Решение № 394 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9285/2013 г.

Решение № 394 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9285/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Радослав Любомиров Палазов, гр. Плевен, ул. "Мир" № 10, вх. "Б", ап. 7 срещу решение № 273 от 23.05.2013 г. на Административен съд, гр. Плевен, постановено по административно дело № 232/2013 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Палазов срещу заповед № 20064 от 26.01.2011 г. на началник сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Плевен, с която на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата му е наложена принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно ценил събраните по делото доказателства и въз основа на това направил необосновани фактически изводи. Съдът не отчел, че в тежест на административния орган е да докаже наличието на наказателно постановление и отнетите с него контролни точки. Съдът не отчел, че по делото органът не представил наказателно постановление № 812 от 23.09.2003 г., както и доказателства за неговото надлежно връчване и влизане в сила. С оглед на това счита, че съдът е направил недопустим правен извод, като е приел за установено по безспорен начин издаването на наказателното постановление, влизането му в сила и отнемането на контролни точки. Моли съда да отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - началник сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Плевен, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът не е допуснал нарушения, които да са касационни основания, налагащи отмяната му. Съдът правилно установил, че по отношение на касатора са налице изискуемите предпоставки по чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). По отношение на довода за наказателно постановление № 812 освен справките от информационната система на пътна полиция, в които е отразено издаването му, влизането му в сила и отнемането на шест контролни точки, наличието му се установява и от представеното от касатора съобщение № 1090 от 08.04.2005 г. на началника на Регионална дирекция на вътрешните работи, гр. Плевен. Наличието на официална информация за наказателното постановление не може да бъде игнорирана. Копие от наказателното постановление не е приложено по делото поради унищожаването му, но доказателствата по делото установяват издаването му и отнемането на контролни точки. Съдът правилно ценил доказателствата и приел, че оспорената заповед е законосъобразна. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че с осем наказателни постановления на касатора били отнети 49 контролни точки. Приел, че седем наказателни постановления, с които са отнети 43 контролни точки, са приложени по делото като същите са връчени лично на Палазов, не са обжалвани по съдебен ред и са влезли в сила. За наказателно постановление № 812 от 23.09.2003 г. приел, че макар и да не е представено по делото, от доказателствата - справка от автоматизираната информационна система с вписан номер и дата на издаване на наказателното постановление, вписани административното нарушение и наказание и отнетите контролни точки, и от писмо на началник Районно управление "Полиция", гр. Ябланица, в което сочи, че архива от преписки от 2003 г. е унищожен, се установява, че такова е издадено на Палазов и с него са му отнети 6 контролни точки. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приел от правна страна, че към месец август 2005 г. Палазов бил с отнети контролни точки повече от първоначално получените. Приел, че при загуба на пълния размер на точките водачът губи придобитата правоспособност и възстановяването й може да стане само чрез полагане на изпит. Приел, че изпращането на писмено съобщение на Палазов, в съответствие с чл. 5, ал. 3 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат (Наредба № I-139 отм.), в което е посочен неточен брой на отнетите контролни точки, не влияе на законосъобразността на оспорената заповед. Въз основа на това направил извод, че оспорената заповед е законосъобразна, поради което отхвърлил жалбата срещу нея. Изводът на съда за законосъобразност на оспорената заповед е правилен. При така установените по делото факти и с оглед на доводите на касатора в подкрепа на релевираните отменителни основания спорът по делото е досежно преценката на съда за законосъобразното отнемане на 6 контролни точки на касатора с наказателно постановление № 812 от 23.09.2003 г. Този въпрос обаче, с оглед на останалите доказателства по делото, е ирелевантен за правилността на съдебното решение. От доказателствата по делото е безспорно, че седем наказателни постановления, издадени на касатора в периода 23.09.2003 г. до 30.07.2009 г., връчени му лично, без по делото да се твърди и да има доказателства, че са обжалвани по съдебен ред, са влезли в сила. С тях на касатора са отнети 43 контролни точки. Броят на отнетите контролни точки е по-голям от първоначалния максимален размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на правилата за движение по пътищата от водачите на моторни превозни средства - 39. Този факт е достатъчен, за да се приеме за правилен извода на съда, че с влизане в сила на наказателно постановление № 124 от 30.07.3009 г., т. е. от 02.11.2009 г. касаторът е загубил правоспособността си да управлява моторно превозно средство. Независимо от това дали на касатора е издадено наказателно постановление № 812 от 23.09.2003 г. и дали редовно му е връчено, с издаването и влизането в сила на останалите седем наказателни постановления на него са му отнети всички контролни точки, което означава, че е загубил правоспособността си. Загубването на правоспособността автоматично поражда задължението по чл. 157, ал. 4 ЗДвП за връщане на свидетелството за правоуправление. Като не е изпълнил задължението си касаторът сам се е поставил в хипотезата на чл. 171, т. 4 ЗДвП - да му бъде наложена принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Правилно съдът приел, че изпратеното на основани е чл. 5, ал. 3 Наредба № I-139 писмено съобщение до касатора за броя на отнетите контролни точки няма отношение към законосъобразността на оспорената мярка. Това задължение на органа има само информативен характер. То не е правопораждащ или правопогасяващ за контролните точки юридически факт. Правилно съдът приел, че не е налице и служебно възстановяване на отнетите контролни точки, тъй като не са налице предпоставките на чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Без правно значение за правилността на обжалваното решение, с оглед на гореизложеното, и само с оглед на възраженията на касатора следва да се посочи, че представените от ответника по касационната жалба косвени доказателства за издаването на наказателно постановление № 812 не могат да бъдат не само доказателства, но и индиции за неговото надлежно връчване и следователно за влизането им в сила. Налице е само едно твърдение на органа, че наказателно постановление № 812 от 23.08.2003 г. е влязло в сила и с него са отнети 6 контролни точки на касатора. Този факт е напълно възможно да е осъществен, но за да бъде приет от съда за надлежно осъществен е необходимо да бъде доказан с допустимите от закона доказателствени средства. Законът изисква - чл. 58 ЗАНН, връчването да се установи с подпис на нарушителя или с надлежни доказателства, че нарушителят не е намерен на посочения от него адрес и нов е неизвестен. По делото няма доказателства за тези релевантни факти - самото наказателно постановление не е представено. Твърдението на органа, че нормативно определеният му срок за съхранение на административно-наказателната преписка изтекъл и поради това не може да представи доказателства в съда за връчването на постановлението не съответства на нормативната уредба и не може да доведе до дерогиране на установените в процесуалния закон допустими доказателствени средства за установяване на факта на съобщаване. Към датата на издаване на наказателното постановление, както и към датата на неговото унищожаване, в сила е Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелства за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № I-157). Съгласно чл. 30, ал. 2 от нея наказателните постановления се съхраняват до изпълнение на наложеното наказание, но не по-малко от пет години. Безспорно е, че петте години са изминали, а дали е изпълнено наказанието, наложено с това постановление, в процесния случай е ирелевантно. Алинея 3 на същата разпоредба обаче изрично предвижда, че наказателните постановления, в които наред с наложеното наказание е постановено и отнемане на контролни точки, се съхраняват до възстановяването на контролните точки, но не по-малко от пет години. По делото е безспорно, че отнетите с наказателно постановление № 812 контролни точки не са възстановени. Щом като контролните точки не са били възстановени за органа е налице задължение да съхранява наказателното постановление и преписката по него. Неизпълнението на това негово задължение лишава съда от възможността да установи надлежно релевантния факт на връчване и с оглед на това на пораждане на правните последици. Видно от изложеното, макар изводът на съда досежно отнетите с наказателно постановление № 812 контролни точки да е неправилен и без да се отчитат отнетите с него контролни точки касаторът е преминал максималния размер от 39 контролни точки за отчет на извършените нарушения. С оглед на това изводът на съда за осъществяване на юридическите факти, които обосновават налагането на принудителната мярка, е правилен и обоснован. Към правилно установените факти съдът приложил относимата правна норма, като я тълкувал правилно, паради което обжалваното съдебно решение е постановено в съответствие с материалния закон. Следователно релевираните от касатора отменителни основания са неоснователни. При извършената, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебна проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд