Решение № 101 от 3.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2569/2017 г.

Решение № 101 от 3.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2569/2017 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба вх. № 4906 от 28.04.2017 г. на Г. Ц. А. за отмяна на влязлото в сила решение № 2 от 11.05.2016 г. по гр. д. № 3532/2015 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение и решение № 23 от 10.03.2015 г. по гр. д. № 8/2015 г. на Окръжен съд - Видин, постановени по предявен от С. Д. Г. против Ц. Й. Ф., Б. Й. Г., М. Д. Н., А. Л. М., Р. Л. Н., С. М. П., Г. Ц. А. и М. Ц. Д. иск за делба на земеделски земи в землището на [населено място]. В молбата са изложени твърдения, свързани с хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК - на Г. А. не е връчено нито едно съобщение по делото, независимо от оформените призовка, че ги е получавала лично. М. Ц. Д. счита, че молбата за отмяна не е подадена в срок, евентуално - че е неоснователна. С. Д. Г. признава основателността на молбата за отмяна. Ц. Й. Ф., Б. Й. Г., М. Д. Н., А. Л. М., Р. Л. Н. и С. М. П. не са изразили становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, установи следното: В предявената о С. Д. Г. искова молба на наследствени земеделски имоти е посочен адрес на ответника Г. Ц. А. "с. В., общ. обл. В. ". На този адрес е изпратен препис от исковата молба, който е получен на 6.11.2013 г. от брат й М. Ц. Д., също страна по делото за делба. За останалите изпратени в хода на делото призовки и съобщения на адреса е посочено, че са връчени лично на Г. А.. От заключението на изслушаната в настоящото производство съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписите не са изпълнени от Г. А.. Искът за делба е бил отхвърлен, като е прието за основателно направеното от М. Д. възражение, че е придобил имотите по давност. От показанията на разпитания в настоящото производство свидетел Д. И. К. се установява, че молителката е узнала за постановеното решение през март 2016 г. по повод опит да се снабди с документи за наследствените имоти. При тези данни следва да се приеме, че подадената на 28.04.2017 г. молба за отмяна е в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Възражението на М. Д., че е недопустимо събиране на свидетелски показания в производството по глава XXIV ГПК е неоснователно. При липса на конкретни данни молителката да е узнала за постановеното решение в по-ранен момент, то обстоятелството, че свидетелят е неин син, не е основание да не се кредитират показанията му. При горните данни следва да се приеме, че молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е основателна. Молителката не е получила изпратените до нея съобщения и призовки по делото /от 19.11.2014 г., 5.12.2014 г., 12.03.2015 г., 24.04.2015 г., 4.03.2014 г., 3.06.2014 г., 11.06.2014 г. и 13.01.2015 г./, като е установена неистиност на отбелязването, че същите са й връчени лично. Преписът от исковата молба по съобщението от 1.11.2013 г. е получен от страна по делото М. Д., който има противоречиви интереси с молителката, доколкото е навел възражение, че е придобил правата и в съсобствеността на делбените имоти по давност. Обстоятелството, че съдът при разглеждане на делото не е бил уведомен нито от М. Д., нито от останалите съделители, че Г. А. не живее на посочения в исковата молба адрес, поради което е приемал връчванията за редовни, е неотносимо при преценка наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Влязлото в сила решение № 2 от 11.05.2016 г. по гр. д. № 3532/2015 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение и решение № 23 от 10.03.2015 г. по гр. д. № 8/2015 г. на Окръжен съд-Видин следва да бъдат отменени и делото да се върне за ново разглеждане от Окръжен съд - Видин от фазата на изпращане на Г. А. на препис от исковата молба. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по искането за възстановяване на направените в производството по отмяна разноски. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение