на ГД "ИН" за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. Първоинстанционния съд правилно е посочил, че разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ е специална по отношение на регламентирания в чл. 78, ал. 8 от ГПК и въвежда особени ограничения на възможността от присъждане на направените от страните по делото разноски. Вземайки предвид особеността на отношенията, станали повод за търсене на обезщетение е изключена възможността за търсене на разноски от административния орган дори и при частично уважаване на отправената срещу него претенция. Положението на лицето, търсещо компенсация на претърпени в резултат на административна дейност вреди не може и не следва да се влошава чрез натоварването му със направените от ответника разноски и то само в случаите на формулирана от съда преценка за основателност на претенцията за обезщетение. Основателно е искането за присъждане на направените от ищеца по делото разноски. На основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца внесената държавна такса за настоящата инстанция в размер на 5 лева. По изложените съображения и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение