Решение № 15117 от 7.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1962/2018 г.

Решение № 15117 от 7.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1962/2018 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР- Пловдив (ОД на МВР), чрез гл. юрк. И. Пенкова, срещу Решение № 2222 от 13.12.2017 г., постановено по адм. дело № 2585/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив В ЧАСТТА, с която е осъдена да заплати на Л. Тишков от [населено място] сумата в размер на 1 500 лева неимуществени вреди, причинени в резултат от отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление № 16-1030-011609 от 10.01.2017 г., издадено от Началник Сектор "ПП" към ОД на МВР гр. Пловдив, ведно със законната лихва от 29.07.2017 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 510 лeва, представляваща направените от ищеца по делото разноски. Релевират се доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част, алтернативно - да бъде намален размерът на присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди до справедлив такъв съгласно чл. 52 ЗЗД. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатените от насрещната страна разноски. Ответната страна – Л. Тишков от [населено място], чрез адв. Спасов, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност на съдебното решение в обжалваната му част. Претендира разноски. Прилага списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба по отношение на неимуществените вреди. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания, и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Пловдив е осъдил ОД на МВР да заплати на Л. Тишков сумата в размер на 300 лв. имуществени вреди (в която част решението е влязло в сила, като необжалвано) и сумата в размер на 1 500 лв. неимуществени вреди, причинени в резултат от отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление № 16-1030-011609 от 10.01.2017 г., издадено от Началник Сектор "ПП" към ОД на МВР гр. Пловдив, ведно със законната лихва от 29.07.2017 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 510 лева, представляваща направените от ищеца по делото разноски. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с наказателно постановление № 16-1030-011609 от 10.01.2017 г., издадено от Началник Сектор "ПП" към ОД на МВР гр. Пловдив, на Тишков са наложени административни наказания глоба от 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Актът е обжалван и с Решение № 1297 от 10.07.2017 г. постановено по НАХД № 1147/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив е отменен, като незаконосъобразен. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 29.07.2017 г. В производството по оспорване на НП, ищецът е доказал, че е заплатил в брой за процесуално представителство сумата от 300 (триста) лева, като е представил Договор за правна защита и съдействие по НАХД № 1147/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив (л. 16). При тази фактическа установеност решаващият съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по отношение на претендираните вреди, искът е доказан по основание и размер и го е уважил, ведно със законните последици и разноските на страната по делото. Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно в обжалваната му част. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на обжалваното решение. Приложен е правилно и материалния закон по отношение претенцията за имуществени вреди. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В случая, както правилно е приел съдът, са налице посочените в нормата на материалния закон кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата. Сочените от ищеца имуществени вреди, са в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения, като незаконосъобразен акт, издаден при упражняване на административна дейност. Неоснователни са оплакванията на касатора за това, че остават недоказани както преживените от ищеца неимуществени вреди - чувство за непълноценност, изнервеност, безпокойство, вследствие на несправедливото наказание и лишаването от правото да управлява МПС за периода на обжалване на НП, така и причинно-следствената връзка между тези негативни емоции и отмененото НП, тъй като неправилно и в нарушение на чл. 172 от ГПК съдът бил кредитирал показанията на разпитания св. С. Тишков (баща на ищеца), а той бил заинтересован и показанията не му били безпристрастни. В тази връзка, настоящия състав на ВАС счита, че заинтересоваността на свидетелите при доказване на претенция за неимуществени вреди не следва да се абсолютизира. Самият факт, че съгласно трайната съдебна практика настъпването на неимуществени вреди се доказва именно и основно чрез свидетелски показания, указва на необходимостта съответните свидетели да познават ищеца отблизо, т. е. да са лица от близкото му обкръжение. При тази установеност изводът на съда, че искът е доказан по основание е законосъобразен. По отношение размера на дължимото обезщетение за понесените в конкретния случай неимуществени вреди обаче настоящият състав намира, че решаващият съд, изхождайки от конкретно събраните в хода на процеса доказателства, е определил обезщетението в завишен размер. Съобразно практиката на българските съдилища при подобни правни спорове, и предвид срока, в който е претърпял неимуществените вреди, настоящият състав на ВАС намира, че обезщетение в размер от 800 (осемстотин) лева отговаря на изискванията на понятието "по справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД. В този размер искът следва да се счита за основателен и доказан. С оглед гореизложеното решението в частта му, с която е осъдена ОД на МВР да заплати на Л. Тишков обезщетение за причинени неимуществени вреди в периода от 24.12.2016 г. - 22.08.2017 г. в размер над 800 лева, е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго такова по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск за сумата над 800 лева за посочения период. Предвид изходът на спора, следва да бъдат редуцирани и присъдените пред първостепенния съд разноски по делото, съразмерно уважената част от иска от 510 лева на 306 лева. При този изход на процеса следва да се остави без уважение искането на касатора за присъждане на разноски. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи, от което следва, че претенцията на ОД на МВР Пловдив за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна и не следва да бъде уважена. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение