Решение № 2660 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15114/2013 г.

Решение № 2660 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15114/2013 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.. С решение № 2288 от 26.09.2013 г., постановено по адм. д. № 4899/12 г. Варненският административен съд, първо отделение, 23-ти състав, е отхвърлил жалбата на ЕТ "Томс - Янко Горанов", собственик Янко Тодоров Горанов, срещу ревизионен акт № 031201732 от 24.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 769 от 03.12.2012 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна, с който на жалбоподателя са определени данъчни задължения по ЗДДС за д. п. м. 10/2010 г. в размер на 12 800 лв. и лихви за забава в размер на 2 345,95 лв. и е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОУИ" - гр. Варна юрисконсулско възнаграждение в размер на 553 лв. Срещу постановеното решение на Варненския административен съд е подадена касационна жалба от ЕТ "Томс - Янко Горанов" - гр. Провадия, представляван от Янко Тодоров Горанов чрез пълномощника му адв. Драгомир Димов. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - гр. Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" -гр. Варна не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решението си Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на ЕТ "Томс - Янко Горанов", собственик Янко Тодоров Горанов, срещу ревизионен акт № 031201732 от 24.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 769 от 03.12.2012 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна, с който на жалбоподателя са определени данъчни задължения по ЗДДС за д. п. м. 10/2010 г. в размер на 12 800 лв. и лихви за забава в размер на 2 345,95 лв., в резултат на непризнато право на данъчен кредит в размер на 12 800 лв. по фактура № 63/29.10.2010 г., издадена от "Агро инвестмънт 2009" - ЕООД. Съдът е възпроизвел фактическата обстановка по извършване на ревизията, която е втора такава след отмяна на първоначално съставения ревизионен акт в тази му част и връщане на преписката за извършване на повторна ревизия, събраните доказателства, констатациите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по процесната фактурата, изразяващи се в това, че е била извършена ревизия на доставчика по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, при която от негова страна не са представени никакви доказателства за извършени доставки през м. 10/2010 г., че соченото като превозвач дружество "Тръкер" отрича да е извършавало транспортна услуга по превоза на зърното, че е налице разминаване между доказателствата за произход на стоката, представени от една страна от ревизираното лице, а от друга от доставчика. При извършената служебна проверка административният съд е констатирал, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, и не страда от пороци, даващи основания за прогласяване на неговата нищожност. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите правни изводи по материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Като отправна гледна точка са тълкувани разпоредбите, регламентиращи възникването на правото на данъчен кредит и основно понятията доставка на стока или услуга и данъчно събитие, като основен елемент на фактическия състав на това право, предвид и на констатациите, че по процесната фактура няма извършена реална доставка, до което се свежда и спора между страните. Посочено е, че с оглед на правилата за разпределяне на доказателствената тежест ревизираното лице е задължено да ангажира доказателства относно реалното извършване на доставката. Съдът е описал подробно ангажираните в тази насока доказателства от жалбоподателя, в това число заключението /основно и допълнително/ на вещото лице по допусната съдебно-икономическа експертиза и е изложил обстойно мотиви защо приема за законосъобразни и обосновани изводите на органа по приходите. Систематизирани, мотивите се свеждат до следното: 1. представените от жалбоподателя допълнителни доказателства, оспорени още с решението на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна не доказват предаването на стоката от страна на доставчика "Агро инвестмънт 2009" - ЕООД. Нелогично е доставчикът да сочи като произход на стоката фактура от 29.10.2010 г., издадена от "Монтана клас 88" - ЕООД, а жалбоподателят да сочи за произход на стоката земеделския производител Жеко Стефанов Перелинков; 2. нелогично е доставчикът да започне да извозва стоката от 08.09.2010 г. много по-рано преди придобиването й на 29.10.2010 г., като не са ангажирани доказателства къде е държано зърнато на склад през този период; 3. от доказателствата по делото, в това число от заключенията на вещото лице не се установява стоката да е била реално извозена до ЕТ "Томс - Янко Горанов". Съобразявайки решението на СЕС по съединени дела С-642/11 и С-643/11 е прието, че наличието на влязъл в сила ревизионен акт на доставчика не съставлява доказателства за реалност на извършената доставка. Направен е краен извод за законосъобразност на ревизионния акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд - гр. Варна е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се поддържат оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че установяване на произхода на стоката, предмет на доставка, не сред основанията, законово определени за възникване на право на данъчен кредит, поради което първоинстанционният съд неправилно се е занимавал с въпроса за произхода на семената, предмет на доставка. Сходни доводи се правят и по отношение на транспорта на стоката, тъй като съгласно сключения договор за доставка зърното следва да бъде доставено до жалбоподателя и цената включва транспорта на същото, поради което за реалността на доставката е без значение кой е извършил транспорта. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: Произходът на стоката действително не законово установено обстоятелството, свързано с възникването на правото на данъчен кредит. В случая въпросът за произхода на стоката не е изследван самоцелно от органа по приходите, съответно първоинстанционния съд, а за да бъде установено обстоятелството разполагал ли е доставчикът с възможността да достави фактурираното количество семена за посев. Разминаването в документите, представени за произход на стоката, от една страна от доставчика, а от друга от получателя на доставката, поражда основателни съмнения, че доставчикът е разполагал с фактурираните количества. Изложените в жалбата доводи относно разминаването във времето на момента на извозване на стоката и издаването на фактурата са логически обосновани, но в такъв случай следва да се ангажират доказателства къде е била съхраняване стоката през това време и как е била предадена, каквито доказателства не са ангажирани от касатора. От представените писмени доказателства се установява, че страните по доставката са договорили цена на зърното с доставка по получателя. Обстоятелството, че транспортът на стоката следва да бъде извършен от доставчика, не означава, че за установяване на реалността на доставката този въпрос не следва да бъде изследван. За установяване на реалността на доставката в процесния случай, следва да бъде доказано, че доставчикът е разполагал със съответно количество зърно и че е транспортирал и предал същото на получателя. От събраните в хода на ревизията и съдебното и административното производство доказателства е установено, че соченият като превозвач "Тръкер" - ЕООД не е извършвал транспортна услуга към "Агро инвестмънт 2009" - ЕООД, а посоченият като подизпълнител на транспорта "Фактор П" - ЕООД има издадена фактура към "Агро инвестмънт 2009" - ЕООД за извършена транспортна услуга, но получателят на стоката е друго лице, различно от ЕТ "Томс - Янко Горанов". Първоинстанционният съд правилно е ценил и значението на издадения ревизионен акт на доставчика, съставен при условията на чл. 122 от ДОПК, като доказателство, което само по себе си не може да установи реалност на доставката. Обстоятелството, че с този ревизионен акт органът по приходите е начислил данъка по процесната фактура, е неотносимо за спора, който не се свежда до това дали е бил начислен данъкът, а дали е налице реална доставка. Като е потвърдил изводите на органа по приходите за липса на реална доставка и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд - гр. Варна е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. След връщане на делото първоинстанционният съд следва да разгледа подадената пред него молба от директора на Д "ОДОП" - гр. Варна за изменение на решението в частта му за разноските. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,