Решение № 10779 от 19.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10121/2010 г.

Решение № 10779 от 19.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10121/2010 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от "Елит строй" ЕООД гр. Горна Оряховица чрез процесуалният му представител адвокат Петров против решение № 253/15.06.2010 г. по адм. дело № 892/2009 г. на Административния съд - Велико Търново, с което са отхвърлени като неоснователни обективно съединените искове по чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу община Велико Търново за заплащане на обезщетение за претърпените от дружеството имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразни актове на длъжностни лица от администрацията на общината при изпълнение на административна дейност - заповед № РД-22-1329/25.07.2006 г. на кмета на община Велико Търново, отменена с влязло в сила решение № 252/15.05.2009 г. по адм. дело № 444/2008 г. на Административния съд - Велико Търново и разрешение за строеж № 31/23.01.2008 г. на главния архитект на община Велико Търново, оттеглено от същия със "становище" от 4.03.2008 г., в размер съответно на 2 126 093 лв. и 80 000 лв., с искане да се отмени като неправилно, поради противоречието му с материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, редовно призован, се представлява от адвокат Владов, който от негово име поддържа жалбата на изложените в нея основания. Ответникът - община Велико Търново, се представлява от адвокат Минева, която от негово име изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд - трето отделение, като извърши на основание чл. 218 от АПК проверка на обжалваното решение, анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства и експертизи и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок по чл. 211 от АПК, против съдебен акт, подлежащ на обжалване, и разгледана по същество е частично основателна. Първоинстанционният административен съд е постановил обжалваното решение в открит съдебен процес, в който са били спазени изцяло всички процесуални права на страните, давани са били указания на страните в рамките на позволеното от закона, приети са били всичките им доказателства и на тях е бил извършен обстоен анализ. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение в частта, с която е отхвърлил искът за обезщетяване на причинените му от ответника неимуществени вреди, съдът е допуснал нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. За да отхвърли иска за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, съдът е приел, че той е недопустим, тъй като в българското законодателство не е предвидена възможност за оценяване на неимуществени вреди, причинени на юридическо лице. Този извод на съда по съществото си е правилен, но след като е достигнал до него, съдът е следвало да отбележи в мотивите си, че искът е неоснователен, в какъвто смисъл е произнесъл диспозитива си, а не да отбелязва, че е недопустим, тъй като при недопустим иск е следвало да прекрати производството по делото, а не да се произнася с решение по същество. След като, обаче, иска е допустим, но неоснователен и решението като краен резултат е правилно, то не следва да се отменя и връща за ново разглеждане само на това основание, а да се остави в сила в тази му част. Основателно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение в частта относно претендираните имуществени вреди, съдът е допуснал нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлил изцяло искът за причинени имуществени вреди като неоснователен, съдът е приел, че за ищеца не биха могли да бъдат причинени вреди от отменената по съдебен ред заповед № РД-22-1329/25.07.2006 г. на кмета на община Велико Търново, тъй като тя е издадена преди той да придобие собствеността върху процесния недвижим имот и освен това тя не е правопораждащ факт, който да му дава право да започне или да го задължава да спре да осъществява фактически действия по застрояването на този имот. Съдът е приел още, че макар и да е безспорно, че не по вина на ищеца тази заповед не е била съобщена на заинтересованите лица - съседи на имота, което е дало основание на съда да я отмени, то вина за това не са имали както административният орган, така и служителите на администрацията на общината, тъй като ЗУТ не предвиждал срок, в който да бъде извършено това съобщаване, а освен това съобщаването на един административен акт не било административна дейност, а чисто техническа дейност, поради което не можело да се ангажира отговорността на общината за причинените вреди на ищеца. Съдът е приел, че за ищеца не биха могли да бъдат причинени имуществени вреди и от издаденото от главния архитект на община Велико Търново разрешение за строеж № 31/23.01.2008 г., тъй като то е административен акт, благоприятен за него и е основание да започне да осъществява желаната от него строителна дейност. Съдът е приел още, че дори и за ищеца да са били причинени вреди от оттеглянето на този административен акт от неговия издател, което му създава задължение да спре започнатите строителни работи, то това оттегляне не е било "отменено по съответния ред" по смисъла на чл. 204, ал. 1 от АПК, тъй като той не го е оспорил пред съда в законния срок, поради което той е влязъл в сила и неговата незаконосъобразност не може да се установява в това исково производство по реда на чл. 204, ал. 3 от АПК, тъй като специалния закон - ЗУТ - предвижда специален ред за неговата отмяна. Тези изводи на съда са неправилни и незаконосъобразни. От събраните и анализирани в хода на съдебното производство писмени доказателства и изслушаните експертизи съдът е достигнал до неправилният извод, че искът, предявен от ищеца против общината за обезщетяване на причинените му имуществени вреди от действия и бездействия на нейни административни органи и длъжностни лица при изпълнение на административна дейност е неоснователен, тъй като претендираните вреди не са били причинени от отменената от съда заповед № РД-22-1329/25.07.2006 г. на кмета на община Велико Търново и издаденото и оттеглено разрешение за строеж № 31/23.01.2008 г. от главния архитект на община Велико Търново. Основно правило на Закона за устройство на територията (ЗУТ), залегнало в чл. 148, ал. 1 е, че строежи могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а за да бъдат разрешени, те трябва да отговарят, на основание чл. 142 от ЗУТ на предвижданията на влязъл в сила подробен устройствен план и на правилата и нормативите по устройство на територията. Разрешението за строеж се издава, на основание чл. 148, ал. 2 от ЗУТ, от главния архитект на общината, като от него се съгласуват и одобряват и инвестиционните проекти, което се състои в проверка от негова страна на съответствието им с предвижданията на влязъл в сила подробен устройствен план и правилата и нормите за застрояване. Обобщено, това означава, че строителството е дейност с разрешителен режим, при която длъжностни лица и административен орган от общината - главният архитект, извършват административни действия, регламентирани от закона, по проверка на условията за допустимостта и законосъобразността й. Предвижданията на подробния устройствен план, както и неговото частично изменение, които, както бе отбелязано по-горе, са основание за разрешаване на строежите, се одобряват със заповед на кмета на общината, която на основание чл. 130, ал. 2 от ЗУТ се съобщава на заинтересованите лица при условията и по реда на АПК, които на основание чл. 215, ал. 1 и 4 от ЗУТ могат да я обжалват пред съда относно нейната законосъобразност и ако тя не бъде обжалвана или бъде потвърдена от съда, влиза в сила и произвежда правно действие. Обобщено, това означава, че изготвянето и одобряването на подробен устройствен план, в който се предвижда какви строежи са разрешени за изпълнение е също административна дейност, регламентирана от закона, осъществявана от длъжностни лица от общината и завършваща с административен акт, издаден от административен орган - кмета на общината. В настоящия случай със заповед № РД-22-1329/25.07.2006 г. кмета на община Велико Търново е одобрил 1/-частично изменение на подробния устройствен план - план за регулация за част от кв. 3731, ж. к. "Квартала" по плана на гр. Велико Търново - преотреждане на УПИ III - за търговия и услуги в УПИ III - за жилищни нужди и обществено обслужване от кв. 3731 и 2/-частично изменение на подробен устройствен план - план за застрояване за УПИ III - за жилищни нужди и обществено обслужване от кв. 3731, ж. к. "Квартала" по плана на гр. Велико Търново - предвижда се свободно застрояване на сграда със смесени функции - обществено-обслужващи (офиси и магазини) и жилищни, при височина - до 15 м. за застройката в западна посока и до 18 м. за източната част от застройката, по смисъла на чл. 93, ал. 2 от наредба № 7/2003 г. за правила и норми за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, в очертанията на урегулирания поземлен имот се предвижда и подземен паркинг. В същата заповед кмета е разпоредил на служителите на общината, тя да се съобщи на заинтересованите лица по реда на чл. 130 от ЗУТ, който препраща към нормите на АПК, които имат право да я обжалват пред съда. Въпреки, че тази заповед, по силата на чл. 61, ал. 1 от АПК, създава задължение за служителите на общината да я съобщят в 3-дневен срок от издаването й - т. е. до 28.07.2006 г., на всички заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ, те не са изпълнили това свое задължение, а са я изпратили на лицата по чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ с писмо изх. № 9100-318 на 25.03.2008 г., т. е. с 15-месечно закъснение. Тези лица са обжалвали, на основание чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, процесната заповед и с влязло в сила решение № 252/15.05.2009 г. по адм. дело № 444/2008 г. Административният съд - Велико Търново е приел, че тя е незаконосъобразна и я отменил изцяло. През това време, на 28.09.2007 г., УПИ III в кв. 3731 по плана на гр. Велико Търново бил закупен с нот. акт № 2359, нот. д. № 1891/2007 г. от ищеца "Елит строй" ЕООД, на който на 3.10.2007 г. от служители на общината била издадена виза за проектиране и на същата дата сключил договор с ЕТ "АСО-Пламен Цанев" с предмет на договора - проучване и проектиране на обект: "Жилищна сграда с магазини" в УПИ III - кв. 3731 по плана на гр. Велико Търново, включващо инвестиционни проекти по части - архитектурно-строителна и вътрешно оформление, конструктивна, електро, ВиК, топлосъхранение и икономия на енергията, като било договорено възнаграждение за изпълнителя в размер на 64 000 лв., от които 37 000 лв. платими до 30.10.2009 г. и 27 000 лв. - платими до 3 дни след подписване на акт образец 14 за сградата. На 20.12.2007 г. бил съставен приемно-предавателен протокол, съгласно който възложителя по договора приел изготвените проекти и на 26.10.2009 г. по фактура № 5/17.04.2009 г. превел по банков път на изпълнителя общо сумата от 37 000 лв. На 15.12.2007 г. бил изготвен на основание чл. 142, ал. 5 от ЗУТ Комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционния проект със съществените изисквания към строежите от "Иветпроект-СТ" ЕООД, а на 21.11.2007 г. и на 6.12.2007 г. били сключени предварителни договори за присъединяване на имота съответно към ВиК мрежа и към електроразпределителната мрежа. По тези договори ищецът заплатил съответно сумите 51 лв. и 121,30 лв. с ДДС. На 21.12.2007 г. представените от ищеца инвестиционни проекти били одобрени от главния архитект на общината, за което ищеца заплатил на общината 1915,75 лв. По искане на ищеца главния архитект на общината, на основание чл. 148, ал. 1, 2 и 4 и чл. 142, ал. 2 от ЗУТ и въз основа на одобрените от него на 21.12.2007 г. инвестиционни проекти издал разрешение за строеж № 31/23.01.2008 г., за строеж на "жилищна сграда с магазини" - четвърта категория в УПИ III, кв. 3731 по плана на гр. Велико Търново, което съобщил на ищеца с писмо изх. № 9100-86/28.01.2008 г. На 8.02.2008 г. главния архитект на общината издал акт за приключила преписка по чл. 149 от ЗУТ и заверил строителното разрешение, че е влязло в сила и може да се връчи на възложителя. На 18.02.2008 г. били съставени протоколи за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, които на основание чл. 157, ал. 1 от ЗУТ се считат за начало на строежа. На основание влязлото в сила разрешение за строеж и одобрените от главния архитект на общината инвестиционни проекти и протоколите за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и строително ниво ищеца пристъпил към изпълнение на строителството на проектираната и разрешена съгласно предвижданията на подробния устройствен план сграда, като закупил нужните строителни материали, започнал предвидените изкопни, укрепителни и строителни работи, които заплащал на доставчиците и изпълнителите и осчетоводявал редовно в счетоводството си, видно от заключението на съдебно-техническите и съдебно-счетоводните експертизи, където тези видове работи и плащания са описани подробно. Успоредно със строителството ищецът пристъпил и към продажба "на зелено" на строящите се обекти в разрешената му сграда, като с предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.02.2008 г. продал на "Фантастико-ВИД" ЕООД гр. Стражица магазин № 3 от жилищната сграда с площ от 78,85 кв. м. и гараж № 1 на обща цена от 69 588 евро, като било уговорено първата вноска от 20 000 лв. да бъде платена като задатък (капаро) на 25.02.2008 г., а останалите - до прехвърлянето на имота с нотариален акт, като било уговорено при нереализиране на сделката по вина на продавача той да заплати на купувача платеният задатък (капаро) в двоен размер. С приходен касов ордер № 3/25.02.2008 г., осчетоводен по съответния ред, ищеца получил от "Фантастико-ВИД" ЕООД сумата от 20 000 лв. С предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 1.03.2008 г. ищецът продал на "Контакт инвест" ЕООД гр. Велико Търново магазин № 1 от жилищната сграда с площ от 123,05 кв. м. на цена от 84 432 евро, като било уговорено първата вноска от 30 000 лв. да бъде платена на 1.03.2008 г. като задатък (капаро), а останалите - до прехвърлянето на имота с нотариален акт, като било уговорено при нереализиране на сделката по вина на продавача той да заплати на купувача платения задатък в двоен размер. С приходен касов ордер № 1/1.03.2008 г., осчетоводен по съответния ред, ищецът получил от "Контакт инвест" ЕООД сумата от 30 000 лв. С предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 4.03.2008 г. ищецът продал на "Зърнени храни-В. Търново" ЕООД гр. Велико Търново магазин № 4 от жилищната сграда с площ от 59,75 кв. м. на цена от 40 998 евро, като било уговорено първата вноска от 20 000 лв. да бъде платена на 4.03.2008 г. като задатък (капаро), а останалите - до прехвърлянето на имота с нотариален акт, като било уговорено при нереализиране на сделката по вина на продавача той да заплати на купувача платения задатък в двоен размер. С приходен касов ордер № 2/4.03.2008 г., осчетоводен по съответния ред, ищецът получил от "Зърнени храни В. Търново" ЕООД сумата от 20 000 лв. С предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 7.03.2008 г. ищецът продал на Йорданка Маринова Димитрова от гр. Горна Оряховица апартамент № 1 с площ от 65,95 кв. м., маза № 3 и паркомясто № 3 на обща цена от 43031 евро, като било уговорено първата вноска от 20 000 лв. да бъде платена на 7.03.2008 г. като задатък (капаро), а останалите - до прехвърлянето на имота с нотариален акт, като било уговорено при нереализиране на сделката по вина на продавача той да заплати на купувача платения задатък в двоен размер. С приходен касов ордер № 1/7.03.2008 г., осчетоводен по съответния ред, ищецът получил от Йорданка Маринова Димитрова сумата от 20 000 лв. На 4.03.2008 г., на основание чл. 91, ал. 1 от АПК, при допълнително извършена проверка по жалба на група граждани от гр. Велико Търново главния архитект на общината констатирал "допуснати пропуски", а именно, че заповед № 22-1329/25.07.2006 г. на кмета на община Велико Търново за преотреждане на УПИ III за търговия и услуги в УПИ III за жилищни нужди и обществено обслужване от кв. 3731 не е съобщена на заинтересованите лица по чл. 131, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗУТ и издал "становище", с което оттеглил разрешение за строеж № 31/23.01.2008 г., издадено на "Елит строй" ЕООД. Това становище било изпратено на ищеца с писмо изх. № 9100-303/20.03.2008 г. и получено от същия с вх. № 08-02 на 1.04.2008 г., като му било указано, че може да го обжалва пред съда по реда на чл. 215 от ЗУТ. На 21.03.2008 г. бил съставен Констативен акт № ВТ-638-175 от служители от Дирекция "Териториално и селищно устройство" при община Велико Търново, които в отсъствието на представител на възложителя на строежа констатирали, че е извършен масов изкоп за бъдещия строеж, отнети са пластове от глина, от северната страна дълбочината на изкопа е около 3,50 м. В западна посока на отстояние около 0,60 м от имотната граница с УПИ IV е направен изкоп с дълбочина от 0,50 до 2,30 м. в северна посока, при което не е засегната и не е подкопана оградата на УПИ IV. Строежът е ограден с временна лека ограда и има информационна табела. С изтичането на срока за обжалване на "становището" за оттегляне на издаденото строително разрешение-15.04.2008 г. ищецът спрял строителните дейности по обекта, тъй като за него отпаднало основанието за по-нататъшно довършване на започнатия строителен обект. След като установили, че строителството на жилищната сграда е спряно и по нея не се работи, закупилите с предварителни договори лица - "Фантастико-ВИД" ЕООД, "Контакт инвест" ЕООД, "Зърнени храни В. Търново" ЕООД и Йорданка Малинова Димитрова изпратили съответно писма до ищеца, в които настоявали той да им върне платеното капаро в двоен размер, заедно с предвидената по договорите неустойка. Въз основа на клаузите на договорите, ищецът върнал на купувачите общо сумата от 180 000 лв., от които 90 000 лв. платеното от тях капаро и 90 000 лв. неустойки. Тези счетоводни операции били осчетоводени по съответния ред, видно от подробното заключение на съдебно-счетоводната експертиза в тази насока. За да бъде основателен един иск с правно основание чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ, следва на основание чл. 204, ал. 1 от АПК да е налице отменен по съответния ред административен акт или на основание чл. 204, ал. 3 от АПК оттеглен незаконосъобразен административен акт, от който да са произлезли претендираните вреди, и последните да са пряка и непосредствена последица от увреждането, като не е необходимо те да са причинени виновно от длъжностното лице. От анализа на установените по-горе обстоятелства, които се доказват по безспорен начин от представените по делото писмени доказателства и експертизи може да се направи един единствен правилен извод - че искът на ищеца за обезщетяване на причинените му от община Велико Търново имуществени вреди е основателен. Това е така, тъй като, на първо място, претендираните от него имуществени вреди са в пряка причинна връзка с отменената по съдебен ред заповед № РД-22-1329/25.07.2006 г. на кмета на община Велико Търново. С този административен акт се определят предвижданията на подробния устройствен план, т. е. какво е разрешено да се строи в недвижимия имот. В настоящия случай съгласно тази заповед в имота, собственост на ищеца, се е предвиждало да се построи сграда за жилищни нужди и обществено обслужване, която той започнал добросъвестно да строи, след като изпълнил всички изисквания на закона и спрял да строи, след като не по негова вина, а изцяло по вина на административния орган и администрацията на общината тази заповед била отменена от съда като незаконосъобразна. На второ място, претендираните от ищеца вреди са в пряка причинна връзка и с оттегленото по административен ред разрешение за строеж № 31/23.01.2008 г. на главния архитект на община Велико Търново. С този административен акт се разрешава започването на строителството и той е основание за ищеца да започне да извършва разходи по неговото практическо осъществяване. В настоящия случай това строително разрешение е било опорочено още при неговото издаване, тъй като задължение на главния архитект на общината е да провери влязъл ли е в сила подробния устройствен план за конкретния имот и предвижда ли се по него претендираната за строителство сграда. От доказателствата по делото беше установено по безспорен начин, а то се признава от главния архитект и в издаденото от него "становище", че заповедта за частичното изменение на подробния устройствен план не е била връчена по вина на служители от общината на заинтересованите лица и той не е бил влязъл в сила. Въпреки, че плана не е бил влязъл в сила, главния архитект на общината не извършил щателна проверка на преписката по случая и издал строително разрешение на ищеца за започване на строителство на процесната сграда, с което го заблудил, че плана е влязъл в сила и строителството му е законно. Следователно, налице е фактическият състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като, на първо място, за ищеца безспорно са настъпили вреди от незавършването от него на започнатата сграда, изразяващи се в заплатените услуги по проектиране и получаването на изискваните по закон различни разрешителни и съгласувания, закупените и вложени в строителството строителни материали, както и унищожени и станали негодни за употреба такива не по негова вина, заплатените неустойки по предварителните договори, сключени с четирима купувачи и пропуснатите ползи от продажбата на тези обекти по четирите предварителни договора, които са били реално сключени, и по които е настъпило плащане, което говори недвусмислено за сериозните намерения на купувачите да заплатят пълната уговорена цена по тези договори, ако сградата беше завършена изцяло, на второ място, тези вреди са в пряка причинна връзка с незаконосъобразната заповед № РД 22-1329/25.07.2006 г. на кмета на община Велико Търново, отменена като такава на основание чл. 172, ал. 2 от АПК по съдебен ред и незаконосъобразното разрешение за строеж № 31/23.01.2008 г. на главния архитект на община Велико Търново, оттеглено като такова, което всъщност означава отменено, на основание чл. 91, ал. 1 от АПК по административен ред. От изложеното до тук следва извода, че обжалваното решение е незаконосъобразно в частта му относно отговорността на ответника за имуществените вреди, причинени на ищеца от отменени по съответния законов ред административни актове, издадени от административни органи от общината и като такова следва да се отмени в тази част, като се постанови ново по съществото на спора, тъй като делото е изяснено от фактическа страна. Искът е с правно основание чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ и е основателен за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. От установените по-горе обстоятелства се налага извода, че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца причинените му от започнатото и спряно не по негова вина строителство, а по вина на административни органи от общината, вреди, изразяващи се в действително извършените разходи към 15.04.2008 г., описани в пункт 1.2 от раздел IV - констативно-съобразителна част от допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от инж. Росица Господинова на лист 502 и 503 от делото, възлизащи на 41 744,27 лв., заплатените неустойки по четирите предварителни договора за продажба на недвижими имоти от сградата, възлизащи на 90 000 лв. и пропуснатите ползи от заплащането на пълната цена на обектите по тези четири предварителни договора, възлизащи на 465 583 лв., или в общ размер на 597 327,27 лв. Искът до размер на 2 046 093 лв. следва да бъде отхвърлен, тъй като, видно от заключението на съдебно-техническата експертиза по т. 2 от раздел IV-констативно-съобразителна част на лист 503 и 504 от делото, тези разходи, макар и извършени, са за неизконсумирани услуги и невложени материали и не са вреда за ищеца. Освен това искът е неоснователен и за претендираните пропуснати ползи от продажбата на цялата сграда, без предварително продадените четири обекта, коментирани по-горе, тъй като ищецът не е доказал, че тези останали обекти щяха да бъдат продадени - за тях няма сключени предварителни договори с конкретни купувачи - и то на цената, на която са продадени процесните четири имота. Това е едно бъдещо несигурно събитие, поради което, дори и да се приеме, че ще бъдат причинени вреди на ищеца под формата на пропуснати ползи, те няма да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Решението следва да се отмени и в частта за разноските и да се постанови ново по същество, тъй като то не е правилно и в тази му част. Съдът е приел, че ответникът е направил разноски в размер на 15 000 лв. за адвокатски хонорар, но това не е така, тъй като от представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие на лист 368 от делото е видно, че договореното адвокатско възнаграждение е било 15 000 лв., но общината реално е заплатила само 5 000 лв., и няма данни да е заплатила остатъка от 10 000 лв. Пред касационната инстанция общината е заплатила адвокатски хонорар също от 5 000 лв., или общо разноските й за адвокатско възнаграждение за двете инстанции възлиза на 10 000 лв., като е заплатила и 600 лв. за експертизи или общо 10 600 лв. От тази сума, предвид уважената част от иска ищеца следва да бъде осъден да и заплати сумата от 2809,78 лв. От представеното от ищеца пълномощно и договор за правна защита и съдействие на лист 12 от делото е видно, че договореното адвокатско възнаграждение е било 5 000 лв., но реално са били платени само 1 000 лв. Пред касационната инстанция е било договорено адвокатско възнаграждение в размер на 15 000 лв., но няма данни то да е платено. Освен това ищецът е заплатил и 800 лв. за експертизи и 40,50 лв. държавна такса, или общо е направил разноски за 1840,25 лв. От тази сума, предвид уважената част от иска, ответника следва да бъде осъден да му заплати сумата от 516,94 лв. При компенсация на двете суми, които страните взаимно си дължат за разноски, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 2292,84 лв. В този смисъл следва да бъде постановено и новото решение по същество на спора. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,