Решение № 7863 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2044/2009 г.

Решение № 7863 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2044/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на "АСПИД" ООД - със седалище в с. Елхово, общ. Николаево, обл. Стара Загора, подадена чрез адв. М. Кацарова против решение № 1247/28.11.2008 г. на Административен съд - Пловдив, V състав, постановено по адм. д. № 1578 по описа за 2007 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на търговеца срещу РА № 24-00-328/3.07.2007 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Стара Загора, с който е отказан данъчен кредит на "АСПИД" ООД в размер на 5 703, 66 лв., ведно със съответните лихви от 2 530, 22 лв., потвърден с решение № 804/23.08.2007 г. на директора на ДОУИ" - гр. Пловдив. В полза на административния орган е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. От съдържанието на касационната жалба могат да се извлекат отменителни основания, предвидени в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост. Касаторът счита, че решението е постановено в нарушение на чл. 64, чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм., но приложим за процесните периоди), тъй като е установено начисляването на данъка, включително чрез ССчЕ. Решението е необосновано, защото правните изводи не съответстват на фактите по делото за които са представени доказателства, необсъдени в съвкупност и поотделно от съда. Касаторът се позовава на практика на ВАС, претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго решение от касационната инстанция, с което да бъде отменен РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на Д ДОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП я е оспорил с доводи, изложени от ст. юрисконсулт Д. Стоянова в писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на I А отделение, като прецени допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) установи следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което тя е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения: Административният съд е упражнил контрол върху законосъобразността и обосноваността на процесният РА при което е установил че: На "АСПИД" ООД е отказано правото на данъчен кредит в размер на 5 703, 66 лв., ведно с лихви в размер на 2 530, 22 лв. по доставки, за които са му издадени през 2003 г. 7 бр. данъчни фактури от "Тюрхас" ООД. Предмет на доставките са бетонно желязо и амониева селитра. Правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм., но приложим за периода). Извършена е насрещна проверка на доставчика, който не е открит на декларирания данъчен адрес. Връчено е ИПДПОЗЛ по реда на чл. 32 от ДОПК. Съдът е изслушал заключение по ССчЕ, което е направило проверка на документи, представени от В. Веселина Желева" - гр. Казанлък. Вещото лице е констатирало редовно водене на счетоводството от "Тюрхас" ООД, фактурите са осчетоводени съобразно изискванията на ЗСч. и на ЗДДС (отм.). При така установените факти административният съд е направил извод за законосъобразно непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит. Въпреки доказаното плащане на данъка по ДДДС - сметка" на доставчика съдът е счел нормата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) за неприложима, тъй като не е налице доставка по смисъла на чл. 6 от закона. Посочено е, че задължението за доказване съществуването на доставката е върху лицето, претендиращо данъчния кредит. Направен е извод, че представените фактури и доказателства за плащане на данъка не доказват реалността на доставката. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Първоинстанционният съд е отхвърлил правилно жалбата срещу РА, съобразявайки обстоятелствата по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Наличието на ДАПВ, съставен на "Тюрхас" ЕООД представлява факт, относим към начисляването на данъка, но в случая то само по себе си не доказва изпълнение на изискванията, произтичащи от връченото ИПДПОДС, свързани с предходните доставки. В касационната жалба погрешно "Тюрхас" ЕООД се квалифицира, като предходен доставчик, въпреки че това дружество е пряк доставчик. За предходни доставчици следва да се считат "Стомила" ЕООД - гр. Казанлък и "АСПИД - 5" СД - гр. Казанлък, които са издали фактури на прекия доставчик. Фактурите са били представени и обсъдени още при предишното ревизионно производство, но те не установяват реалността на доставката. В този смисъл са основателни възраженията на ответника, че не са доказани транспорта на стоките, наличието на дълготрайни активи за това или наети чрез договор, въпреки че такива документи са изискани с изх. № 4478/24.04.2007 година. Заключението по ССчЕ няма установителни функции и не доказва обстоятелствата във връзка с реалността на доставката и предходните доставчици. Освен това, видно е че вещото лице е изготвило заключението си въз основа на представените му документи от собственика на счетоводната къща. Върху представените документи не е отразено име на лицето, което ги е съставило, независимо от поставения печат. Освен това, не е доказано лицето, което е водило счетоводството на доставчика да е упълномощено да представлява дружеството при насрещните проверки, или да представя документи във връзка с ревизията. Неправилно е позоваването в касационната жалба на ТР № 5/14.07.2004 г. по адм. д. № ТР-7/04 г. на ОСС на ВАС, което е постановено във връзка с приложението на чл. 109 от ДПК (отм.). В случая правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), за данъчен период 2003 г., поради което доставчикът не е обвързан само от действията на преките си доставчици. Независимо от резултата по делото съдът не присъжда разноски на ответника, тъй като страната не е представлявана в касационното производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение