Решение № 13712 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4947/2019 г.
ВАСV отделение15.10.2019 г.докладчик Тинка Косева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 50/21.02.2019 г., постановено по адм. дело № 775/2018 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 13712 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4947/2019 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Областна дирекция на МВР /ОДМВР/ - Стара Загора срещу решение № 50/21.02.2019 г. по адм. дело № 775/2018 г. на Административен съд – Стара Загора. С обжалваното решение е отменена негова заповед № 349 з-3352/27.11.2018 г., с която на П. Иванов - старши полицай в "Охрана на обекти – НПМ "Шипка-Бузлуджа" на група "Охрана на обществения ред" от сектор "Охранителна полиция" към РУ – Казанлък, при ОДМВР - Стара Загора, на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР прекратяване на служебното правоотношение. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, иска отмяната му. Твърди, че е спазен срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, което е самостоятелно основание за отмяна на решението. Счита, че решението е постановено при неизяснена фактическата обстановка от съда. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – П. Иванов, чрез процесуален представител адвокат А. Станчева, в писмен отговор оспорва касационната жалба, иска оставяне в сила на решението. Претендира присъждане на сторените в настоящето производство разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение Административен съд – Стара Загора е отменил заповед № 349 з-3352/27.11.2018 г. на Директора на ОДМВР - Стара Загора, с която на П. Иванов - старши полицай в "Охрана на обекти – НПМ "Шипка-Бузлуджа" на група "Охрана на обществения ред" от сектор "Охранителна полиция" към РУ – Казанлък, при ОДМВР - Стара Загора, на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел жалбата на П. Иванов за основателна, поради допуснато съществено нарушение на дисциплинарно производствените правила и провеждане на две поредни дисциплинарни производства за едно и също нарушение, чието извършване и извършител са установени на 31.08.2018 г., а дисциплинарното наказание е наложено след повече от два месеца в противоречие с чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Решението е неправилно. Настоящият съдебен състав приема, че заповедта е издадена при спазване на сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, съгласно която дисциплинарното наказание се налага не по - късно от два месеца от откриване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му. Неправилен е изводът на съда за издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание на П. Иванов след изтичане на нормативно установения двумесечен срок по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. За да обоснове този извод съдът е посочил, че дисциплинарно наказващият орган е разбрал за нарушението на 31.08.2018 г. от справка УРИ: 349 р-17874/31.08.2018 г. /л. 63/. Настоящата инстанция не споделя този извод. Съгласно чл. 196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Справка УРИ: 349 р-17874/31.08.2018 г. и приложенията към нея съдържат предварителни данни, въз основа на които може да се направи обосновано предположение за извършено дисциплинарно нарушение от Иванов. Справката слага началото на дисциплинарното производство. Съгласно чл. 205, ал. 1 ЗМВР дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител. В случая справка УРИ: 349 р-17874/31.08.2018 г. е основанието за образуване на дисциплинарното производство, доколкото то предоставя данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител. Видно от доказателствата по делото въз основа на справката е издадена Заповед УРИ: 349-2584-05.09.2018 г. за образуване на дисциплинарно производство и е назначен дисциплинарно разследващ орган (комисия), който да проведе дисциплинарното производство, с което е спазена разпоредбата на чл. 207 от ЗМВР. Дисциплинарното производство е приключило с изготвените от дисциплинарно разследващия орган становище УРИ: 349 р-23746-22.11.2018 г. до директора на ОДМВР – Стара Загора. Считано от тази дата – 22.11.2018 г., дисциплинарното нарушение се счита за открито от дисциплинарно наказващия орган и от тази дата започва да тече срокът по чл. 195, ал. 2 ЗМВР. Процесната заповед от 27.11.2018 г. е издадена преди изтичането му. В тази връзка е основателно възражението в касационната жалба, че преклузивният срок за издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не е изтекъл към датата на издаването й. Предвид изложеното, оспореното решение като неправилно, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по законосъобразността на оспорената заповед на останалите основания по чл. 146 от АПК. По претенциите за разноски и юрисконсултско възнаграждение, направени в настоящето производство, следва да се произнесе Административен съд – Стара Загора при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, като вземе предвид и изхода на делото пред него. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение