Решение № 2613 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12035/2008 г.

Решение № 2613 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12035/2008 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Сълза Любенова Димитрова подадена чрез адв. Владислав Димитров срещу решение № 98/3.06.2008 г. по адм. д. № 20074100700150/2007 г. на Окръжен съд - гр. В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на Сълза Любенова Димитрова срещу РА № 1502743/8.11.2006 г. издаден от ТД на НАП гр. Плевен и потвърден с решение № 8/5.01.2007 г. на Директора на дирекция ОУИ В. Търново. Касаторът е развил съображения за неправилност на решението - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да се отмени изцяло РА № 1502743/8.11.2006 г. като незаконосъобразен, както и да се отмени решение № 8/5.01.2007 г. на Директора на дирекция ОУИ В. Търново, с което се потвърждава РА, с които допълнително е начислен ДДС ведно с лихвите. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция ОУИ при ЦУ на НАП гр. В. Търново не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Касационната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да постанови посочения правен резултат Великотърновският окръжен съд е приел, че данъчният орган е установил липси на стоки към 31.10.2004 г. Количеството стоки, намерени при инвентаризацията в търговския обект е документирана чрез приложени описи. Последващите изявления на търговеца, че притежава още стоки в собствения си дом, които не са проверени от данъчния орган съдът е приел за неоснователни. Търговецът е следвало още при извършване на инвентаризацията в търговския обект да посочи и вторият обект, където се съхраняват стоки, за да се извърши проверка независимо, че този факт е станал известен на данъчните органи по-късно като те са направили опит да извършат проверка, но достъп до дома е отказан. Осуетяването на проверка във втори обект за, който жалбоподателката твърди, че съхранява стока дава основание на данъчния орган да приеме, че липсва стока в количество над установеното при инвентаризацията. Окръжен съд Велико Търново е допуснало съдебно-счетоводни експертизи - основна и допълнителна, допуснати са също и писмени доказателства от ответника по жалбата, като от всички доказателства съдът е стигнал до заключението, че има разлики между отразените суми по счетоводните документи и регистри, от една страна и проверяваните фактури. Съдът не е приел заключението на вещото лице, тъй като то не е съобразило данните от дневниците за продажби, които представляват счетоводни регистри и имат обвързваща доказателствена сила, а вещото лице е взело предвид други документи, които не са представени като доказателства. Съдът е приел също, че вещото лице не е проверявало инвентаризационни описи, а такива търговецът е бил длъжен да съставя най- малко веднъж годишно, съгласно разпоредбата на чл. 21, т. 2 от ЗСч. Така постановеното решение е законосъобразно. Правилно първоинстанционния съд е обсъдил приложимата разпоредба на чл. 82, ал. 1 ЗДДС (отм.), съгласно която при установени липси на стоки се начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Видно от данните по делото налице е разлика между отчетната стойност на наличната стока по счетоводните документи и отчетната стойност на намерената при инвентаризацията стока, като тази констатация е обективирана в протоколи № 103247/5.08.05 г. и № 1031219/5.08.05 г., с които е документирана извършена инвентаризация на наличната стока в търговски обект хотел "Плевен". Констатираната липса на стоки към 30.10.04 г. е в размер на 50561, 06 лв., като правилно на основание чл. 82, ал. 1 ЗДДС (отм.), върху установената липса е начислен ДДС за съответния данъчен период. Предвид горните данни, установеното несъответствие от счетоводната отчетност с данните от извършената инвентаризация за наличните стоки, правилно е квалифицирана като липса на стоки и законосъобразно е начислен ДДС на основание чл. 82, ал. 1 ЗДДС (отм.), като в тази насока съдът правилно не е кредитирал изцяло заключението на назначената ССЕ, тъй като към отчетите за месечните продажби и фактурите за извършените продажби, не са представени и инвентаризационни описи, които са от значение за правилното осчетоводяване. Не са налице нарушения на материалния закон. При надлежно установена фактическа обстановка, която съда е преценил съобразно представените по преписката и събрани в съдебното производство доказателства, Великотърновският окръжен съд е постановил законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото съдебни разноски не се дължат. Ответникът по касационната жалба не е представляван пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,