Решение № 14413 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13496/2016 г.

Решение № 14413 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13496/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - С. З. против решение № 265/25.10.2016 г. по адм. дело № 405/2016 г. на Административен съд - С. З.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 90, ал. 3 и чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 90а, ал. 1 и чл. 74, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - М. М. М., от гр. Г., област С. З., чрез адвокат Д. М. изразява становище за неоснователност на същата. В приложен подробен писмен отговор моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че касационните основания са неналични. Отбелязва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и е изследвал законосъобразността на оспорените актове на пенсионните органи на всички основания по чл. 146 АПК, достигайки до обосновани изводи за неоснователност на съдебното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени доказателствата по делото, оплакванията, становищата и заключенията на страните, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 265/25.10.2016 г. по адм. дело № 405/2016 г. Административен съд - С. З. е отменил по жалба на М. М. М., от гр. Г. решение № 2153 - 23 - 24/18.08.2016 г. на директора на ТП на НОИ - гр. С. Загора и разпореждане № 6106112430/17.06.2016 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - С. З. в частта за началната дата на отпускане на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социалната пенсия за инвалидност. Върнал е преписката на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ за издаване на нов акт по заявление вх. № 2112 - 23 - 321 и 2177 - 23 - 431/13.04.2016 г. относно началната дата на отпускане на пенсиите при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с решението. Присъдил е разноски. За да постанови този съдебен акт, административният съд е приел, че личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социалната пенсия за инвалидност на М. М. са отпуснати неправилно, считано от 13.04.2016 г. - от датата на депозираното заявление до органите на ТП на НОИ и е приел, че е следвало да бъдат отпуснати от датата на инвалидизирането на лицето - 13.05.2015 г., посочена в ЕР № 0474 от 17.12.2015 г., постановено от Специализиран състав по УНГ болести към НЕЛК, с което решение е определена 98 % трайно намалена работоспособност. Решението е правилно. При изясняване фактите по спора, административният съд законосъобразно е приел, че не е наличен фактическия състав от специалната норма на чл. 94, ал. 3 КСО, предвиждащ отпускане на ЛПИОЗ от датата на заявлението до ТЕЛК, изискващ необходимите документи за пенсиониране да са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК). В случая ЕР № 0474 от 17.12.2015 г., на Специализиран състав по УНГ болести към НЕЛК е породило правни последици след влизането му в сила на 9.02.2016 г. Едва от този момент е възникнала възможността да се изплаща пенсията по чл. 74, ал. 1 КСО. Заявлението до ТП на НОИ за отпускането й е подадено на 13.04.2016 г., т. е. в 6-месечния срок по чл. 94, ал. 1 КСО. Съгласно актуалната за спора редакция на цитираната разпоредба пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. Предвид естеството на социалната пенсия за инвалидност при определяне на началната дата на отпускането й следва да се приложи общото правило на чл. 94, ал. 1 КСО. Прилагайки точно правната норма, административният съд законосъобразно е приел, че датата на инвалидизиране (в случая - 13.05.2015 г.) е началният момент от който следва да се изплащат отпуснатата ЛПИОЗ и социална пенсия за инвалидност. В този смисъл е и трайната съдебна практика виж решение № 3475/12.03.2014 г. по адм. дело № 9040/2013 г. на ВАС; решение № 14564/6.11.2013 г. по адм. дело № 9862/2013 г. на ВАС; решение № 10399/6.10.2016 г. по адм. дело № 13405/2015 г. на ВАС; решение № 5685/19.05.2015 г. по адм. дело № 1049/2015 г. на ВАС; решение № 12378/19.11.2015 г. по адм. дело № 3277/2015 г. на ВАС. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора, в тежест на касатора следва да бъдат поставени и заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока - договор за правна защита и съдействие № 106739/21.11.2016 г. възлизат на сумата от 350,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение