Решение № 4322 от 22.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8687/2018 г.

Решение № 4322 от 22.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8687/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството по делото е образувано по жалба на К. Й. срещу мълчалив отказ на министъра на правосъдието за преместването й като нотариус от съдебен район на Районен съд С. в съдебен район на Районен съд С. по заявление рег. № 94-К-70/08.05.2018 г. Ответникът по жалбата-министърът на правосъдието чрез своя процесуален представител намира жалбата за неоснователна. Заинтересованата страна- Съветът на нотариусите при нотариалната камара на Република България не взема становище по жалбата. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима: Със заявление № 94-К-70/08.05.2018 г. К. Й. до министъра на правосъдието е изразила желанието си да бъде преместена от района на Районен съд С. в района на Районен съд С. на основание чл. 34 б, ал. 1 и ал. 2 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/. В законноустановения срок по чл. 34 б, ал. 4 ЗННД компетентният орган не е произнесъл по заявлението. Жалбата е подадена с вх. № 94-К-96/22.06.2018 г., т. е. в срока по чл. 149, ал. 2 АПК и като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество поради следното: Съгласно чл. 58, ал. 1 АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Мълчаливият отказ подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, като следва да се има пред вид, че не всяко бездействие на администрацията е мълчалив отказ по смисъла на цитираната разпоредба. Мълчалив отказ е налице само тогава, когато искането до административния орган се отнася до издаване на индивидуален административен акт, т. е. когато органът има задължение да се произнесе по направеното искане, тъй като само тогава се засягат правата на заинтересованата от издаването му страна. В конкретния случай органът в лицето на министъра на правосъдието по силата на ЗННД издава индивидуални административни актове. В случая нормата на чл. 34 б ЗННД не предвижда нещо различно от уреденото в АПК и следва да се прилага общата разпоредба на чл. 58, ал. 1 АПК. В разглеждания аспект настоящият съдебен състав не споделя становището, че нормата на чл. 34 б, ал. 2 ЗННД задължава административния орган да се произнесе с изричен акт-заповед за преместване или отказ за това. Съдържанието на тази норма постановява само, че министърът се произнася в 14-дневен срок, но не сочи, че се произнася с изрична и мотивирана заповед. Разпоредбата е ясна и категорично няма съдържанието в смисъл, че задължава министъра на правосъдието да се произнесе по всяко искане на нотариус за преместване с изричен писмен акт. Поради това е налице подлежащ на обжалване мълчалив отказ. При обжалването на мълчалив отказ, какъвто е настоящият казус, съдът е длъжен да се произнесе по законосъобразността на отказа, като изхожда от съществото на искането и от предполагаемите съображения, които са могли да мотивират административният орган да не го уважи. По съществото на спора: В заявлението се твърди, че след встъпването й в длъжност като нотариус в района на Районен съд С. жалбоподателката е взела със себе си 2 годишното си дете, но поради служебния й ангажимент се е наложило бащата на детето, живущ в [населено място], да ползва неплатен отпуск. Твърди още, че поради боледуването на детото й се е наложило да отсъства често от работа и да пребивава в [населено място], което води до частична невъзможност да упражнява нотариалните си функции в района на [населено място]. В заявлението се излагат и доводи, че жалбоподателката е в очакване на второ дете, което е важна причина, налагаща връщането й в [населено място]. Излага и факта, че съпругът й по време на неплатен отпуск е опитвал да се премести в С., търсейки работа там, но с образованията политология и социални дейности не е намерил такава. Според жалбоподателката при честите боледувания на детето й й е помагал нейният баща, който обаче вече е с исхемична болест на сърцето и не може да осъществява грижи за внука си, а майка й работи. От представените доказателства се установява, че жалбоподателката е вписана в регистъра на Нотариалната камара като нотариус с район на действие -съдебен район на РС С., считано от 10.01.2016 г. Същата е майка на дете, [дата на раждане] Видно от ултразвуково изследване от 16.03.2018 г. жалбоподателката е в очакване на второ дете. От удостоверение изх. № РД-08-19/19.02.2018 г. на Министерството на труда и социалната политика се установява, че съпругът на жалбоподателката е назначен в посоченото Министерство като главен експерт и не е в процес на прекратяване на служебното си правоотношение. Удостоверението е издадено с цел да послужи пред Посолството на Съединетите американски щати. Представени са и три броя болнични листи за 2017- четири дни и три дни и за 2018 - за осем дни поради боледуване на сина й. Представено е и решение на ТЕЛК за бащата на жалбоподателката за 82 % степен на увреждане. С решение № 8 по протокол № 6/15.06.2018 г. Съветът на нотариусите е дал отрицателно становище по повод преместването на жалбоподателката от района на Районен съд С. в района на Районен съд С., тъй като не е налице една от двете кумулативно предвидени предпоставки по чл. 34 б ЗННД, а именно обективната - наличие на открито място по критериите на чл. 10 ЗННД. При тези данни от правна страна съдът приема жалбата за неоснователна: Преместването на нотариус се разрешава при наличието на свободно място и наличието на важни причини, характеризирани в разпоредбата на чл. 34 б, ал. 2 ЗННД като обстоятелства, настъпили независимо и извън волята на нотариуса след придобиване на правоспособността му. Легалното изброяване на възможните причини е примерно- здравословно състояние, семейно положение и други, като е въведен критерий за преценка на тяхната значимост, според който причините трябва да водят до пълна или частична невъзможност за упражняване на дейността на нотариуса в съответния район на действие. По смисъла на закона за настъпването на правната последица "преместване на нотариус от един район на действие в друг" следва да са налице кумулативно субективната и обективната предпоставки, последната посочена по-горе. Субективната предпоставка законодателят свързва с наличието на "важни причини", определени като обстоятелства, настъпили независимо и извън волята на нотариуса след придобиването на провоспособността му. В случая такива спрямо жалбоподателката не са налице. Жалбоподателката се позовава на житейски причини, които не могат да се окачествят като важни обстоятелства по смисъла на закона. Към датата на кандидатстването й за нотариус и вписването й в регистъра на нотариалната камара жалбоподателката е майка на двугодишно дете, но е заявила именно този район на действие, което сочи на нейно собствено желание за това. Боледуването на детето й с оглед представените три болнични листа за две години е в рамките на обичайните такива за деца на такава възраст и не сочи на заболяване, което нагала лечението му само и единствено в С.. З. състояние на бащата на жалбоподателката е ирелевантно, тъй като същият не е в кръга на нейното семейство. Твърденият, но недоказан факт на невъзможност съпругът на жалбоподателката да намери работа в С., не е независим и извън волята на жалбоподателката такъв, тъй като към момента на вписването й като нотариус тя е била наясно със статута на семейното си положение. Очакването на друго дете също е факт, който е детерминиран от нейната воля и желание. Жалбоподателката сама е направила своя професионален избор да работи в друго, различно от местоживееното на нейното семейство място. Този нейн избор е по собствено желание, поради което житейските обстоятелства, на които се позовава в заявленито си, не могат да се квалифицират като важни причини по смисъла на закона. Тези обстоятелства не са независими и извън волята на жалбоподателката, настъпили след придобиване на правоспособността й и не водят до невъзможност да изпълнява нотариалните й функции в района на [населено място], който район е бил предпочетен от самата нея. Поради това не е налице субективната предпоставка "важни причини" за преместване. Същевременно не е изпълнено изискването за наличие на свободно място в района на Районния съд-С., на което жалбоподателката да бъде преместена. Министърът на правосъдието не е оправомощен да открива място за нотариус с цел преместването му в друг съдебен район. Преместването на нотариус в друг район се разрешава само при наличието на важни причини по смисъла на чл. 34 б, ал. 2 ЗННД и свободно място, което е освободено или е останало незаето след провеждането на конкурс. П. изложеното обжалваният мълчалив отказ е законосъобразен инидивидуален административен акт, а жалбата срещу него се явява неоснователна и като такава подлежаща на отхвърляне. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,